Решение № 760 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение рег.№ 760/02.07.2025 г. по а.н.д.№ 918/2025 г. по описа на РС Пловдив, ХХ н.с.

Внесен е в съда Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство срещу К.А.Н. от *** за това, че на 27.10.2024 г. около 18,00 ч. в гр. Пловдив на кръстовището на кръговото движение на ул. „Богомил“ с ул. „Петко Д.

Петков“ е извършил дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от Указа за борба с дребното хулиганство, осъществено чрез действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото – при срещата си с негов познат – К.В.Д., застанал на пътя на Д., като започнал да го избутва с гърди настъпателно назад, блъснал го и с ръце пет-шест пъти и го наплюл в лицето.

В съдебно заседание пред районния съд Районна прокуратура Пловдив не изпраща представител.

Упълномощеният защитник на нарушителя адв.Г.Н. оспорва установената в съставения акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, твърди, че подзащитният му бил провокиран, извършеното от него не разкривало белезите на дребна хулиганска проява.

Пред съда нарушителят К.А.Н., се явява лично, редовно призован, присъединява се към становището на своя адвокат, изразява съжаление за стореното.

Районен съд-Пловдив, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Нарушителят К . А . Н . е роден на ***, живущ в ***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, безработен, ЕГН:

**********.

Образувана е в 04 РУ пол.преписка № 441000- 12328/04.11.2024 г. по повод заявление на К.В.Д. от гр.Пловдив, ул. Бузлуджа № 6 ет.1 против К.А.Н. от *** за притеснения, закани и физическо съприкосновение с негов познат – К.А.Н..

В 04 РУ Пловдив е образувана и преписка № 441000-12039/28.10.2024 г. по жалба на К.А.Н. за това че на 27.10.2024 г. около 17.30 ч. на същото място бил нападнат от К. Д., била му отправена заплаха с убийство и бил ударен в главата от него.

С цел процесуална бързина преписка № 441000-12039/2024 г. е обединена с преписка № 441000- 12328/2024 г., като работата е продължила в съвкупност под преписка № № 441000- 12328/2024 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив.

С постановление от 14.01.2025 г. материалите по пр. пр.13468/2024 г. по описа на РП Пловдив са отделени в нова прокурорска преписка, тъй като пол.преписка под № 441000-12039/24 г. била обединена без знанието и съгласието на прокурора, а в двете преписки Н. има различно качество на извършител и пострадал.

1

С постановление от 17.01.2025 г. е отказано да се образува досъдебно производство по повод жалбата на св. К. Д. за престъпление по чл.325 от НК, като материалите по пр.пр.13468/2024 г. са изпратени на 04 РУ Пловдив, в резултат на което е съставен и внесеният акт в съда .

От материалите, послужили за съставяне на внесения акт, се установява, че гражданинът К.В.Д. е подал жалба срещу гражданина К.Н. за това че на 27.10.2024 г. /неделя/ вечерта около 19:00 ч. в гр. Пловдив на пешеходната пътека на колелото на ул. Петко Д. Петков и ул. Богомил до аптека Милениум, К.Н. без повод започнал да го блъска и да го дърпа, опитал се да го удари с глава, след това го наплюл и си тръгнал. Случващото се осъществило на публично място и пред очите на хора, които също преминавали наблизо.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства - обяснения на нарушителя К.Н.

/частично/, показания на св. К.В.Д. /частично/, писмени материали към административнонаказателната преписка.

От писмените материали, приложени и приети по делото, се установява, че от страна на св.Д. и нарушителят Н. са подадени жалби във връзка със случилото се на 27.10.2024 г.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел е К.В.Д.. Същият потвърждава, че на 27.10.2024 г. е срещнал нарушителя К.Н. следобед около 17.30 ч.- 18.00 ч. на посоченото в акта място в гр.Пловдив – ул. Богомил и двамата се движели в различни посоки -свидетелят бързал за среща, при което след като нарушителят го видял, се върнал, и без да бъде провокиран от свидетеля, нарушителят Н. го наплюл и си тръгнал.

В показанията на свидетеля се съдържа и информация за това, че между двамата съществувал предишен спор във връзка с работата и по-конкретно по повод работа по фолклорен фестивал, за който било поискано съдействие от нарушителя при определени условия, които според свидетеля нарушителят не изпълнил и оттогава двамата нямали добри отношения помежду си .

В дадените пред съда обяснения, включително и в присъствие на свидетеля Д. нарушителят Н. съобщава, че действително двамата не поддържали добри отношения, като излага своя версия във връзка с това, както и че срещнал св. Д. на посочената дата и място около 18.00 ч. Тогава бил изборен ден и нарушителят бил тръгнал да гласува. Докато пресичал, видял св. Д., с когото имали предишна вражда и чул св.Д. да използва реплики по адрес на нарушителя Н., които не отговаряли на общоприетите такива при общуване, последното засегнало нарушителя и тръгнал да го пита защо го нарича така, застанал пред него, за да му поиска обяснения, при което свидетелят също застанал пред него, натиснал го с глава и ударил неговата, заплашил го.

Към материалите от полицейската преписка е приобщен и запис от процесната дата и място, с протокол от 06.11.2024 г. за доброволно предаване 2 от камера в обект –баничарница, находяща се на адрес гр. Пловдив, ул.Петко Д.Петков от 27.10.2024 г.

Записът е възпроизведен в присъствие на страните и на свидетеля.

Видно е от записа, че на място, обособено като кръстовище, се установяват две лица - мъже, първият от които има брада, върви в посока пешеходната пътека, вторият също се задава от друга посока. И двамата мъже идват от различни посоки и се насочват в различни посоки. В един момент, малко след като се отдалечават един от друг на малко разстояние, мъжът с брадата се връща към другия мъж. Вторият мъж се спира. Двамата застават един срещу друг. Мъжът с брадата се насочва към другия мъж, не спира, блъска го, завърта го наобратно и и го връща в посоката, към която се е запътил.

От показанията на св.Д. и обясненията на нарушителя се приема, че двамата – нарушителят и св.Д. се познават преди процесната дата и отношенията помежду им са били влошени към процесната дата. Като доказателство за това са материалите по полицейската преписка, в които също се съдържа информация за техните влошени отношения, станала повод за конфликти и на други места в града.

Що се касае до повода за срещата на конкретната дата и място става ясно, че и двамата живеят наблизо. Св. Д. посочва в показанията си, че е бързал за среща, нарушителят в обясненията си, че е бил излязъл, за да гласува, т.е. срещата между двамата е била случайна. Показанията на св. Д. и обясненията на нарушителя Н. са логични в тази част, поради което и съдът ги кредитира. Не се спори от двамата – нарушителя Н. и свидетеля Д., че тази среща между двамата е на 27.10.2024 г. на посоченото в акта за установяване на дребна хулиганска проява място. В жалбата от св.Д. се сочи, че това е станало около 19:00 ч. В жалбата от нарушителя Н., че това е станало около 17:30 ч. И двамата в подадените от тях жалби не излагат твърдения, че става дума за по-ранен час на тази дата.

Що се касае до въпроса дали часът е точно определен и фиксиран в съставения акт следва да се отбележи, че същият е определен ориентировъчно, като е записано в него, че случилото се става около 18:00 ч. Ако нарушителят Н., както твърди в жалбата си срещу св.Д., около 17:30 ч. е срещнал св.Д., а св.

Д., както твърди в жалбата си срещу нарушителя Н., че е бил нападнат от нарушителя Н. около 19:00 ч., то правилно при определяне на часовия диапазон е посочено, че случилото се между двамата става в този период между 17:30 ч. и 19:00 ч. и все пак съставилият акта, за да се избегнат съмнения около часа на случилото се, го е определил ориентировъчно, разбира се не с такава точност като посочи часа, минутата и секундата. В обясненията си пред съда нарушителя Н. сочи същия час и дата 27.10.2024 г., който си спомня точно, като го свърза с дата, на която са се провеждали избори, около 18:00 ч. Следва да се отбележи, че записът от камерите въпреки, че има данни в него за дата и час, не може с категоричност да служи като ориентир дали отразява действителните такива, има ли синхронизиране на 3 записа с деня и часа, в който се записва случващото се на камерата. По тези съображения съдът приема, че правилно са били определени датата, мястото и часът на описаната проява.

Спори се по делото от нарушителя и неговия защитник, че нарушителят Н. е нападнал св.Д., както и се поставя въпрос доколко поведението на нарушителя не е в резултат на самоотбрана. И в хода на проведената пред съда очна ставка двамата поддържат същата версия. В тази връзка съдът взе предвид съдържащото се на записа и поведението на участниците в записа като и двамата нарушител и св. Д. не отричат, че на записа са именно те двамата и записът отразява случващото се на процесната дата и място. Св. Д. отрича да е имало провокация от негова страна и да е казал по адрес на нарушителя съобщеното от последния. Съдът не дава вяра на свидетеля Д. в тази част, отричайки да е провокирал нарушителя словесно. От съдържанието на записа и с оглед движенията на двамата мъже може да се приеме, че на посочената дата и място и двамата са се срещнали случайно. Дори и да се засичат в един момент и двамата се насочват първоначално в различни посоки.

Видно е също от записа, че мъжът с брадата се разминава с другия мъж, след което се връща бързо към него. Ако е имал намерение нарушителят да се разправя със св.Д., то следвало е същият още преди да се разминат двамата да го стори. Очевидно имало е нещо в поведението на св. Д., което е провокирало нарушителят Н. и то не е било единствено наличието на съществуваща отпреди вражда между двамата, за да се върне рязко нарушителят, както се случва и да се насочи към св.Д., както се вижда, че се случва и на записа. Що се касае до вида на действията същите наподобяват описаните в акта, който е внесен в съда.

В тази връзка съдът дава вяра на обясненията на нарушителя Н., че е бил провокиран от св.Д., като според нарушителят Н. провокацията била словесна – с думи.

Това обстоятелство накарало нарушителят да се обърне към св.Д. и да предприеме активни действия - избутване с гърди настъпателно назад, блъскане, наплюване в лицето.

Съдът не се съгласява със защитата и с неговата позиция за евентуална възможност за приложение на института на реторсия, тъй като, от една страна, реторсията не е уредена в Указа за борба с дребното хулиганство, а и липсват предпоставки за прилагането й, тъй като липсва съответно поведение спрямо нарушителя. Нарушителят твърди, че бил провокиран с думи, в резултат на което нарушителят реагира с действия, а последващите действия от страна на св.Д. са в резултат на отбрана по повод поведението на нарушителя. По този причина и поведението на другата страна, преди предприетите действия от нарушителя може да бъде смекчаващо отговорността обстоятелства, но не и основание за отпадане на отговорността на нарушителя.

Предвид събраните по делото доказателства съдът прие, че нарушителят К.Н. е осъществил от обективна и субективна страна описаната в акта за 4 установяване на дребно хулиганство проява по смисъла на чл.1 ал.3 от Указа.

Липсва легално определение на дребното хулиганство, то може да бъде осъществено чрез различни действия. Деянието в случая е осъществено от нарушителя чрез избутване с гърди настъпателно назад, блъскане назад и с ръце пет-шест пъти, наплюване в лицето, израз на желание за саморазправа.

Същото е извършено умишлено, на публично място. В тази връзка следва да се посочи, че не се споделя възражението на защитата на нарушителя, че на посочените дата и място нямало трети лица, които да възприемат случилото се. Установява се по делото, че мястото, където се установява случващото се, е в гр.Пловдив, кръстовище, свързващо две от найоживените улици в града, а денят е бил определен и за провеждане на избори, като часовият диапазон попада в светлата част от денонощието. Само тези обстоятелства са достатъчни да се приеме, че на посоченото място има постоянен приток на превозни средства и минаващи граждани. Не се приема, че наличието на вражда между нарушителя и свидетеля би могло да доведе до оневиняване поведението на нарушителя. Що се касае до искането за приложение института на реторсия, същата се изключи напълно по изложените вече съображения, като поведението на св. Д. намери отражение в определеното на нарушителя наказание по вид и размер.

Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea1b8f3b-58f3-4a36-90ad-83ab5e3b6849