Решение № 1623 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1623 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330117036 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес в *******************************, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375 със седалище и адрес на . управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ №4-6, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземане в размер на 965 лв., представляващо цедирано вземане от „ОББ“ АД на ответника по Договор за потребителски кредит от 14.11.2012 г., сключен между ищеца и банката, като погасено по давност.

В исковата молба се сочи, че ищецът на 14.11.2012 г. е сключил договор за потребителски кредит с „ОББ“ АД. Твърди се, че поради прекратяване на трудовия договор бил подложен на тормоз от колекторски фирми. Излага се, че получил уведомление за прехвърляне на вземането на банката по реда на чл. 99 от ЗЗД. Изтъква се, че вземането на банката е погасено по давност, но въпреки това ответникът подава информация към ЦКР за процесното вземане, във връзка с което обосновава правния си интерес от иска.

Отправено е искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна. Твърди се, че вземането на кредитора произтича от Договор за потребителски кредит от дата 14.11.2012 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, вземането 1 по който е цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от дата 31.01.2018 г.

Излага се, че за „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, възниква нормативно определено задължение да предоставя информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти, задължение което не отпада дори и при липсата на притезателно право на принудително изпълнение. Посочва се, че ответникът изпълнява нормативно задължение за подаване на информация в ЦКР за процесното вземане.

Оспорва се това нормативно задължение за ответника да поражда правен интерес за ищеца от исковата молба.

Отправено е искане за разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца и присъждане на минимален съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже правен интерес за предявяване на настоящия иск, в това число, че ответникът като цесионер подава информация към Централния кредитен регистър за задължения на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 14.11.2012 г., сключен между ищеца и „Обединена българска банка“ АД, а в тежест на ответника е разпределено да установи съществуването на валидно вземането, подлежащо на принудително изпълнение, както и фактите, водещи до спиране или прекъсване на погасителна давност за вземанията.

Като безспорно между страните съдът е отделил следните факти и обстоятелства: сключен Договор за потребителски кредит от 14.11.2012 г. между ищеца и „Обединена Българска Банка“ АД, вземанията по който договор са цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия; ответникът подава информация в Централния кредитен регистър за процесното вземане на ищеца.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск с оглед твърденията на същия, че в кредитния регистър на БНБ фигурира информация, че дължи вземания по кредит и която информация не е свалена по доброволен ред от ответника по делото.

Страните не спорят, че ответникът подава информация към ЦКР досежно договора, като в справките от БНБ това правоотношение е индивидуализирано като задължения в размер на 965 лв., с „вид на кредита“ съгласно последната справка за 2023 г. (л. 80 от делото) – „придобиване на вземания по кредит“, като „дата на разрешаване“ е посочена датата на договора за цесия – 31.01.2018 г.

В Договора за кредит от 14.11.2012 г. не е посочен някакъв номер, нито страните твърдят наличието на такъв. От уведомлението от „Обединена Българска Банка“ АД до ищеца във връзка с цесията (л. 20 от делото) се установява, че договорът е с номер ***************/14.11.2012 г. Този номер 2 съвпада с подаваната от „Обединена Българска Банка“ АД информация към ЦКР през 2016 г. (л. 67 от делото). Поради което съдът установи съвпадение относно договора, сключен между ищеца и банката, вземанията по който са цедирани на ответника, който от своя страна продължава да подава информация към ЦКР за този договор, че ищецът има задължения по него.

Възражението на ищеца за погасени по давност вземания е основателно. Ответникът не доказа да е предприел каквито и да било действия спрямо ищеца, с които да се спира или прекъсва погасителната давност за вземането по потребителския договор, сключен между ищеца и „Обединена Българска Банка“ АД, вземанията по който договор са цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 31.01.2018 г. Не се съдържат и твърдения в смисъл, че са предприемани изпълнителни действия в отговора на исковата молба. Нито ответникът като цесионер, нито кредиторът по договора като цедент са образували изпълнително дело за събиране на вземанията си, произтичащи от потребителския договор, чийто краен срок е настъпил на 01.11.2015 г. (съгласно чл. 11 от договора). Изложеното води до извода, че процесните вземания са погасени по давност на 01.11.2018 г. за лихвите и на 01.11.2020 г. за главницата, като ищецът не ги дължи.

Макар и да не се съдържа информация какви са по вид вземанията в сумата от 965 лв., по-дългата погасителна давност е изтекла към момента на предявяване на исковата молба, поради което съдът намира, че видът на вземанията с оглед изхода на делото е без правно значение поради изтеклия продължителен период на бездействие на кредитора.

Според изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по нея са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като по смисъла на възприетото в облигационното и търговското право погасяване настъпва не само при плащане на задължението, но и при останалите предвидени способи като прихващане, опрощаване, сливане, погасителна давност и др., водещи до погасяване на правоотношението, а при липса на изрична уредба в Наредбата за предвидените в нея случаи следва да се използва понятието в същия смисъл, като всяко погасяване на част или цялото задължение, включително по давност, представлява изменение на кредита и следва да се подаде съответната информация в ЦКР (в този смисъл Определение № 1981 от 15.07.2024 г. по ЧТД № 1067/2024 г. на ВКС, I ТО; Определение № 129 от 28.03.2024 г. по ВЧГД № 156/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив).

Следователно съдът намира, че ответникът е имал основание да спре да подава информация към ЦКР досежно погасените по давност вземания, но не е сторил това по доброволен ред, поради което исковата молба се явява основателна. И при влизане в сила на съдебното решение последното би послужило на ответника да спре да подава информация към ЦКР.

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв. Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално затруднено лице. Ответникът е отправил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, като моли съдът да го присъди в минимален размер съобразно фактическата и 3 правна сложност на делото. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и ВКС (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в редакцията към датата на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 400 лв. за настоящото дело. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, малкия материален интерес на иска, подаването на писмени молби, ненеобходимостта от провеждане на доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпределената доказателствена тежест и приетото за безспорно, както и активното процесуално поведение на адвоката на ищеца, изразяващо се в явяване на единственото проведено открито съдебно заседание, в това число и преценката на делото като такова с ниска правна и фактическа сложност и константната съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да определи 350 лв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124 от

ГПК, че

Н.

Д.

И.,

ЕГН

**********, с адрес в

*******************************, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 13100137, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост 4“, ул. „Бизнес парк – София № 1, сграда 15, вх. №, ет. 4, заплащането на обща сума в размер на 965 лв., представляваща вземания по Договор за потребителски кредит № ***************/14.11.2012 г., сключен между ищеца като кредитополучател и „Обединена Българска Банка“ АД като кредитодател, които вземания са прехвърлени с Договор за цесия от дата 31.01.2018 г. на ищеца от кредитодателя, като погасени по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, да заплати на Н. Д. И., ЕГН **********, сума в размер на 50 лв. – сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, да заплати на адв. В. С. И., с личен № ********* в АК – Пловдив, с адрес на адвокатската кантора: ****************, сумата в размер на 350 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4