Решение № 16455 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16455 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110145674 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „....................“ ООД ЕИК ............ с предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД срещу Т. С. Т. –Ш...... ЕГН ********** да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 7437,40 лв., главница, представляваща незаплатено възнаграждение на основание чл.22 от договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „...... от 21.04.2016 г. за периода 01.01.2021 г. – 01.01.2022 г. Твърди, че съобразно уговореното в процесния договор изпълнил поетите задължения, за което били издадени 2 броя фактури №№0000000332/05.05.2021 г. и 0000000425/28.03.2022 г., но не последвало заплащане на предвиденото възнаграждение в срок до 31 март на съответната година. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „...... от 21.04.2016 г. по отношение на закупения от нея на същата дата самостоятелен обект – ......, представляващ мезонет в секция В, със застроена площ от 137,26 кв.м., разположен на две нИ., но поддържа, че на 25.04.2016 г. и на 03.01.2017 г. между страните били сключени допълнителни споразумения към същия, с които било уговорено, че до 03.01.2017 г. –датата на предаване на владението на процесния недвижим имот на купувача, ответницата не дължи уговореното в чл.22 от договора възнаграждение. Същевременно поддържа, че със споразумение от 03.01.2017 г. годишният падеж на вземането за възнаграждение по договора бил определен до 31 януари на годината, за която се отнася вземането.

1

Поддържа, че, считано от 20.11.2021 г., апартаментът, който придобила в режим на семейна имуществена общност,преминал в обикновена съсобственост при равни квоти между ответницата и .........., след като било постановено решение за прекратяване на брака помежду им. Признава иска за основателен за половината от претендираната сума за 2021 г. в размер на общо 3718,70 лв. с ДДС, а за 2022 г. оспорва претенцията изцяло като преждевременно предявена. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД:

За основателност на така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличие на валидно договорно правоотношение между страните с посочения в исковата молба предмет, извършване на услугите по договора в уговорения срок, изискуемост на вземанията, както и всяка от претенциите си по размер.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане.

Не се спори между страните, че на 21.04.2016 г. ответницата е придоила правото на собственост по отношение на самостоятелен обект – ......, представляващ мезонет в секция В, със застроена площ от 137,26 кв.м., разположен на две нИ., находящ се в жилищен комплекс от затворен тип „.......

Между страните не се спори и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.04.2016 г. между ищеца „....................“ ООД ЕИК ............ и ответницата Т. С. Т. –Ш...... е бил сключен договор с нотариална заверка на подписите за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „......, по силата на който ищцовото дружество е поело задължението срещу възнаграждение и при условията на договора да предоставя услуги по управление и поддръжка на общите части на всяка от сградите в комплекса, на площите за общо ползване, на обектите, изпълняващи обслужващи функции в комплекса, както и поддръжката на поземления имот, организирането и контрола за достъп на външни лица в комплекса, осигуряване на допълнителни платени услуги. Съгласно чл.4 от договора, подробно са уредени дейностите, които ищцовото дружество следва да осъществява по повод почистване и поддържане на общите части, охрана на комплекса, техническа и текуща поддръжка на общите части и инсталации, почистване и поддръжка на поземления имот, организация и контрол по заплащане на разходите за осветление, вода и др. разходи за общите части, плащане към доставчиците на коунални услуги и др.

Според уговореното в чл.22 ал.1, раздел IV от договора, за предоставяне на услугите по договора собственикът заплаща годишно възнаграждение не по-късно от 31 март на съответната година в размер на 1548,45 евро без ДДС, определено в размер на 9 метра на квадратен метър, по отношение на описания недвижим имот ......, 2 представляващ мезонет в секция В, със застроена площ от 137,26 кв.м., разположен на две нИ. в жилищен комплекс от затворен тип „....... В чл.30 от договора е уговорено,че същият е склчен за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила, като след изтичането на този скор договорът се трансформира в безсрочен такъв.

Между страните не се спори и от представените по делото 2 бр. фактури №№ 0000000332/05.05.2021 г. и 0000000425/28.03.2022 г. се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора, като съгласно чл.22 ал.1 от същия на ответницата е начислено годишно възнаграждение по същия в размер от 1584,45 евро без ДДС на година, или, както следва – за 2021 г. дължимото възнаграждение възлиза на 1901,34 евро с ДДС, с левова равностойност от 3718,70 лв. с ДДС, и за 2022 г. – възнаграждение в размер на 1901,34 евро с ДДС с левова равностойност от 3718,70 лв. с ДДС. В отговора на исковата молба ответницата признава частично исковата претенция като основателна за сумата в размер на 1859.35 лева, като поддържа, че, считано от 20.11.2021 г., апартаментът, за който се претендира възнаграждението и който е закупен по време на брака й с трето неучастващо по делото лице- .........., от режим на СИО е преминал в режим на обикновена съсобственост, поради което и дължи заплащането на ½ от сумата съобразно квотата си в съсобствеността. Съдът намира същите за неоснователни, доколкото съгласно чл.

21 ЗЗД договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС /в сила от 01.05.2009г./ „управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Договорът се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели”. За да има предмет такъв договор, трябва да са налице белезите на жилищен комплекс от затворен тип, посочени в § 1, т. 3 ДР на ЗУЕС като обстоятелството, че в случая се касае за жилищен комплекс от затворен тип също не е спорно между страните. Цитираната разпоредба е специална по отношение на останалите норми в закона, касаещи управлението на етажната собственост и се отнася единствено до комплекси от затворен тип и до самото управление на общите им части. Законът изрично предвижда, че договорът за управление на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се сключва между инвеститор, от една страна, и собствениците на самостоятелни обекти. Под инвеститор законът има предвид възложителя на строителството по смисъла на Закона за устройство на територията- собственик на имота или лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот. Това лице, остава собственик на изградените в имота обслужващи обекти и може да извърши значителни разноски за поддръжка на съоръженията, които се ползват от етажните собственици. Поради това 3 законодателят е предвидил инвеститорът да сключи договор за поддръжка с всяко едно от лицата, на което прехвърля право на собственост върху самостоятелен обект, който договор обвързва последващите приобретатели, с цел обезпечаване постоянната поддръжка на комплекса. Между страните не се спори и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ......... г. по описа на нотариус ........ и район на действие РС-....... изрично се установява, че ответницата е закупила процесния недвижим имот от ищцовото дружество. Ответницата не твърди и не доказва плащане на исковите суми. Възраженията на ответницата, че по силата на сключено допълнително споразумение към процесния договор от 03.01.2017 г. е договорено, че срокът за заплащане на годишното възнаграждение по процесния договор се променя и същото се дължи в срок до 31 януари на годината, следваща годината, за която е възнаграждението, поради което и се претендират вземания с ненастъпил падеж остава недоказано по делото. Ответницата, като страна по процесното споразумение, не го е представила по делото, отделно от горното, дори да се приеме, че падежът за плащане на възнаграждението за календарната 2022 г. е 31.01.2023 г., то същият е настъпил до приключване на устните състезания по настоящето дело /12.07.2023 г./, който факт съдът е задължен да вземе предвид по арг.от чл.235 ГПК. Исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски възниква за ищеца. Същият е представил доказателства за сторени такИ. в размер на общо 1761.80 лева за платена държана такса и адвокатско възнаграждение в настоящето производство и разноски по ч.гр.д.№6993/2022 г. по описа на РС-....... в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 ГПК, които му се следват изцяло.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД Т. С. Т. –Ш...... ЕГН ********** с адрес гр............ ап.17 ДА ЗАПЛАТИ на „....................“ ООД ЕИК ............ съдебен адрес гр........, ул.“.............. сумата в размер от 7437,40 лева, представляваща годишно възнаграждение за 2021 г. и 2022 г. съгласно чл.22 ал.2 от договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „...... от 21.04.2016 г. с нотариална заверка на подписа рег.№1104/21.04.2016 г. по описа на нотариус ........ при НК и район на действие РС-......., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С. Т. –Ш...... ЕГН ********** ДА 4

ЗАПЛАТИ на „....................“ ООД ЕИК ............ сумата от 1761,80 лева разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5