Определение № 3163 от 26.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3163 гр. Варна, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница С.а мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Деница С.а Въззивно частно гражданско дело № 20243100501456 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 51110/24.06.2024г. от Р. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: общ. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, м-ст „Абатко“, ул. „50“ № 15, к-с „Фентъзи апартмънтс“ срещу определение № 6095 от 29.05.2024 г., по гр.д. № 20233110112776 по описа за 2023 на Районен съд - Варна, 9 - ти състав, в частта, с която съдът ПРЕКРАТЯВА, производството по делото, в частта, в която от Р. Д. Д., ЕГН ********** против Етажна собственост „Фентъзи апартмънтс“, с административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „50“ № 15, м-ст „Абатко“ е предявен облигационен установителен иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, за прогласяване нищожността на всички решения, взети от Общото събрание на Етажна собственост, обективирани в протокол от 04.09.2023 г., а именно решенията по предложение № 1; предложение № 2; предложение № 3; предложение № 4; предложение № 5; предложение № 6; предложение № 7; предложение № 8; предложение № 9 и предложение № 10, на основание чл. 130 от ГПК.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно поради наличие на нова съдебна практика, обективирана в Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр. д. № 978 по описа за 2022 г. на ВКС, II 1

ГО, поради което се претендира неговата отмяна.

В отговора на частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на трайно установената съдебна практика, обективирана в Определение № 824/02/03.2024г. по ч.г.д. № 220/2024г. на ВОС и решение № 39/19.02.2013г. по г.д. № 657/20212г. на ВКС, I ГО. Сочи още, че жалбоподателят не е навел твърдения за привидност на взетите решения на ОС на ЕС от 04.09.2023г, поради което и цитираната от него практика е неотносима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба вх. № 21319/14.03.2024г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна e и процесуално допустима.

По същество същата се явява неоснователна поради следното:

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., която напълно се споделя и от състава по цитираното от жалбоподателя Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр. д. № 978 по описа за 2022 г. на ВКС, II ГО, Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, се управлява от общото събрание на етажните собственици. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и 2 за тях няма да се прилага ЗЗД.

За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.

В решение Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр. д. № 978 по описа за 2022 г. на ВКС, II ГО, което е изолирано и не представлява трайна съдебна практика е въведено отстъпление от посочения принцип, като е прието за допустимо извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост да може да се установява чрез иск (без да е посочена правна квалификация на иска, доколкото е отречено приложението на ЗЗД) или преюдициално по друг спор, но само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. В посоченото решение на ВКС се сочи изрично кога е налице такава привидност - такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на 3 същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС.

В конкретния случай не са наведени от ищеца твърдения за наличие на нито една от предпоставките за „привидност“ на взетото решение, като простото твърдение за привидност не е достатъчно. НЕ Е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС, нито се твърди да е регистрирано и непрекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, нито че общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС, нито че решението излиза извън обхвата на чл. 8 ЗУЕС.

Отделно от това предявеният иск е в рамките на преклузивния срок по чл. 40 от ЗУЕС, поради което същият следва да бъде разгледан по посочения ред, вкл. и съгласно спорната съдебна практика, обективирана в Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр. д. № 978 по описа за 2022 г. на ВКС, II ГО. В производството по чл. 40 от ЗУЕС не се прави разлика между пороци, водещи до нищожност и такива, водещи до незаконосъобразност на решението на ОС на ЕС от гледна точка на правомощията на съда и ефекта на съдебното решение. Съдът е длъжен в производството по чл. 40 от ЗУЕС да разгледа всички наведени от ищеца фактически твърдения, обосноваващи както нищожност, така и незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС.

Предявеният по делото иск е с правно основание чл. 40 от ЗУЕС /като същият е бил с един петитум в исковата молба и съответстващи на него фактически твърдения/. В последствие ищецът е дал собствена погрешна правна квалификация на иска, като е добавил и втори петитум.

Прекратяването на иска по чл. 26 от ЗЗД от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6095 от 29.05.2024 г., по гр.д. № 4

20233110112776 по описа за 2023 на Районен съд - Варна, 9 - ти състав, в частта, с която съдът ПРЕКРАТЯВА, производството по делото, в частта, в която от Р. Д. Д., ЕГН ********** против Етажна собственост „Фентъзи апартмънтс“, с административен адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „50“ № 15, м-ст „Абатко“ е предявен облигационен установителен иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, за прогласяване нищожността на всички решения, взети от Общото събрание на Етажна собственост, обективирани в протокол от 04.09.2023 г., а именно решенията по предложение № 1; предложение № 2; предложение № 3; предложение № 4; предложение № 5; предложение № 6; предложение № 7; предложение № 8; предложение № 9 и предложение № 10, на основание чл. 130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от поучаване на съобщението с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5