Определение № 382 от 25.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 25.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20243001000302 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от И. К. И. от гр.Нови Пазар, срещу Определение № 334/15.05.2024 год., постановено по т.д.№ 192/2024 год., с което ОС – Шумен е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. К.

И., ЕГН **********, действащ чрез пълномощниците си адв. Н. Н. Д. при ШАК и адв. Г.Г.Р. при САК, за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

В предявената частна жалба се излага, че са налице предпоставките за освобождаване на страната от дължимата държавна такса и разноски по делото. Единственият доход на ищеца е от трудово правоотношение.

Страната е с влошено здравословно състояние, което налага чести пътувания до гр.Варна и разходи, свързани със закупуването на медикаменти и рехабилитация. Ищецът има син, на когото осигурява месечна издръжка.

Икономическата конюнктура в страната се характеризира с висок процент на нарастваща инфлация. Притежаваният имот и кола са ирелевантни за производството по чл. 83, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима.

Производството пред ШОС е образувано по депозирана искова молба от 1

И. К. И. против ЗД „Бул Инс“ АД гр. София, с която са предявени искови претенции за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1310,44лв., вследствие на ПТП.

С исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството, поради липса на средства за тяхното заплащане. Представена е декларация за материално и гражданско състояние, удостоверение за декларирани данни от НАП, справка – данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.08.2023 г. – 31.01.2024г. от ТД на НАП Варна и удостоверение от НОИ ТП Шумен, относно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.09.2023 г. – 13.03.2024 г. Видно от приложената декларация и писмените доказателства ищецът получава месечни доходи от заплата в размер на 2354,75лв., притежава недвижим имот в гр.Нови пазар, 93 кв.м. с гараж и навес, МПС Ауди А-4 производство 1995 г. Не реализира други доходи от наеми, рента или др. Неженен е, декларира, че издържа едно непълнолетно лице. С влошено здравословно състояние е в резултат на ПТП.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът е в трудоспособна възраст и реализира доходи единствено от трудово правоотношение. Публикуваните на сайта на НСИ данни за средностатическите разходи на едно домакинство за първото тримесечие на 2024 год. сочат необходима тримесечна издръжка в размер на 5 002.80 лева или средно на лице - 2 523.74 лева. Доходът на ищеца надхвърля изискуемата минимална издръжка според последно публикуваните показатели на НСИ, но ищецът е с влошено здравословно състояние и полага грижи и издръжка за непълнолетно дете. Страната няма възможност и не извлича доходи от друго притежавано имущество. Не разполага с влогове и други спестявания. В определение №443/02.10.2018 г. по ч. гр. д. №3417/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение №496/10.07.2013 г. по ч. т. д. №2492/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и определение №603/25.05.2014 г. по ч. т. д. №2139/2014 г. на IIро търг. отд. на ВКС е прието, че притежаването на недвижим имот или друго имущество не доказва реализиране на доходи от него, както и че възможността за реализиране на такива доходи (наем) не може да се 2 предполага.

При това положение съдът намира, че са налице предпоставките за частично освобождаване от задължението за заплащане на държавната такса, възлизаща на 2 052,42 лева. Евентуалното заплащане на пълния размер на държавната такса би поставило ищеца под прага на линията за бедност, определена в Постановление № 212/02.11.2023 г. в размер на 526 лева.

Преценката за наличието на предпоставки за частично освобождаване следва да бъде формирана върху получаваното месечно възнаграждение, а не върху тримесечния или годишния доход, тъй като невъзможността не следва да се явява значителна пречка за страната да упражни своевременно и срочно правото си да поиска съдебна защита на нарушено материално право /Определение № 155 от 7.04.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 173/2020 г., II т. о., ТК/. Като съобрази месечния доход на ищеца и дължимата държавна такса от 2 052, 42 лева, вкл. влошеното здравословно състояние, съдът намира, че страната следва да бъде освободена от задължението за заплащане на половината държавна такса.

Очакваните разноски в производството, които са дължими предварително (чл. 76 от ГПК). включват възнаграждения за вещи лица по поисканите с исковата молба три експертизи. На основанията, посочени по-горе, страната следва да бъде освободена от предварително внасяне на ½ от дължимите разноски.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 334/15.05.2024 год., постановено по т.д.№ 192/2024 год. по описа на ОС – Шумен, в частта, в която е оставено без уважение искането на И. К. И. за освобождаване от държавна такса и разноски, на основание чл.83,ал.2 от ГПК до размер на ½ от тях и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищеца И. К. И., от задължението за внасяне на половината държавна такса и разноски по т.д.№ 192/2024 год. по описа на ШОС, на основание чл. 83, ал.2 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

3

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4