Решение № 131 от 04.08.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Разград, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20233330200275 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Великов Груп ” ЕООД – Русе, ЕИК 205932284, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ Люляк „ № 31, вх.1, ет.1 представлявано от Управител С.В.В. против наказателно постановление № 17-2300044/21.04.2023г. на Директор на ДИТ - Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв., за нарушение на чл. 16, ал.1, т. 3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / Наредбата/, в която счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 22.02.2023г., гл. инсп. в ДИТ – Разград – св. А. М. и ст. инсп. в ДИТ – Разград 1

- св. Св. В., по сигнал за трудова злополука със смърт на лице, извършили проверка по работни места по спазване на трудовото законодателство в обект – ремонт на водопровод, находящ се в с. Ушинци, обл. Разград, собственост на „ Биовет „ АД, клон Разград.

В хода на проверката по работни места, контролните органи установили, че възложител на СМР е „ Биовет „ АД, клон Разград, а изпълнители били „АРД Строй” ЕООД – Дряновец и „ Великов Груп „ ЕООД – Русе. Били снети писмени обяснения от лицата заварени на обекта, като проверката продължила по документи предоставени от изпълнителите в офис на ДИТ – Разград на 27.02.23, 16.03.23г. и 20.03.23г.

В хода на документалната проверка, контролните органи констатирали, че жалбоподателят „ Великов Груп ” ЕООД – Русе , в качеството си на работодател и изпълнител на СМР, при изготвена програма за провеждане на инструктажите в дружеството, не е провел извънреден инструктаж при промяна на работното място на И.-Г. И. - от работно място Биовет, град Разград на работно място в с. Ушинци, общ. Разград на Главен път Русе – Варна.

За констатираното при проверката на жалбоподателят бил съставен АУАН № 17-2300044/23.03.2023г., в който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано от актосъставителя, като такова по чл. 16, ал.1, т. 3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. АУАН, съставен в присъствие на представляващия жалбоподателя, връчен му срещу подпис и подписан от него без възражения. В седемдневния срок по ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН, които били оставени без уважение от адм. наказващия орган.

На 21.04.2023г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл. 16, ал.1, т. 3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. , адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, наложил адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 3000,00лв. НП било връчено на жалбоподателя на 24.04.2023г., жалбата срещу него постъпила при административнонаказващия орган на 04.05.2023г.

Актосъставителят и свидетелят по АУАН - св. А. М. и св. Св. В., разпитани в с.з. по същество потвърждават изложеното в АУАН.

2

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че на 22.02.2023г., изпълнителят по договор за СМР с „ БИОВЕТ „ АД – Пещера „ Великов Груп ” ЕООД – Русе,, с наети от него работници е извършвал СМР – авариен ремонт на водопровод, находящ се в непорсредствена близост на Главен път І – 2 Русе – Варна.

От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – писмените такива съдържащи се в адм. наказателната преписка и обясненията на свидетелите, съдът констатира, че в конкретната ситуация е налице промяна на работното място по отношение на лицата наети от жалбоподателя. Това е така, защото, от една страна седалището и управлянието на дружеството – жалбоподател е гр. Русе, в очертанията на който, съгласно сключените трудови договори с работниците, същите следва да осъществяват трудовите си функции. От друга страна, съгласно приложение Договор за СМР между възложителя и изпълнителя от 04.01.2023г. в „ Предмет на договора „ е уговорено между страните, че СМР ще се изпълняват „…на обекти намиращи се на територията на гр. Разград, собственост на „ Биовет „ АД…“. Обекта в с. Ушинци, на който контролните органи са извършили проверката и констатирали адм. нарушение, не е на територията на гр. Разград, и заради това е налице промяна на работно място.

Нещо повече, съгласно разпоредбата на & 1,т.4 от ДР на КТ - "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго п од о б н о териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение…“, от друга страна в & 1, т.5 от ДР на НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г., също урежда, че - "Работно място" е мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с 3 изпълняваната работа, което е в подкрепа на доводите на съда относно наличието на промяна на работното място, в случая.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1, т. 3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г., извънреден инструктаж се извършва при промяна на работното място, какъвто в случая не е извършен. Задължение на работодателя е да организира извършването на инструктажите в предприятието, като не е изпълнил адм. задължение в този смисъл, то жалбоподателя е осъществил чрез бездействие посоченото адм. нарушение.

Съдът не споделя твърдението на процесуалния представител за законосъобразност на становище № ID 1530/20.03.23г. , оповестено на страницата на МТСП, доколкото въпроса, който е зададен е твърде общ и не кореспондира със настоящия казус.

За това адм. нарущение чл. 413, ал.2 от КТ предвижда имуществена санкция за работодател в разрмер от 1500,00лв. до 15000,00лв., като в случая адм. наказващият олрган е определил санкция в размер на 3000,00лв. за който размер и из-ложил мотиви в достятъчна степен в атакуваното НП, като е съобразил тежестта на адм. нарушение, неговата обществена опасност, съгласно целите на чл. 12 от ЗАНН.

В тази връзка съдът намира всички възраженията на жалбоподателя, ч е атакуваното НП е незаконосъобразно, за неоснователни. От процесуална гледна точка: Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради 4 което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

От този изход на делото искането на процесуалния представител на адм. наказващия орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважено в размер на 150,00лв.

Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Н П № 17-2300044/21.04.2023г. на Директор на ДИТ - Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на „ Великов Груп ” ЕООД – Русе, ЕИК 205932284, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ Люляк „ № 31, вх.1, ет.1 представлявано от Управител С.В.В. в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв., за нарушение на чл. 16, ал.1, т. 3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. , като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „ Великов Груп ” ЕООД – Русе, ЕИК 205932284, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ Люляк „ № 31, вх.1, ет.1 представлявано от Управител Станимир Валентинов Великов да заплати на Дирекция „ ИТ „ – Разград сумата 150,00/ сто и петдесет / лева, представляваща разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5