Решение № 127 от 31.10.2014, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр. Пазарджик, 31.10.2014 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд , търговска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври , през две хиляди и четиринадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛИНА ПОПОВА при секретаря Г. М. ……..………….…………………и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от окръжен съдия Н. Попова т.д. № 37 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по повод исковата молба на „ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ

БЪЛГАРИЯ „ АД, със седалище и адрес на управление : гр. София , ул.

„Околовръстен път „ № 260 , п.к. 1766, представлявано от П. Н. Д. - изпълнителен директор , Д. Б. Ш. – изпълнителен директор , М. И. В. – прокурист – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор , чрез адв. З.И.К. , представляващ адвокатско сдружение „ Фронтекс лигъл сървисис “ ЕИК *********, със съдебен адрес : гр.

София, бул. „ Цариградско шосе „ № 47А, ет.3 против „ИМЕА „ООД , ЕИК *********/ със старо име „Компекс „ООД / със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик, ул.

„Златица 1“ , представлявано от управителя И. И.С..

Ищецът, чрез своят законен и процесуален представител твърди, че на 26.03.2007 г. сключил с ответника Договор за кредит

№ ВL5640/ „ Продукт Бизнес помещения „ / изменен с Анекс от 28.05.2009 г., с който банката предоставила на ответника сумата от 100 000,00 лв. , като ответникът се задължил да върне отпуснатия му кредит заедно с дължимите лихви в срок от 108 месеца и при уговорените условия. Поради просрочване на вноски за лихви и такси, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.08.2010 г., което било видно от обратната разписка за получаване на поканата за изпълнение от представляващия ответното дружество. С поканата бил даден и допълнителен 1-седмичен срок, но плащане не било постъпило. Последвало снабдяването на кредитора със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение пред заповедния съд. С исковата молба, подадена в законния срок по чл. 415, ал.2 ГПК, кредиторът по заповедта за изпълнение иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми: 86 359, 26 лв. – главница, ведно със законната лихва от 02.11.2010 г. до окончателното й погасяване, 11 274, 44 лв. – договорени лихви за периода 21.12.2009 г. – 25.10.2010 г. и 917, 32 лв. – неплатени такси по обслужване на кредита, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 5 416, 24 лв. – адвокатски хонорар и държавна такса.

Сочат се доказателства и се претендират разноски.

На ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията и в законния срок е подаден писмен отговор със следните възражения: за нередовност на исковата молба, а по съществото на спора е заявено най-общо, че ответникът оспорва всички изложени в исковата молба фактически обстоятелства и всички правоотношения, на които се основава ищеца. Във връзка с доказателствата на ищеца, ответната страна заявява, че оспорва истинността на всички представени документи, иска да се представят оригиналите им, след което да и се даде възможност да формулира конкретни въпроси /задачи/ към съдебно техническа или почеркова експертиза за изследване на оспорените документи. Поддържа се възражение за погасяване на вземанията по давност. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.

В допълнителната си искова молба , ищецът оспорва всички направени от ищеца възражения по допустимостта на иска. Оспорва се и възражението за приложение на претиндираната погасителна давност. В отговора на допълнителната искова молба ответникът чрез своята защита излага съображения, като уточнява своите доводи и конкретизира свои доказателствени искания.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

От приложеното ч. гр. дело № 4540/ 2010 г. по описа на ПРС се установява, че банката – ищец е подала заявление на 02.11.2010 г. и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с разпореждане длъжникът „Имеа” ООД / с предишно наименование „Компекс” ООД / ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик ул.” Златица „ № 1, представлявано от И. И. С. да заплати на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ „ АД БУЛСТАТ:

*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул.”Цар Освободител” № 14 със законен представител А. В. Я. и П. Н. Д., сумата в размер на 86 359,26 лв. (осемдесет и шест хиляди триста петдесет и девет лв. и 26 ст. ) – главница, договорна лихва в размер на 11 274,44 лв. ( единадесет хиляди двеста седемдесет и четири лв. и 44 ст. ) от 21.12.2009 г. до 25.10.2010 г., сумата в размер на 917,32 лв. ( деветстотин и седемнадесет лв.и 32 ст. ) банкови такси , както и законна лихва върху главницата , считано от 02.11.2010 година до изплащане на вземането и сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 5416,24 лв. / пет хиляди четиристотин и шестнадесет лв. и 24 ст. /

Длъжникът в това производство е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.

По същество. Ищецът се позова на писмени доказателства – Договор за кредит № ВL5640/ Продукт Бизнес помещения „ / изменен с Анекс от 28.05.2009 г. , с който банката- ищец е предоставила на „ Компекс“ ООД / с промяна на наименованието на „ИМЕА“ ООД съгласно решение от 17.07.2007 г. по ф.д. № 836/ 1995 г. на ПОС / сумата от 100 000,00 лв. , като ответникът се задължил да върне отпуснатия му кредит заедно с дължимите лихви определени в чл. 4 от договора в срок от 108 месеца , считано от датата на откриване на заемната сметка. В чл.3 от договора е уговорено кредотиполучателя да погасява кредита на равни месечни вноски , определени по размер и падеж в погасителен план, неразделна част от договора . Съгласно чл.

26 б.“в“ от договора, банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е от поетите договорни задължения.Съгласно чл. 26 б.“б“ от договора при договорно неизпълнение банката също така е уговорила своето право да намали размера на кредита , както и да промени условията на ползването му. В подписания между страните Анекс от 28.05.2009 г. страните са постигнали съгласие за ползване 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита при съответните условия.

По делото е представена покана – уведомление , с известие за нейното доставяне на дата 27.08.2010 г. , видно от които писмени доказателства , кредиторът е реализирал правата си по чл. 26 б.“В“ от подписания между страните договор , като позовавайки се на допуснато от ответника договорно неизпълнение , за погасяване на формирани просрочия , е обявил кредита за предсрочно изискуем.

От заключението на допусната по делото съдебно- икономическа експертиза безспорно се установява, че отпуснатия кредит е бил усвоен на два транша – съответно на 30.03.2007 г. сумата в размер на 80 606,87 лв. и на 06.04.2007 г. сумата в размер на 19 393,13 лв. Размерът на направените от ответника погасителни вноски е общо 37055,63 лв., а дължимите от ответното дружество суми според счетоводните записвания в банката са в размер на 86 359,26 лв. главница и 11274,44 лв. лихви за забава . Установява се , че считано от 21.10.2009 г. ответникът е започнал да допуска просрочие на своите договорни задължения , като от 21.06.2010 г. е спрял изцяло плащанията по кредита. Освен това се установява , че банката ищец е начислила по договора за периода 21.07.2009 г. до 21.10.2010 г. , автоматични такса за обслужване на кредита и застраховки в общ размер от 1462,42 лв. , като след извършени погашения общо в размер на 545,10 лв. дължимия остатък по тези пера е в общ размер на 917,32 лв., от които таксите за обслужване на кредита са в размер на 383,76 лв.

По делото е допусната и съдебно- графологична експертиза , от заключението на която се установява, че подписите положени от дружеството „Компекс“ ООД – в договора за банков кредит и приложението към него, в Анекс № 1 , в погасителния план и в известието за доставяне са изпълнени от законния представител на ответното дружество И. Ив.С.. Подписите върху извлечение от счетоводните книги на дружеството – ищеца по кредитна сметка № 708675 са положени от лицата посочени като автори на документа - В. И. Д. и И.. З. З..

При така установената по делото фактическа обстановка , съдът приема следното от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.

430 и сл. ТЗ във връзка с чл.79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.

За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника по договор за банков кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума, настъпване на предсрочна изискуемост на вземането за заплащане на главница и договорна лихва и такси , както и размера на вземането.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга чрез някои от погасителните способи.

За основателност на предявените искове на първо място следва да се установи наличието на валиден договор за банков кредит, кредитополучател по който е ответникът в настоящото производство „ „ИМЕА „ООД , а кредитодател дружество-ищец . По делото е представен договор за банков кредит и анекс , по силата на които ищецът (в качеството на кредитодател) е предоставило в заем на ответника (в качеството на кредитополучател) сумата в общ размер на 100 000,00 лв., срещу задължение на кредитополучателя да я върне в уговорени срокове и при определени условия. От неоспореното заключение на допуснатата по делото съдебно- графологична експертиза безспорно се ,установява , че подписите положени от дружеството

„Компекс“ ООД/ преименовано в „ИМЕА“ ООД /

– в договора за банков кредит и приложението към него, в Анекс № 1 , в погасителния план и в известието за доставяне са положени от законния представител на ответното дружество И. И. С..Поради това съдът приема за неоснователни като недоказани възраженията на ответната страна касаещи валидността на възникналите между страните облигационни правоотношения, както и възражението касаещи настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 27.08.2010 г. От заключението на експерта по допусната съдебно- икономическа експертиза се установява , че на 21.06.2010 г. ответникът е спрял изцяло плащанията по кредита,а след обявяването му за предсрочно изискуем е извършил частични плащания през м. септември и м. октомври 2010 г. които плащания банката е отнесла за погасяване на начислени такси и застраховки. На основание чл. 26 б.“в“ от подписания между страните договор при просрочване на кое да е договорно задължение , банката може да обяви , вземането на кредитополучателя за предсрочно изискуемо в целия му размер. С оглед приетото в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото си кредиторът следва да е упражнил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По делото са събрани безспорни доказателства, че настъпилата предсрочна изискуемост е била обявена на длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При това положение исковата претенция за установяване дължимост на процесната главница се явява изцяло основателна.

Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.