Решение № 754 от 23.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Пловдив, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330106444 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата В. К. С., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „*******“ бл. № ****, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник адв. М. М., е предявила против „Мъни Лийз” ЕАД, ЕИК:

131289899, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо ПетковКазанджията” № 4, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Б. Т., иск за осъждане на ответника да й върне сумата в размер на 362, 36 лева- недължимо платена над главницата по недействителен договор за кредит № 10181249, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 10.04.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ******, с който на лицето се предоставил кредит в размер на 500 лева, платим на 13 месечни вноски, всяка от по 73 лева, или общо- 949 лева. Предвиждало, че в случай на непредоставяне на обезпечение- поръчител, който да отговаря на конкретни условия, се дължала неустойка в размер на 393, 38 лева, платима разсрочено с погасителните вноски.

Към момента на подписване на договора на ищцата не бил представен нито договор за кредит, нито СЕФ или общи условия, а само погасителен план, като тя и до момента нямала екземпляр от тези документи, въпреки че многократно ги търсела, включително и чрез лични посещения в клонове на дружеството, но все й било отговаряно да си плаща задълженията по кредита. Договорът за кредит бил нищожен, поради неспазване на специалните изисквания на ЗПК. Първо- не бил посочен приложимият лихвен процент и условията по прилагането му. Второ- ГПР не отразявал всички разходи по кредита, като 1 липсвала ясно разписана методика на формирането му. Неустойката не била включена в него и по този начин се нарушавало изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Това представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП и подвеждала потребителя в преценката му за реалните икономически последици. При неспазване на изискванията на закона, според чл. 22 от ЗПК договорът бил недействителен.

Отделно, клаузата за неустойката обаче била нищожна, като с нея се нарушавали добрите нрави, принципите на добросъвестност и справедливост, а се получавало и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Неустойката била прекомерна, в размер на почти 50 % от стойността на кредита. Тя излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигане на неоснователно обогатяване, а представлявала още добавък към възнаградителната лихва и донасяла сигурна печалба на заемодателя. По кредита били извършени плащания в общ размер на 738 лева, като при получени 500 лева, на връщане подлежала сумата от 238 лева, която се и претендира. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмени становища.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва иска.

Признава се, че между страните имало сключен договор за кредит, при следните параметри: заемна сума- 500 лева, за срок от 26 седмици, при ГЛП- 40, 05 %, ГПР- 41, 30 %, като неразделна част от съглашението бил погасителният план. По договора нямало допълнително уговорени разходи, поради което и ГПР бил посочен в действителния му размер. Нямало и приложими общи условия, а лицето получило необходимата преддоговорна информация чрез СЕФ предварително и само избрало да сключи договора при съответните условия. Договорът отговарял на всички изисквания на ЗПК, без да са извършени нарушения в тази връзка, като съдържал информация за всичко необходимо и не страдал от пороците, описани в исковата молба. Законодателят не изисквал да се посочват компонентите на ГПР, а само да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му, каквото в случая било налице. Всички разходи на търговеца били включени в ГПР и общо дължимата сума била само за главница и лихва. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната също не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е представен екземпляр от процесния договор за паричен заем, въпреки че с определението за насрочване съдът е задължил ответника да го представи. Указанията на съда не са изпълнени, нещо повече- вещото лице при изготвяне на ССчЕ е посочило, че след направен контакт с представител на страната, му е било заявено, че по делото нямало какво повече да се представя, тъй като не се оспорвало сключването на договора и плащанията по него. Доколкото обаче въпросният договор липсва като писмено доказателство и така не може да се установи точното му съдържание, по отношение на ответника следва да се приложат неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК, касаещи 2 неизпълнение на указанията на съда и в тази връзка следва да се приеме, че съдържанието на договора е такова, каквото е посочено от ищеца в исковата молба. Оттук- следва да се приеме, че е вярно твърдението, че в договора е налице клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение (физическо лице- поръчител, отговарящо на определени условия) в размер на 393, 38 лева, платима разсрочено с вноските по погасителния план. В тази връзка именно ще бъдат изложени и съображенията на съда в мотивите по- долу, като се приеме за доказано, че в договора има клауза за такава неустойка. Останалите параметри на договора пък се извеждат от неоспорените в отговора твърдения за неговото съдържание.

С договор за паричен заем № **********, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 500 лева, при следните условия: за 26 седмици, с краен падеж- 13.12.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 41, 30 %.

В приложения погасителен план е посочено, че допълнително към всяка от вноските се добавя сумата от по 30, 26 лева (73 лева – 42, 74 лева) или общо 393, 38 лева- по приложение на разпоредбата на чл. 12 ал. 4 от договора.

Като писмени доказателства са представени приложението към договора за кредит, както и 8 разписки за платени по кредита суми от длъжника в общ размер на 738 лева.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на наличните по делото документи е установило, че общо заплатената по договора сума е в размер на 738 лева и според правилата на кредитора за поредността на погасяването, разпределението й трябвало да е: главница- 375, 64 лева, възнаградителна лихва- 51, 76 лева и неустойка- 310, 60 лева.

Във връзка с прието заключение на ССчЕ е допуснато изменение на иска, като същият е увеличен в размер на 362, 36 лева, вместо първоначално предявения такъв от 38 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е 3 недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 41, 30 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 40, 05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че съдът приема за доказано твърдението, че в договора е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 393, 38 лева (при отпусната заемна сума от 500 лева тя е 4/5 от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (поръчител) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на 4 потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.