Решение № 909 от 01.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Велико Търново, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103878 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на З К „Лев Инс” АД срещу Община ***, с която се моли ответникът да бъде осъден за сумата от 13.031.83 лева - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *** за причинени щети по лек автомобил „*** “, рег. № *** при настъпило на *** г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и за сумата от 2 412.16 лева - мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.

В молбата се твърди, че с ищцовото дружество е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско” за лек автомобил „***“, рег. № ***, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, а именно - застрахованият автомобил е блъснал диво животно на път, стопанисван от ответника, при което са настъпили щети по автомобила. Заявява се, че по повод настъпилото събитие при ищеца е образувана преписка по щета № *** и на сервиза, извършил ремонта на автомобила, е заплатена сумата от 13.031.83 лева. Сочи се, че ответникът е следвало да поддържа пътя, като осигури на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение.

Ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че пътният участък, на който се е реализирало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, чието управление и стопанисване е отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорва механизма на твърдяното произшествие, както и наличието на причинно-следствена връзка между същото и настъпилия 1 вредоносен резултат. Счита, че появата на диво животно на пътя представлява случайно деяние, за което Община *** не може да носи отговорност. Прави възражение за съпричиняване на настъпилите увреждания.

В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, като с писмени молби процесуалният му представител поддържа предявените искове.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представената застрахователна полица № *** от *** г. /л. 7/, се установява, че между ЗК „Лев Инс” АД и Г. Д. М. е сключен договор за застраховка Каско на МПС, по силата на който застрахователят се задължил да обезщети застрахованото лице за нанесени щети по л.а. „***”, рег. ***, настъпили в резултат на ПТП. Застрахователното правоотношение между страните е уговорено като срочно и валидно за периода от *** г. до *** г.

От представения протокол за ПТП № *** от *** г. /л. 5/ се установява, че на *** г. на път *** при км. *** л.а. „***”, рег. *** е блъснал с предната си част внезапно излязло на пътното платно диво животно /***/, при което са настъпили деформации и счупвания в предната част на автомобила.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. М., показанията на който съдът кредитира като основани на негови непосредствените възприятия, но най-вече неопровергани от останалите събрани в производството доказателства, се потвърждава, че на *** г. управляваният от свидетеля л.а. „***”, рег. *** е блъснал с предната си част внезапно излязла на пътното платно ***. Свидетелят заявява, че в този момент автомобилът му се е движил със скорост от около 50-60 км/ч., както и че *** е излязла, когато е бил на не повече от метър-два от нея и буквално е връхлетяла автомобила. Твърди, че не е възприел в района на произшествието да има поставен знак, обозначаващ опасност от навлизане на диви животни на пътя, макар други хора от къмпинга, към който се е придвижвал, да се му споделили, че такива животни се появяват в района. Сочи, че в района на произшествието е имало високи храсти и дървета, както и неокосена трева, които до известна степен са ограничавали видимостта му встрани от пътя.

След подадено до застрахователя уведомление за настъпилото ПТП /л. 6/ е образувана преписка по щета № ***, в рамките на която е определен размер на щетата от 13 031.83 лева, която сума с платежно нареждане от *** г. е изплатена на официалния сервиз „***“ ООД.

От заключението на допуснатата автотехническа експертиза /л. 92-98/, което съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че описаната в исковата молба повреда по автомобила е във възможна причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в 2 исковата молба, като според вещото лице водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара с дивото животно. Става ясно също, че е налице пълно съответствие между описания механизъм на произшествието, посоката на удара и вида на настъпилите щети. Според даденото заключение пазарната стойност на причинените от ПТП вреди възлиза на сумата от 13 031.83 лева при използване на нови оригинални части и ремонт в официален сервиз.

В съдебно заседание, вещото лице допълва, че знак за опасност от преминаване на диви животни е поставен още на изхода от гр. *** по посока с.

***, което е доста преди мястото на ПТП.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно основателността на предявения иск, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за имуществена застраховка „Каско”, плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор, деликтна отговорност на процесуално легитимирания ответник.

В случая е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил - обстоятелство, което не се спори по делото, като е налице и настъпило застрахователно събитие - ПТП, уговорено като покрит риск по договора за имуществена застраховка.

Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на застрахователния договор се установява, както от протокола за ПТП, така и от показанията на св. Г. М., които са логични, последователни и подкрепящи се взаимно. Посоченият свидетел е пряк участник в настъпилото ПТП, същият не е заинтересован от изхода на делото и няма причина съдът да не цени неговите показания при формиране на изводите си за времето, начина и механизма на настъпване на процесното ПТП, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават изложените от него твърдения и констатации. Напротив, споделеното от свидетеля се подкрепя и от заключението по авто-техническата експертиза, според което описаната повреда по автомобила е във възможна причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл.

405 КЗ е обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 13 031.83 лева на сервиза, ремонтирал автомобила, като с това е встъпил в правата на увредения срещу лицето, отговарящо на деликтно основание за причинената щета до размера на платеното.

Според съда обаче, ответникът не е лицето, което в случая следва да носи отговорност за причинените щети.

3

Действително, според § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА собствени на общината са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а според чл. 2 на Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата поддържането на пътищата включва комплекс от дейности и системни грижи за осигуряване на необходимите условия за непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя, за предпазване на пътищата от преждевременно износване, за охрана, за осъществяване на мерките за защита на пътните съоръжения и принадлежности, както и за реда за водене на техническата отчетност на пътищата. В случая мястото на ПТП е общински път, собственост на ответната община, следователно същата носи отговорност за поддържането му и принципно следва да отговаря за вредите нанесени на движещите се автомобили, произлезли от неподдържането на пътя във вид безопасен за движение. Основният въпрос по делото обаче е дали процесното произшествие е настъпило в резултат на допуснати нарушения на предписани и общоприети правила, респ. дали същото се явява пряка последица от действия или бездействия на длъжностни лица, на които ответникът е възложил изпълнението на съответните задължения, като според съда отговора на този въпрос е отрицателен.

Факт е, че в чл. 13, ал. 1 ЗДвП на лицето, стопанисващо даден път, е вменено като задължение за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, да постави на пътищата необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, а в случая от показанията на св. Г. М. и от представената от ответника схема от наличното на място знаково стопанство се установява, че в района на ПТП не е имало поставен знак, сигнализиращ за възможната поява на диви животни. Според съда обаче, липсата на такъв знак преди мястото на ПТП не е причина за инцидента, а за да е налице причинна връзка между двете явления - непоставянето на знак, сигнализиращ за опасност от поява на диви животни и настъпилото ПТП, е нужно първото да бъде необходимо условие за второто, т.е. причината за процесното ПТП да е именно непоставянето на такъв пътен знак. В случая от показанията на св. Г. М. се установява, че същият се е движел в рамките на позволената скорост – около 50-60 км/ч., както и че *** е излязла, когато е бил на не повече от метър-два от нея и същата буквално е връхлетяла автомобила му. В този ред на мисли, се поставя следващият въпрос – каква е целта на поставянето на посочения знак и отговорът е – да заостри вниманието на водачите, които да съобразят движението си с евентуалната поява на диви животни, като намалят скоростта, бъдат нащрек и пр. В показанията си обаче, св. М. заявява, че така или иначе се е движел с ниска скорост, а *** е буквално е връхлетяла автомобила, което ще рече, че дори такъв знак да е бил поставен преди мястото на ПТП, същото отново неминуемо щеше да настъпи. А както се сочи в правната теория /С. Т., Деликтната отговорност“, изд. 2009 г./, конкретната вреда е необходим резултат от определено деяние, ако тя може обективно да се свърже с деянието, като освен това вредата трябва обективно 4 и закономерно да произтича от него и да не е случайно следствие. Именно предвид горните разсъждения, съдът приема, че случаят действително представлява случайно събитие, за което ответникът не следва да носи отговорност.

От изложеното следва, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските.

С оглед изхода на спора в ползва на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 250.00 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бу л . „Симеоновско шосе” № 67А, за осъждането на Община ***, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, пл. ***, да заплати на ищеца сумата от 6 663.07 евро /13 031.83 лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** за причинени щети по лек автомобил „***“, рег. № *** при настъпило на *** г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – *** г., както и за сумата от 1 233.32 евро /2 412.16 лева/ - мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул . „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на Община ***, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, пл. ***, сумата от 250.00 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.