Решение № 259 от 12.06.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Смолян, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100179 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „***” ЕООД София е предявил обективно съединени установителни искове, от които главен с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 1 ТЗ и акцесорен с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П. С. М. от гр. Смолян, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи по Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК 08-00221 от 30.09.2008 г. сключен между „***“ АД /**/ и ответника сумата от 3000 лв., представляваща част от общо дължимата главница в размер на 26 111,10 лв. и сумата от 810,83 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 30.04.2018 – 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане.

Претендира за деловодните разноски, направени в исковото и в заповедното производство.

Ищецът основава предявените искове на следните фактически твърдения:

По силата на договора за кредит „***" ЕАД /**/ е предоставило на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 30 000 лв.. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в национална валута на Банката /БЛП/ плюс надбавка в размер на 1,8 %. Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,90 % годишно. Договорено е кредитът да се издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е 30.09.2018 г..

След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията. След преустановяване на плащанията е останала главница в размер на 26 111,10 лв. и съответните лихви. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита – 30.09.2018 г., вземането е станало изцяло изискуемо.

Междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 27.02.2013 г. и приложенията към него между „**" АД, с ЕИК *** и „***” ЕООД, с ЕИК **, задължението на П. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК 08-00221 от 30.09.2008 г., е изкупено от „***” ЕООД

1

В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „***” ЕООД.

Съгласно приложено пълномощно Цесионерът „***” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „**” ЕАД, да извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомления за цесия са изпратени на посочения в договора постоянен адрес на П. С. М.. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“. Уведомлението се счита за връчено с връчване на уведомлението ведно с исковата молба.

Поради непогасяване на дължимите суми „***” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд - гр. Смолян за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумата: 3 810,83 лв., от които: Главница – 3 000 лв. част от общо дължимата главница в размер на 26 111,10 лв. и Лихва за забава – 810,83 лв. /за претендираната главница/. По образуваното частно гражданско дело № 569/2021 г. по описа на Районен съд гр.Смолян е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение, което е породило правния интерес на ищеца за предявяване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който счита исковете за неоснователни като погасени по давност и поради невръчване на уведомлението за цесията.

Доказателствената тежест се разпределя както следва:

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. П. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод депозирано на 01.06.2021 г. заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „***“ ЕООД срещу П. С. М. е образувано ч.гр.д. № 569/2021 г. по описа нa Районен съд - Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 254/04.06.2021 г.. С нея е разпоредено длъжникът П. С. М. да заплати на кредитора „***“ ЕООД сумите: 3000 лева – част от главница по договора за Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК 08-00221 от 30.09.2008 г., сключен между „***“ АД /**/ и П. С. М., прехвърлена от „***“ АД на „***” ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.02.2013 г. и 810,83 лв. лихва за забава върху главницата за периода 30.04.2020 – 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и 76,22 лева за направените разноски по делото за държавна такса.

2

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу заповедта от длъжника М., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 65/13.01.2022 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 04.02.2022 г. и на 04.03.2022 г. е образувано настоящото производство по предявените от кредитора искове за установяване на вземането му по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Между „***“ АД /**/ и П. С. М. на 30.09.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане за паричен заем в размер на 30 000 лв., като с разрешения кредит е договорено да се рефинансират части от други кредити на длъжника в „**“ АД и в „**“ АД, а с останалата част се заверява банковата разплащателна или картова сметка в ** с титуляр длъжника, с която същият може да се разпорежда в брой или безкасово. Процесният кредит кредитополучателят се е задължил да върне на 120 анюитетни вноски в размер на 343,70 лв. всяка с падеж всяко 30- то число на месеца, като първата вноска е с падеж 30.10.2008 г., а последната е с падеж 30.09.2018 г.. Договорената годишна лихва за целия период на договора е 6,70 %, формиран от БЛП в размер на 4,90 % и надбавка от 1,80 %. ГПР е 6,91 %. Видно от погасителния план, общият размер на дължимата договорна лихва е 11 246,66 лв.

Видно от погасителния план от 01.10.2008 г. /л. 66 и 67/ общият размер на задължението е 41 246,66 лв. Според погасителния план от 03.12.2009 г. е променен размерът на месечната вноска на вноските с падежи 30.12.2008- 30.12.2009 г. вкл. на 367,24 лв. и от 30.01.2010 до 30.08.2018 г. вкл. на 474,97 лв. и последната вноска с падеж 30.09.2018 г. на 492,22 лв., с което е изменен и размерът на общо дължимата сума на 55 350,60 лв.

В чл. 9, ал. 3 от договора е договорено, че банката има право да прехвърля вземането си на трети лица.

По силата на договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на 27.02.2013 г.

„**“ ЕАД като цедент е прехвърлил възмездно на „***“ ООД като цесионер вземания към свои длъжници, описани в приложение № 1, ведно с привилегии, обезпечения, лихви и разноски за събиране на вземанията. В приложението към договора за цесия цесия фигурира и задължението на ответника П. М. /л. 30, ред последен/, като остатъкът по кредита възлиза на 35 839 лв., от които 26 111 лв. главница и 9 728 лв. лихва.

Законните представители на цедента „**“ ЕАД са упълномощил пълномощно от 28.02.2013 г. „***“ ЕООД от негово име и за негова сметка да уведомява длъжниците за прехвърлените вземания по договора за цесия.

С друго пълномощно „***“ ЕООД е упълномощило Адвокатско дружество „***“ да уведомява длъжниците за прехвърлените вземания на „***“ ЕООД по договорите за цесия.

В последствие с поредно пълномощно Адвокатско дружество „***“ е упълномощило 3 адв. Д., адв. П. и други адвокати с правата му по предходното пълномощно.

С писмено уведомление от 21.09.2020 г. от името на „**“ ЕАД адв. Денев е уведомил кредитополучателя за извършената цесия на вземанията на ** по договора за кредит в полза на „***“ ЕООД и че след датата на уведомяването всички плащания следва да бъдат извършвани към цесионера. С писмо от същата дата ответницата е уведомена, че има неплатени задължения към „***“ ЕООД по договора за кредит и на основание договора за цесия и е предоставен 7-дневен срок за погасяване на задълженията. Уведомлението и писмото –покана са изпратени с обратна разписка за връчване на ответника на адреса в ****, който адрес е посочен и в самия договор за кредит, но пратката е върната като непотърсена.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че сумата по Договор за потребителски кредит обезпечен със залог на вземане № РК08- 00221 в размер 30 000 лева е преведена на 30.09.2008 г. по банкова сметка IBAN ****при „**” АД с титуляр на сметката П. С. М.. По Договора за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане № РК0800221 от 30.09.2008 г. са извършени погасителни вноски в общ размер 6 882 лева, като с направените погасителни вноски от страна на банката са извършени погасявания, както следва: 3 888.90 лева – за главница; 3 145.44 лева – за договорна лихва и 146.34 лева – лихва за забава. Съгласно представената от „***” ЕООД справка П. С. М. не е извършвал погасителни вноски по Договор за потребителски кредит обезпечен със залог на вземане № РК08-00221 след датата на цесията – 27.02.2013 г. Размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.06.2021 г. е 26 111.10 лева. 4. Размерът на законната лихва върху претендираната в исковата молба главница, дължима от кредитополучателя за периода от 30.04.2018 г. до 01.06.2021 г. /като за периода от 13.03.2020 г. до 15.07.2020 г. не е начислявана законна лихва/ е 836.66 лева.

Съдът кредитира заключенията на ВЛ К. като обективно и компетентно изготвени.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове за съществуване на вземане по заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

За уважаването на предявените искове е необходимо ищцовото дружество да докаже, че спорното право е възникнало и съществува на посоченото основание и в заявения размер.

Следва ищецът да установи чрез пълно главно доказване факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и размера му. Следва също да докаже, че за извършената цесия на вземането ответникът е уведомен по предвидения в закона ред.

Безспорно се установи, че по силата на сключен договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане от 30.09.2008 г. ответникът П. М. се е задължил да върне предоставения му кредит на кредитора „**“ АД в размер на 30 000 лв., ведно с договорената лихва в размер на 11 246,66 лв. или общо сумата от 41246,66 лв.

Безспорно се установи също от заключението по СИЕ, че ответникът е извършвал плащания по договора, тъй като се претендира вземане в по-нисък размер от този на целия кредит.

Със сключването на договора за цесия и с подписването на приложенията към него, в частта, с която цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срещу ответника, вземането е преминало в неговия патримониум, като по отношение на ответника цесията е произвела действие от момента на уведомяването, в случая с връчването на исковата молба и приложеното уведомление към нея.