Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2322 от 18.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12497/2022
Вид
Решение № 2322
Подписан
18.04.2024
В сила
10.06.2024
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2322 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512497 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20056978/11.09.2022 г. на Софийския районен съд, 145 с - в по гр. д. № 7829/2020 г., на основание чл. 348 ГПК, във фазата на извършване на делбата, е постановено изнасяне на публична продан на следните, допуснати до съдебна делба, недвижими имоти: 1. АПАРТАМЕНТ № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. София, район Слатина, ж. к „Гео Милев", ул. ****, който се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 115 кв.м. и прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: ***, над обекта: ***, стар идентификатор: няма; а по документ за собственост - Апартамент № 4, находящ се в гр.

София, ж. к. „Гео Милев“, ул. „Академик Никола Обрешков“ (бивша ул. „****“) № 8 А, на втори жилищен етаж, разположен вляво от стълбището на жилищната сграда, състоящ се от три стаи, кухня с трапезария, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, със застроена площ от 115 кв.м., при граници: стълбище, ап. № 5, от две страни - двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 632 кв. м., съставляващ парцел ІІІ- 190 от кв. 149, при граници: от изток - Г. Я.Т. и от три страни - улици; както и 2. ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ 1

№

17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. София, район Слатина, ж.к „Гео Милев", ул. ****, гараж 17, в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 20. 65 кв. м., ведно със съответните прилежащи части от общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, а по документ за собственост - подземен гараж № 17, със застроена площ от 20.65 кв.м., при граници: ул. „Академик Никола Обрешков", гараж № 16, подземна улица и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, целият с площ от 632 кв. м., съставляващ парцел ІІІ - 190 от кв. 149, при граници: от изток - Г. Я.Т. и от три страни - улици, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: 1/2 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност между А. П. И. и С. А. И. и 1/2 ид. ч. за Г. Й. Г..

Със същото решение Г. Й. Г. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на А. П. И. с ЕГН: ********** и С. А. И. с ЕГН: **********, на основание чл. 346, ал. 1 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 2 573. 25 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на собствената на ищците 1/2 ид. част от съсобствения на страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, както и на собствената на ищците 1/2 ид. част от съсобствения на страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** за периода 06.12.2021 г. - 26.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер то 18 403 лв. и за периода 13.02.2020 г. 05.12.2021 г.

Страните са осъдени съразмерно за разноски.

Ответникът Г. Й. Г., чрез особения му представител, е подал въззивна жалба срещу решението в частите касаещи способа за извършване на делбата, при който имотите са изнесени на публична продан и ответникът е осъден за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Излага доводи, че незаконосъобразно съдът е приел, че в делбата участват трима съсобственици при наличие на два имота. При това на всеки от съделителите може да се възложи отделен, самостоятелно обособен имот и да се уравнят дяловете им. Неоснователно, при избор на способ за извършване на делбата, съдът е приел, че изнасянето на публична продан е най - подходящия способ, тъй като върху имотите са наложени възбрани от съдебен изпълнител преди вписване на исковата молба за делба. Ако ищецът придобие изцяло апартамента, наложените възбрани няма да са му противопоставими, а ответникът ще може да изплати дълга си с получената сума за уравняване на дела. Поддържа доводи, че исковете за обезщетение за ползване не са доказани, тъй като по делото не е установено, че ответникът лично или чрез други лица ползва делбените имоти над правата си.

Свидетелите не знаят кое трето лице се намира в имота и в на какво основание. Моли да се отмени решението в частта относно способа за извършване на делбата и на всеки да се възложи в дял реален имот и да се изплати уравнение, като се отхвърли изцяло 2 претенцията за обезщетение за лишаване от ползване.

Ищците А. П. И. и С. А. И., чрез представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор, по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че оплакванията на ответницата относно способа за извършване на делбата са неоснователни. Правилно СРС е приложил нормата на чл. 348 ГПК, тъй като в производството е установено, че делбата е допусната между трима съделители, а предмета на делбата – апартамент и гараж са неподеляеми и не могат да се поставят в дял на никой от съделителите, както е приел и СРС. Съдът е изложил подробни съображения относно приложимият способ за извършване на делбата, като обосновано е приел, че не е възможно обособяване на три реални дяла. Поддържат, че преценката за обособяване на дяловете зависи както от вида и предназначението на имотите, така и от желанието на съделителите да получат дял в натура. Ищците са поискали имотите да се изнесат на публична продан, а делът на ответника е обременен с много тежести, включително вписани възбрани. Като се съобразят всички изискуеми предпоставки следва, че законосъобразно съдът е приел, че приложимият способ за подялба е този чрез изнасяне имотите на публична продан.

Сочат, че ответникът не участва лично в производството, а изявлението на особеният му представител не може да замести личната му воля. По претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС поддържат, че съдът е обсъдил всички предпоставки и е достигнал до обоснован извод, че исковете са доказани по основание и размер, като в производството е установено, че ответникът лишава ищците от ползването на имотите и те не ги ползват в периода от връчване на преписа от исковата молба на особения представител 06.12.2021 г. до 26.05.2022 г. Молят да се остави жалбата без уважение. Претендират разноските по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материално правни норми.

СРС е обсъдил в цялост събраните пред него писмени и гласни доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, като препраща към мотивите на СРС, съгласно възможността, предвидена в чл. 272 ГПК.

Оспореното решение е постановено по иск за делба във фазата на извършването й - ІІ фаза на делбата.

То се оспорва от ответника относно способа за извършване на делба чрез изнасяне на имотите на публична продан и в частта, в която уважен иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ГПК - за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на и м о т а за периода 06.12.2021 г. (получаване на исковата молба от особения представител на ответника) до 26.05.2022 г. – заседанието, в което е приета претенцията по втора фаза.

В останалата неоспорена част, в която исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС са отхвърлени за периода 13.02.2020 г. (подаване на молбата) до 05.12.2021 г. и до размер от 18 403 лв., решението е влязло в сила, като неоспорено от ищците.

Относно оспорване на способа за извършване на делбата, чрез изнасяне на 3 имота на публична продан като неподеляем, въззивният съд намира следното :

При преценката по кой от предвидените в ГПК способи следва да се извърши делбата, съдът следва да има предвид всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот.

Основният способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство в случаите, в които става въпрос за неподеляеми имоти, е изнасянето му на публична продан. По изключение, когато става въпрос за неподеляем жилищен имот и при наличие на другите предвидени в закона предпоставки, съсобствеността може да се прекрати и чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите - по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, при направено надлежно искане.

Като съобрази обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между страните по настоящото дело, съгласно влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, настоящият състав споделя изцяло изводите на СРС, че при установената безспорно от СТЕ неподеляемост на имотите, допуснати до делба, тя може да се извърши реално само чрез изнасяне на имотите на публична продан, на основание чл.

348 ГПК, като от получената сума от проданта страните ще получат паричната равностойност на дяловете си, в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на делбата.

СРС е съобразил задължителните указания, дадени в ТР № 2/2021 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, според които, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни), но от имотите, допуснати до делба, следва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Способът не може да се приложи когато някой от съдебителите би получил само парично уравнение.

СРС е съобразил постановките възприети в цитираното Тълкувателно решение, според които, когато част от съделителите искат изнасяне на разнородните имоти на публична продан, а друга част - разпределение, съдът следва да прецени по кой способ да извърши делбата.

Съдът е взел предвид, че ответникът не е заявил желание да получи в дял апартамента, като не би могъл да изплати и едно значително уравнение, ако апартаментът му бъде поставен в дял по реда на чл. 353 ГПК. Съдът е съобразил и обстоятелството, че ищците не са изразили желания за поставяне в дял на апартамент.

Те са се позовали на различното предназначение и стойност имотите и на голямото парично уравнение, което би трябвало да заплатят при едно такова възлагане, както и на вписаните възбрани на притежаваната от ответника 1/2 ид. ч. от имотите. Обоснован е извода на СРС, че разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК би довело до нарушение на принципа на равнопоставеност и може да влоши положението както на ищците, така и на ответника, предвид голямото по стойност парично уравнение, което всяка от страните би трябвало да заплати.