Решение № 234 от 22.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20211000502652 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по жалба на ищцата по гр.д.№ 1081/2021г. по описа на СГС, І-6 състав срещу решението от 14.05.2021г., с което са отхвърлени исковете й по чл. 557, ал.1 т.2, б“а“ КЗ и чл.86 ЗЗД срещу Гаранционен фонд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й в размер на 150 000 лева,и обезщетение за забавеното му изплащане в размер на 50 000 лева.

Въззивницата М.Т. Д. иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете й бъдат уважени, като възразява срещу правилността на извода на първостепенния съд, че изплатеното вече обезщетение в размер на 100 000 лева репарира понесените вреди.

Въззиваемият Гаранционен фонд оспорва жалбата.

Третото лице помагач Б. Д.Д. не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията по приложението на чл. 52 ЗЗД, са следните:

По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищцата, като низходяща на починалия в резултат от ПТП от 08.10.2016г. Т. Г. Д. и на ответника по чл.

519, ал.1 т.1 КЗ ( при вреди от водач на моторно превозно средство, който няма валидна застраховка „гражданска отговорност“).

Пред настоящата инстанция не е спорен механизма на произшествието, противоправното поведение на причинилия го водач – Б.Д., както и причинно –следствената връзка между същото и смъртта на Т. Д., както и фактът, че на 04.10.2017г. ответникът е платил на ищцата 1 обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й в размер на 100 000 лева.

Спорно е дали изплатеното обезщетение репарира в пълна степен понесените от ищцата вреди. По приложението на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд приема следното:

Към момента на смъртта на баща си ищцата е възрастен индивид, има собствено семейство и живее в отделно домакинство. Въпреки това е останала емоционално привързана към родителя си, на чиято финансова и морална подкрепа е разчитала. Травмата от внезапната му загуба е с безспорно висок стресогенен потенциал, а преодоляването й е било сравнително продължително, но проявлението й не е извън обичайните за подобна ситуация страдание, потиснато настроение, несигурност, намалена възможност за преживяване на радости и удовлетворение, желание за избягване на социални контакти.

Преценявайки естеството, интензивността и продължителността на негативните преживявания на ищцата и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение – 2016г., въззивният съд приема, че правилното приложение на чл. 52 ЗЗД налага заместващо обезщетение в размер от 100 000 лева. Тази сума е изплатена от ответника преди завеждане на иска и доколкото в пълна степен репарира понесените от ищцата вреди, искът за присъждане на още 150 000 лева се явява неоснователен, както и акцесорната претенция за лихви.

Като достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивният следва да потвърди решението му.

При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-6 състав от 14.05.2021г. по гр.д.№ 1081/2021г.

ОСЪЖДА М. Т. Д. ЕГН **********, съдебен адрес адв. М. И., гр.***, ул.*** № 38А, ет.2, офис 4А, да плати на Гаранционен фонд, гр.София, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК , сумата 150 лева разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2