Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 536 от 07.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 641/2022
Вид
Определение № 536
Подписан
07.11.2022
В сила
07.11.2022
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.229 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Пазарджик, 07.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20225200500641 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на съда , с което е върната искова молба, вх.

№ 260859/29.10.2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, предявена от В. Д. Б., ЕГН **********, от гр. В.Т., ул. «Н.Г.» № 35 А, чрез пълномощника адв. Г. И. П. от ПзАК, поради неизпълнение на указанията на съда.

В частната си жалба против така постановеното определение , жалбоподателят В. Б. , чрез процесуалния си представител твърди, че по отношение на Община Стрелча, бил предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ответникът Община Стрелча дължи на адв. В. Б. сума в размер на 1 780.00 лв. / хиляда седемстотин и осемдесет лева / - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението, както и 37.00 лв. ДТ.

Главницата представлявала неизплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие, ведно със законната лихва считано от постъпване на заявлението в канцеларията на съда, а именно 19.08.2020 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 472 / 2020 год. по описа на PC - Панагюрище.

Издадената заповед била обезсилена и с определение на съда на ищеца били дадени указания да отстрани нередовности на исковата молба в следния смисъл:

1 да обоснове правен интерес за предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, с оглед липсата на валидно изпълнително основание да конкретизира размера на претендираната мораторна лихва.

С молба с Вх.№ 261627 / 13.04.2021 год. указанията на съда били изпълнени, но съдът приел, че са изпълнени частично и постановил обжалваното определение.

Правния интерес от провеждане на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК бил обоснован, той бил приет за редовен и въз основа на него издадена Заповед за изпълнение на парично задължение .

След две години, съдът приел, че има нередовности исковата молба в противоречие с първото издадено от същия този съдебен състав определение.

Определението на съда било незаконосъобразно и поради допуснато процесуално нарушение , изразяващо се в необсъждане на доказателствата в тяхната взаимна връзка.

Молят определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционният съд за разглеждане.

В срок е постъпил писмен отговор от Община Стрелча.

Намират обжалваното определение за правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон, в съответствие с доказателствата по делото.

В обжалваното определение съдът подробно и последователно изложил съображенията си, поради които е върнал исковата молба, като е конкретизирал, че видно от справка по ч. гр. д. № 472/2020г. по описа на Районен съд - Панагюрище издадената по него заповед за изпълнение № 247 от 20.08.2020г.е обезсилена с Определение № 382 от 17.11.2020г. постановено по делото, който акт е обжалван пред Пазарджишки окръжен съд. С Определение № 260337 от 12.02.2021г. по ч. гр. д. № 15/2021г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, обжалваното определение било потвърдено.

Със свое Определение № 260166/05.04.2021г. Панагюрският районен съд е указал на ищеца В. Б., в законоустановения срок да отстрани констатираните в исковата молба нередовности, а именно да обоснове правен интерес за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК, с оглед липсата на валидно изпълнително основание за вземането на кредитора, издадено по реда на заповедното производство, както и да конкретизира размера на претендиралата с исковата молба мораторна лихва.

С молба с вх. № 261627/14.04.2021г. ищецът е отстранил част от нередовностите в исковата молба, като е посочил стойност на претендираната мораторна лихва със съответните периоди. Съдът правилно констатирал, че ищецът не е отстранил другата посочена нередовност, а именно да обоснове правния си интерес от воденето на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с оглед на обезсилването на Заповед за изпълнение № 247/20.08.2020г., издадена по ч. гр. д. № 472/2020г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

2

Молят определението да бъде потвърдено.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното.

Производството пред Панагюрски районен съд по гр.д. № 659 по описа за 2020 година е образувано по молба на В. Б. , подадена чрез процесуалния му представител срещу Община Стрелча.

Изложени са обстоятелства , че ищецът , като адвокат е представлявал Общината в три конкретни съдебни производства.

Ищецът изпълнил задълженията си по възникналите договорни задължения, а Общината не изпълнила своето да извърши плащане , като общо дължимата сума възлизала на 1780 лева.

По реда на чл.410 от ГПК по заявление на ищеца била издадена заповед за тази сума , както и законната лихва върху главницата и мораторна лихва за периода 27.06.2017 година – 19.08.2020 година.

Съдът е разпоредил размяна на книжа и в срок е постъпил писмен отговор от Община Стрелча , която оспорва иска по основание. Излага доводи и за допустимостта му , като твърди, че издадената заповед за изпълнение е обезсилена.

С определение на съда производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК , поради друго висящо производство- такова по обжалване на определението , с което заповедта за изпълнение е обезсилена.

След възобновяване на производството , съдът е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на иска и да конкретизира претенцията си за изтекли лихви по чл.86 от ЗЗД.

В срок е постъпила молба , с която ищецът е посочил конкретен размер на претенцията си за мораторна лихва. Молбата е постъпила на 14.04.2021 година.

Обжалваното определение на съда и постановено на 18.08.2022 година , като следва да се посочи, че при образувано производство , разпореждането за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовности не е достатъчно. Необходимо е било и прекратяване на производството от страна на съда.

Това обаче не се отразява на допустимостта на частната жалба.

Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт ,от легитимирано лице ,в установения в закона срок ,но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред РС Панагюрище е проведено производство по ч.гр.д.№ 472/2020 година по заявление на ищеца против Община Стрелча.

Поискано е издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 за сумата1780 лева ,неизплатени адвокатски хонорари по три съдебни производства , ведно със законна лихва , считано от 27.0.2017 година , дата 3 значително предхождаща подаване на заявлението.

Издадена е заповед за изпълнение за претендираната сума , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението – 19.08.2020 година. Произнасяне по претенцията за мораторна лихва няма.

Заповедта е връчена на Община Стрелча и в законния срок е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК.

Съдът е приел възражението за постъпило в срок и е дал указания на заявителя по реда на чл.415 от ГПК – указал е възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, задължението да представи доказателства за това действие , като го е предупредил и за последиците.

На основание чл.415 ал.5 от ГПК заповедта е обезсилена.

Това определение и влязло в сила ,като с определение на Окръжен съд Пазарджик по ч.гр.д.№ 15 по описа на съда за 2021 година е потвърдено.

При така установеното , съдът правилно е приел,че ищецът не е изпълнил указанията на съда, което на практика е довело до недопустимост на иска.

Производство по чл.422 от ГПК – иск за установяване съществуване на вземане, е допустимо при наличие на издадена заповед за изпълнение.

В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, ищецът е лишен от правен интерес да предяви установителен иск за вземането си ,като за него остава открит пътя да реализира правата си ,чрез предявяване на осъдителен иск.

В конкретната хипотеза , след като заповедта за изпълнение обезсилена в хода на производството , то възможния ход на ищеца е бил изменение на иска ,чрез преминаване от установителен към осъдетелен. Такива действия ищецът не е предприел, като следва да се посочи, че след като заповедта за изпълнение е обезсилена , то за ищеца изобщо не съществува възможност по реда на чл.422 от ГПК да реализира правата си.

Що се отнася до претенцията за мораторна лихва – то същите разсъждения биха били валидно , но ако тази претенция е била предмет и на заповедта за изпълнение.

Както се посочи , в конкретния случай със заповедта за изпълнение е разпоредено плащане само на законна лихва от момента на подаване на заявлението , тоест и на това допълнително основание, тази претенция е недопустима и би могло да бъде реализирана само чрез предявяване на осъдителен иск.

Като е счел , че исковата молба следва да бъде върната , макар и да не е изложил всички относими към допустимостта на исковете доводи , съдът е постановил едно правилно определение , което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.08.2022 година , постановено по гр.д.№ 659 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020 година , с което съдът е върнал искова молба, вх. № 260859/29.10.2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, предявена от В. Д. Б., ЕГН **********, от гр. В.Т., ул. «Н.Г.» № 35 А, чрез пълномощника адв. Г. И. П., от ПзАК, поради неизпълнение на указанията на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________