Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 846 от 14.11.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 774/2023
Вид
Решение № 846
Подписан
14.11.2024
В сила
07.07.2025
Състав
Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167, ал.1, изр.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за общинската собственост
  • чл.30, ал.4 · Закон за пътищата
  • чл.31 · Закон за пътищата
  • чл.3, ал.3 · Закон за пътищата
  • чл.8, ал.3 · Закон за пътищата
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Благоевград, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210100774 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№774/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба, подадена от В. Б. В., ЕГН **********, с адрес гр.Б, чрез нейната майка и законен представител Р. В. В., ЕГН **********, против Община Благоевград, с Булстат 000024695, с адрес: гр.Б, представлявана от Кмета на Община Благоевград, с която е предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 3069.69 лв. /три хиляди шестдесет и девет лева и шестдесет и десет стотинки/, от които: сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата - физически и психически болки и страдания; и сумата от 69.69 лв. /шестдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за проведено лечение, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че В. Б. В. е на 13 години, ученичка в 7 „г“ клас на III ОУ „Димитър Талев“ – гр.Благоевград, като през първия учебен срок на учебната 2022-2023 година тя посещавала редовно учебни занятия, втора смяна - първият учебен час започвал в 13:30 часа, а седми учебен час свършвал в 19:15 часа.

Сочи се, че на 02.11.2022г., между 19:15-19:20 часа, след седми учебен час, при излизане от училище, В. В. се спънала от счупени плочки на тротоара пред вратата на двора “ гр.Би паднала, при което ударила носа и лявата си ръка и чупила мобилния си телефон. Чакащи пред училището родители й помогнали да се изправи, като един от тях я завел до дома й.

Същата вечер детето било прегледано в Спешния център на болница „Пукато раната на носа била промита и била поставена превръзка. На 03.11.2022г. личният лекар - д-р Г, поставил на В. В. диагноза МКБ: S00.3 - повърхностна травма на носа и й предписал два дни домашно лечение.

Сочи се, че три седмици след падането В. В. ходила с превръзка на носа, като превръзката се сменяла ежедневно в домашни условия с материали, закупени съобразно приложените касови бележки. Твърди се, че през това време детето посещавало учебните занятия, като търпяло неудобството от постоянните въпроси за лепенката, покриваща носа й, което връщало В. към неприятния спомен. Съучениците й страняли от нея.

Твърди се, че след окончателното сваляне на превръзката и до днес в основата на носа детето имало видим, релефен белег, като и до днес търпяла коментари и подигравки от връстниците си.

1

Излага се, че описаното причинявало на В. В. болка и страдание, карало я да изпитва неудобство от общуването както с връстниците си, така и с учители и други възрастни.

Твърди се, че превръзката на носа е затруднила общуването и социалните контакти на ищцата в деликатната тийнейджърска възраст, тя претърпяла болки и страдания, които не са преодолени към настоящия момент. Излага се, че дългият период на лечение е създал затруднение в ежедневието, а след окончателното сваляне на превръзката и до настоящия момент, ищцата не е възстановена от претърпяната травма както физически, така и психически. Посочва се, че всяко преминаване през мястото на инцидента било съпроводено със страх и притеснение.

Твърди се, че тротоарът пред III ОУ „Д е общинска собственост, поради което Община Благоевград дължи осигуряване на обезопасяването и стопанисването на местата, отредени по план за тротоари, каквото е мястото, където се е случил процесният инцидент. В случая ответната Община не била положила дължимата грижа, съответните отговорни длъжностни лица са бездействали и не са отремонтирали разрушената тротоарна площ с премахнати и счупени тротоарни плочки, не са обезопасили и сигнализирали мястото, което довело го настъпване на деликта.

В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се В. Б. В. да е била участник в инцидент по времето, мястото и начина, описан в исковата молба, тъй като липсвали преки свидетели на събитието, които да потвърдят реализирането му. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради намалена бдителност от нейна страна, която е държала телефон в ръка и вероятно е боравила с него, както и при излизане от училище всички деца бързат, тичат и се бутат.

Настоява се, че Общината е изпълнила вменените й по закон задължения, като се твърди, че към датата на злополуката не са съществували счупени тротоарни плочки пред входа на III ОУ - гр.Благоевград, предполагащи извършването на ремонт и поддръжка от страна на Община Благоевград, тъй като въпросният участък е бил рехабилитиран през 2019г., когато тротоарните плочки са били подменени изцяло.

Твърди се, че ако инцидентът е настъпил на територията на учебното заведение, следва да се ангажира виновната отговорност на директора на училището, който не е осигурил лице, което да упражнява надзор над малолетното дете.

Размерът на претендираното обезщетение се оспорва като прекомерно завишен, предвид краткия период на възстановяване на детето и липсата на усложнения. Оспорва се посочените в касовите бележки лекарства да са закупени във връзка с конкретната случка.

В съдебно заседание ищцата В. Б. В. се представлява от своята майка и законен представител Р. В. В., която поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Радостина Панчева, която оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към дата 02.11.2022г. ищцата В. Б. В. била ученичка в 7 „г“ клас на III ОУ „Димитър Талев“ – гр.Благоевград. На посочената дата от 13.30 ч. до 19.15 ч. била на училище, втора смяна.

След края на седмия учебен час класният ръководител – г-жа Р. С. извела учениците от сградата на училището. Тя останала на входа на сградата, където наблюдавала как децата пресичат и напускат двора на училището. Извън двора на училището имало родители, които чакали да вземат децата си. По същото време от училището излизали всички класове, имало много деца, които били близко едно до друго. Заедно с други свои съученици В. Б. В. също преминала през двора на училището, излязла от централния вход /железния портал/, като на 1-2 м. от входа се спънала в счупена тротоарна плочка и паднала, при което ударила носа си и лявата си ръка. Класният ръководител г-жа Р. С. видяла, че В. е падала и попитала детето, провиквайки се от мястото, където се намира - какво става, дали всичко е наред. В. В. се изправила и отговорила, че е добре, че всичко е наред, и си тръгнала.

Същата вечер В. Б. В. била прегледана в Спешния център на болница „П, като раната на носа й била промита и била поставена превръзка.

На следващия ден 03.11.2022г. детето било прегледано от личния лекар д-р Д който 2 поставил диагноза МКБ: S00.3 - Повърхностна травма на носа и й предписал два дни домашно лечение. Същия ден бил посетен и съдебен лекар – д-р К, който издал Медицинско свидетелство №81/03.11.2022г., в което описал следните обективни находки:

1.Охлузване по ръба на носа със свличане на епидермиса, с влажна розова повърхност, продълговата форма, разположено от основата до върха на носа, с размер 3/1.5 см.

2.Оток, бледосинкаво кръвонасяване и повърхностно охлузване на горната устна с неправилна форма, кафеникав цвят и размери 1/1 см.

3.Охлузване на левия лакът с влажна розова повърхност, продълговата форма и размери 2.5/1.5 см.

Заключението на съдебния лекар е, че при прегледа на В. Б. В. са установени охлузвания на носа и левия лакътт, които са й причинили болка и страдание.

По делото са представени 4 бр.касови бележки за закупени от аптека на 03.11, 04.11, 08.11, 28.11.2022г. – спирт, кислородна вода, пластири, олио против белези и др.

Св.Р. С. е класният ръководител на детето, който е пряк очевидец на случилото се.

Възприела е как в тълпата от деца, напускащи двора на училището, В. е паднала на около 12 м. от входа, извън двора на училището. Твърди, че на следващия ден детето е било на училище с лепенка на носа. Твърди, че през времето, през което В. е носила лепенка, не е забелязала да е била изолирана от другите деца, да е страняла от съучениците си или те да са имали променено отношение към нея, нито самата тя да е имала някаква промяна в поведението или да не иска да участва в групови мероприятия. Сочи, че детето не е искало да разговаря с училищен психолог.

Св.Гергана Томанова сочи, че на 5-6 метра от входа на III ОУ „Д“ плочките на тротоара са в окаяно състоЯ.е, като няма табела или друга индикация за опасност. Разбитите плочки започвали няколко метра преди входа на училището и продължавали до бар „Радина“. Сочи, че е видяла В. 20 дни след инцидента и детето било с лепенка на носа. Когато я попитала какво е станало, В. се разплакала. Твърди, че когато видяла детето през есента на 2023г., В. имала белег на носа.

Св.Боян Василев е баща на В. В.. Сочи, че когато се прибрал вечерта на 02.11 вкъщи, заварил детето да плаче в обятията на майка си. В. имала кръв по лицето и носа, между челото и носа липсвала част от тъканта, кожата висяла, раната била прясна и в нея имало камъчета и пясък. Детето споделило, че се е спънало и паднало, но не е губила съзнание.

Родителите закарали детето до Спешния център на болница „П където раната била промита и била поставена лепенка. При разговори с родители на други деца, които са били на мястото на инцидента, и с класния ръководител, разбрали от тях, че детето не е било бутнато или блъснато от други деца, а се е спънало около вратата на двора на училището, извън самото училище. В този участък липсвали плочки, нямало обозначение за опасност, а участъкът бил слабо осветен.

Свидетелят сочи, че детето било притеснено дали ще й остане белег, но не е посещавало детски психолог. В. останала вкъщи около седмица, след което се върнала на училище, където била обект на подигравки от съучениците си. След случая спряла да излиза и общува с приятели. Баща й твърди, че белегът не се заличил. Носила превръзка на носа около месец.

Сочи, че детето има мобилен телефон, който след края на часовете държи обикновено в джоба си, за да й е под ръка.

Вещото лице по изготвената съдебно-автотехническата експертиза – инж.Ж. С. е онагледил с фотоснимки мястото на индицента. От заключението се установява, че ширината на двора на училището е 3.5 м., който се затваря с две железни врати. На тротоара пред желязната врата има неравности - на снимките се виждат отрязани тръби – найвероятно от стар парапет, които стърчат около 15 мм над нивото на замазката около тях, както и липсващи плочки, като височината на останалите е 4.5 см. На снимките се виждат и липсващи плочки от другата страна на желязната порта, откъм двора на училището.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р Я. З. се установява, че причинените травматични увреждания се дължат на коси удари върху твърди предмети.

Същите като вид и разположение /охлузвания по изпъкнали части на лицето и крайник/ добре отговарят да са причинени при падане от собствен ръст, напред и наляво. Така описаните травматични увреждания отговарят да са причинени по време и начин, посочен в исковата молба, свидетелите и предварителните данни в медицинското свидетелство – 3 спъване от тротоарна плочка и падане напред по лице, към 19.20 часа, пред входната врата, при излизане от двора на училището. Установените травматични увреждания по своя медико-биологичен критерий са причинили на пострадалата болка и страдание в областта на носа, горната устна и лекия лакът, умерено силно в момента на причиняването им и часове след това, и постепенно отзвучаващи за около две седмици, без оглед да оставят по-късни и трайни последици в здравословното състоЯ.е. Вещото лице е дало заключение, че охлузванията, засягащи кожния епидермис, обикновено не оставят след себе си цикатрикс.