Определение № 560 от 20.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Ловеч, 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20244300200477 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от А. Г. К., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. Излага, че е осъден по НОХД № 501/2022 г. на 4 /четири/ години и от тях е излежал близо 3 /три/ години и 5/6 месеца с училище и арест. От 2 /две/ години е ученик в СУ „Д. Митев“ в Затвора.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора-Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Д. Д. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което моли молбата на К. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на А. К. - адв. К. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл.

70 от НК. Акцентира на малкия остатък от наказанието и приема, че са налице предпоставките за УПО.

Лишеният от свобода А. Г. К. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Заявява, че няма родители и желае да се види със семейството си.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Присъда № 50 г. от 15.08.2022 г. по НОХД № 501/2022 год. по описа на РС-Габрово в размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 3 години, и 10 дни, от работа 6 месеца и 16 дни, или ВСИЧКО 3 години, 6 месеца и 26 дни и има ОСТАТЪК от 5 месеца и 4 дни.

Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода.

От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно, че лишения от свобода А. Г. К. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 4 /четири/ години с първоначален „строг“ режим, за пореден път в затвора. Многократно осъждан. Съгласен е с размерът на наказанието, но омаловажава факта, че доста често му се случва да пристъпва закона. Не осъзнава, че може да причини сериозни вреди на околните.

При изготвената първоначална оценка рискът от рецидив е среден, клонящ към висок – 80 пункта. Вредите за обществото са средни предвид характера на деянията. Настоящото правонарушение – повтаря едни и същи грешки. Криминално минало – многократно осъждан разнородни деяния.

Склонен да реагира импулсивно при засягане на интереси; със слаби морално волеви задръжки, ниско правно съзнание. Адаптиране към условията на затвора и знае какво поведение следва да демонстрира, за да преследва целите си.

От становището на Началника на Затвора е видно, че рискът от рецидив, след препланиране е със средните стойности – 72 пункта. Проблемни зони остават: настоящото правонарушение, криминална история, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене.

От изготвената актуална оценка на правонарушителя от м. октомври 2024 г. изработена в основния етап от изтърпяване на наказанието е видно, че степента на риск от рецидив към настоящият момент се е снижил – 72 точки.

Целите и задачите на първоначалното индивидуално планиране са съобразно профила на нуждите, е изготвен първоначален индивидуален план за изпълнение на присъдата, в който се определят целите, задачите и различните форми за поправително въздействие.

За престоят си в затвора не е успял до момента да развие опозиционно поведение спрямо външно наложен контрол. Адаптиран е към условията на рестриктивната среда, поведението му е премерено, съобразява се с правилата и се отнася с респект към служителите.

Поставените задачи в корекционен план се изпълняват частично. За постигане на целите се водят беседи, индивидуални и при възможност 2 групови работи. Възприел е статута си и работи за неговото поддържане пред другите, така че да получи от тях необходимото одобрение, да си осигури увереност и съобразяване със собствените му потребности и желания.

По време на престоя си в затвора К. не е награждаван. Наказван е два пъти – заповед № 89/23.01.2023 година и заповед № 191/24.02.2023 година.

Дисциплинарните му нарушения са за притежание и използване на чужди вещи. Към момента се води наказван до 24.02.2025 година. За да се постигнат изцяло целите на наказанието, в неговото съзнание и поведение трябва да е настъпила съществена положителна промяна до степен да отпаднат всички основания за неговото пенитенциарно третиране. Няма значима промяна в нагласите и мисленето – липсва формиране на положителни нагласи и вероятността от извършване на подобно престъпление след освобождаването му е много голяма.

Видно от становището на Началника на затвора лишеният от свобода К. не е дал достатъчно основания да се мисли, че са настъпили някакви устойчиви и необратими позитивни промени, остава рисков фактор за обществото. Фактът, че това е поредното му пребиваване в затвора показва, че реално не оценява риска, който представлява за обществото. Това показва липса на разбирането, че обществото има закони и те не са пожелателни.

Предвид изложеното от Началника на затвора изразява отрицателно становище по отношение условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода А. Г. К..

В доклада на инспектор СДВР С. Л. е необходимо да се насърчи л. св. К. да продължи да спазва законоустановените правила, започване на работа при живот на свобода, с оглед получаване на законни доходи, което ще бъде основен възпиращ фактор по отношение повтаряне на извършеното от него престъпление, както и за развитие на навиците му за самоконтрол и вземане на прибързани решения. Корекционно – възпитателната работа ще продължава да е насочена и съобразена с индивидуалните потребности на осъдения, отразени в оценката на риска. Спрямо л. св. К. следва да продължи да се работи върху създаване на умения да решава възникналите промени, както и съобразно констатираните проблемни зони и изготвеното препланиране на присъдата, ще се провеждат индивидуални беседи, с цел изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот на свобода.

От правна страна:

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. Г. К. е изтърпял всичко 3 години и 10 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 5 месеца и 4 дни.

3

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на А. Г. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на К. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал.

1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.

155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение на К., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.

70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието 4 лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

Нещо повече освен, че по време на престоя си в затвора К. не е награждаван същия е наказван два пъти – заповед № 89/23.01.2023 година и заповед № 191/24.02.2023 година. Дисциплинарните му нарушения са за притежание и използване на чужди вещи. Към момента се води наказван до 24.02.2025 година.

Предвид посочените съображения съдът приема за неоснователно възражението на защитника адв. К., че е налице настъпил поправителен ефект при подзащитния му въпреки малкия остатък от така наложеното му наказание. В тази връзка настоящата инстанция приема за декларативно заявлението на осъдения К., че е осъзнал грешката си тъй като видно от справката за съдимост до настоящия момент К. е осъждан 18 пъти за умишлени престъпления от общ характер, които факт определено е следвало да се има в предвид от осъдения К.. В тази връзка е и доклада на ИСДВР Л. който сочи, че и към настоящия момент осъдения К. частично разпознава проблемите си и ги решава по собствен начин, както и че е налице и безрасъдно и рисково поведение. Също така категоричен е и ИСДВР Л., че и към настоящия момент осъдения К. не приема законовите норми продължава да е първичен в действията си и е с ниско ниво за саморефлексия /л.17 ЧНД/.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода А. Г. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 5 месеца и 4 дни от наложеното му наказание с Присъда № 50/15.08.2022 г. по НОХД № 501/2022 год. по описа на РС-Габрово в размер на 4 години лишаване от свобода, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. Г. К. – роден на ******** г. в гр. С., постоянен адрес и настоящ адрес с. С., общ. С., област Г., ул. „М., български гражданин, с основно образование, неженен, в момента изтърпява наказание лишаване от свобода, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване н а ОСТАТЪКА от 5 месеца и 4 дни от наложеното му наказание с Присъда № 50/15.08.2022 г. по НОХД № 501/2022 год. по описа на РС-Габрово в размер на 4 години лишаване от свобода, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.