Решение № 139 от 18.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1361/2024
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 18.02.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Ася Събева, Мария Янкова Иванова Вранеску, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Даниела Христова
Мария Янк. И. Вранеску при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М. като разгледа докладваното от Мария Янк. И. Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501361 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С РЕШЕНИЕ № 24 от 27.02.2024г. постановено по гр.д.182 от 2023г. ОС Видин е осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД ЕИК 121130788 да заплати на В. В. Г. ЕГН ********** сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на баща й В. Т., в резултат на ПТП от 17.07.2018г., в едно със законната лихва от 09.03.2022г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. и за лихва за периода 25.07.2018г. до 09.03.2022г.. Присъдени са съответните разноските за адв.възнаграждения и държавни такси.
В законовия срок са предявени две въззивни жалби, от легитимирани страни. Двете жалби са редовни и допустими.
С ВЖ вх.№ 792 от 07.03.2024г ЗАД В. Г. обжалва решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част , за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв.. Излагат се съображения, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, но неправилно е преценил предпоставките предвидени в чл.52 от ЗЗД за определяне на размера на дължимото обезщетение. Излага съображения, че е била привързана към своя 1 баща, контактували са по телефона, искала му е и получавала съвети. Към момента на смъртта е била студентка, и той й е помагал с издръжката.
Въпреки, че родителите й са били разделени, тя е запазила близките си отношения с него и имали силна емоционална връзка. Преживяла е тежко неговата загуба. Когато узнава за смъртта му е на морето и помага на майка си в семейния й бизнес с втория й баща. Като научава за смъртта му , изпада в шок, емоционално се чувства много зле, спира да работи. Разваля годежа си, като изпада в дълбока депресия. Не може да се възстанови напълно и до днес, като не е в състояние да се задържи за дълга на една и съща работа, поради съпътстващи я черни мисли. Спира да празнува празници с колеги и приятели, затваря се в себе си. Намира, че претендираното обезщетение в пълния му размер съответства на претърпените болки и страдания. От друга страна прави преценка на икономическото състояние в страната и инфлацията за периода към смъртта му, която също обосновава един такъв размер на обезщетението. Моли решението да се отмени в обжалваната част и претенциите за главници и лихви се уважат в пълен размер.
С НВЖ вх.№ 1138 от 08.04.2024г предявена от ЗК Лев Инс АД се обжалва решението в уважителната му част за сумата над 120 000 лв. до пълния присъден размер от 150 000 лв.. Намира, че по делото не са събрани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в този размер, в едно и с компенсаторната лихва, поради което решението е постановено в отклонение от задължителната практика на ВС – ППВС № 4 от 1968 г.. Събраните свидетелски показания не установяват близост и контакт между ищцата и баща й. Същите не са живели заедно и емоционално не би следвало да е налице силна връзка. Изявленията на свидетелите са общи и некокретизирани. Не е изслушан годеникът й към момента на смъртта на баща й, който по пълно би могъл да даде показания за нейното емоционално съдържание към този момент. Намира, че не са установени конкретните аспекти на взаимоотношенията и тяхното обичайно и насрещно проявление. Намира, като сочи конкретни съдебни решения на ВКС, съдебната практика по сходни казуси, следвайки принципа въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД, за периода на 2018г. приема за справедливи застрахователни обезщетения между 50 000 и 120 000 лв.. Моли обжалваното решение да се отмени за разликата над сумата от 120 000 лв., в едно с всички законни последици. Претендира направените разноски и юр.възнаграждение 2 за двете съдебни инстанции.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдебния акт е постановен от компетентен съд, по правилно посочено правно основание и решението е валидно, постановено по допустим иск.
При така очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, по материалния спор и правилността на обжалваното решение Апелативен съд - София намира следното:
Ищцата В. Г., в качеството си на наследник на починалия в резултат на ПТП на 17.07.2018г. неин баща В. Т. Г. е предявила иск по чл.432 от ГПК срещу застрахователя на причинилия ПТП-то шофьор Г. Г., а именно ЗК Лев Инс АД за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на родителя й. Претендираната като обезщетение сума е в размер на 250 000 лв. Претендирана е и законната лихва върху сумата за обезщетение на основание на осн.чл.429 от КЗ.
С обжалваното решение СГС е присъдил обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, като е приел наличие на предпоставките на чл.432 КЗ вр.чл.45 от ЗЗД. Съдът не е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, предвид, че увредите му са получени от челен ексцентричен удар между автомобила, в който е пътувал Тойота Пикник и насрещно пътуващия автомобил Фолксваген шаран, управляван от Г. Н. Г., и при обща скорост на двата автомобила от 158 км.в час. Окръжен съд Видин е приел, че макар и всеки от автомобилите да се е движил с разрешена за пътя скорост, то силата на удара се равнява на сумите от двете скорости и води до резултат, увреждания за пътуващите, за които не би могло да се прецени безспорно, че биха могли да се преодолеят от правилно поставен обезопасителен колан. Посочил е, че уврежданията по автомобила Тойота Пикник представляват разрушена предна част, разкачена дясна врата, разрушено арматурно табло и спукано предно стъкло. Кредитирал е и изводите на експертите, базирани и на събраните данни в досъдебното 3 производство, че седалката на починалия е била спусната и няма физически следи по тялото му от поставен колан, т.е. липсват така наречените коланни травми. Независимо от това не е приел наличие на съпричиняване именно поради механизма на ПТП, скоростта на автомобилите при удара, като се е позовал и на разясненията дадени в т.7 от ППВС № 17 от 1963 и т.2 от ТР1 от 19.02.2010г. и съдебната практика, че за да е налице съпричиняване самия пострадал следва по някакъв начин да е допринесъл за вредоносния резултат т.е. да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат . В конкретния случай е приел, че при този механизъм на удара и скорост и въздействие върху автомобилите не би могло ясно да се установи, дали наличието на колан би довело до друг резултат.
Обсъждайки уврежданията по пострадалия в резултат на удара и това, че те са довели до смъртта му, както и въз основа на свидетелските показания е установил близостта между баща и дъщеря, и тежкото отражение върху нея на смъртта му, е приел че на същата се следва обезщетение в размер от 150 000 лв., обсъждайки и относима съдебна практика на ВКС за периода . Искът за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. е приел за неоснователен и го е отхвърлил. Приел е, че законната лихва върху присъдената сума, се дължи от изтичане на тримесечния срок за отговор от страна на застрахователя по застрахователната преписка на осн.чл.497 от КЗ и я е присъдил от този момент-09.03.2022г.
Между страните няма спор относно фактите , които са безспорно установени от събраните пред първата инстанция доказателства реализираното ПТП, неговия момент, виновния водач на автомобила причинил челния сблъсък и факта, че ответното дружество е негов застраховател, уврежданията на наследодателя и роднинската му връзка с ищцата. Изискано и приложено е цялото досъдебно производство, представено е съдебното решение на САС, с което изменя присъдата на ОС Видин /също представен в диспозитив/. Водача на Фолксваген Шаран, ударил челно лекия автомобил Тойота Пикник, в който е пътувал наследодателя, е признат за виновен и осъден. Приета и обсъдена е медицинската документация, изготвена е и е приета комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, с която е установен механизма на ПТП, уврежданията на пострадалия и причината за настъпилата смърт. САС препраща изцяло към мотивите на решението на първата инстанция - ОС 4
Видин, относно установената фактическа страна по спора и изводите за наличие предпоставките на чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД .
С подадените две жалби страните спорят относно наличието на съпричиняване за настъпилите увреждания и смърт на наследодателя на ищцата, въздействието на смъртта върху ищцата и размера на обезщетението, което й се следва, както и момента от който се следва законната лихва върху същото. Ищцата твърди, че лихвата се дължи от датата на увреждането.
Размера на обезщетението е безспорен за сумата от 120 000 лева, доколкото застрахователя оспорва присъдената част от обезщетението над този размер до 150 000 лв., поради което решението на ОС е влязло в сила относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 120 000 лв.
По отношение размера на обезщетението , което безспорно е установено че се следва, предвид наличието предпоставките на чл.432 от ГПК, съдът следва да съобрази нормата на чл.52 от ЗЗД, която изисква размера на обезщетението да се определи по справедливост.При определяне на размера на обезщетението, съдът следва да съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и постоянната съдебна практика по чл. 29 0 ГПК на ВКС. С оглед на горепосоченото следва, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не само изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Такива обстоятелства, съответно критерии, се явяват момента на причиняване на уврежданията, възрастта и общественото положение на пострадалия, характера и тежестта на уврежданията, степента и интензитета на връзката между починалия и неговия наследник, въздействието на смъртта върху детето, и отражението върху по нататъшния му живот. При определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. И макар и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития следва също да бъдат съобразени от съда. Това е така, именно във връзка с правилната преценка на обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение и в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителна застраховка 5
“Гражданска отговорност на автомобилистите”.
От изготвена комплексна експертиза се приема, че причина за смъртта на пострадалия в ПТП-то В. Г., 52 годишен мъж, е съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, травма на крайниците. При извършената аутопсия са констатирани кръвонасядания, счупване на черепна основа, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки,счупване на две ребра вляво,контузия на белия и черния дробове, счупване на дясна бедрена кост над коляното, охлузвания по краката. Смъртта е настъпила в следствие на травматично-хеморагичен шок вследствие на травматичните увреждания. Не са установени коланни травми.
Тялото е намерено върху спусната седалка на колата, което определено намалява защитата на колана, дори и да е бил поставен. При челния удар тялото рязко се е смъкнало напред, като е получило директен удар, а в последствие и притискане от навлезлите в купето деформирани части от предницата на автомобила . Пострадалия е бил жив след удара, като е починал в болницата , което е видно от показанията на свидетеля Б. Е., разпитан по делегация. Макар и исканото обезщетение да касае неговия наследник, претърпените от пострадалия наследодател болки и страдания следва да бъдат съобразени, доколкото неговото състояние е оказало влияние в последствие върху претърпените болки и страдания от неговата дъщеря и техния интензитет и продължителност.