Протокол № 927 от 13.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 927 гр. Варна, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500927 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Въззивницата М. К. Б., чрез законен представител К. М. Б., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се законният представител. Представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззивникът К. М. Б., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се лично. Представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата Д. Н. Ч., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично. Представлява се от адв. С. Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролираща страна Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Варна, редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат представител.

Контролираща страна Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат представител.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 1936/17.05.2024г., с което определение е извършен доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.

Адв. Н.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото, 1 запознат съм.

Моля съдът да се произнесе по искането ни, което сме направили с молбата по хода на делото от предходно съдебно заседание, където сме искали да се допусне повторно изслушване на детето, за да може съдът лично да възприеме казаното от детето за извършеното по отношение на него домашно насилие.

Адв. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм.

Считаме, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като съдът вече се е произнесъл по направеното от въззивника искане за повторно изслушване на детето и считам, че няма основание за ревизиране на определението на съда в тази му част.

Адв. Н.: По това искане няма произнасяне на съда.

Адв. Б.: Моля да оставите без уважение искане за повторно изслушване на детето.

Във връзка с това, че детето е отпаднало от системата на образованието, поради това, че от 01.12.2023г. детето се намира в гр. Пловдив при бащата, който отказва да го върне, представям писмо от АСП - Пловдив, адресирано до двамата родители, в което писмо е посочено, че в Отдел ,,Закрила на детето“ е постъпило писмо от ОУ ,,Йордан Йовков“ в гр.

Варна, където детето е учило, и че същото поради много на брой неизвинени отсъствия е отпаднало от образователната система. В писмото е посочено, че може да се подаде заявление, с което детето да бъде записано за изпити, но затова е нужно да се осигури присъствието на детето за периода от 27.05.-14.06.2024г., което не е направено от бащата.

По повод на това писмо моята доверителка изпратила електронно писмо до АСП – Пловдив, в което моли за информация, дали бащата Б. ще осигури детето на посочените дати.

Представям тези два документа и моля да бъдат приети по делото, ведно с копие за насрещната страна.

Адв. Н.: Не възразявам да се приемат.

В тази връзка, моля ответната страна по делото да даде обяснения пред съда по следните въпроси, а именно:

Защо майката е отписала детето от училището в гр. Пловдив, в което то е било записано от бащата? По каква причина майката е отписала детето преди няколко седмици от училището в гр. Варна, защото детето не отпаднало от училище месец ноември-декември, а сега. Нека да обясни това. Както и защо през целия този период, в който детето се намира в гр. Пловдив, майката не му е изпратила нито веднъж дрехи, учебници или пари за издръжка.

Искам въззиваемата да даде обяснения пред съда по реда на ГПК, като страна. Това са ми въпросите, на които искам да отговор.

Съдът указва на въззивника да формулира въпросите си по начина, посочен в чл.176 ГПК, като посочи кои точно факти иска да се установят дали са верни.

Адв. Н.: Вярно ли е, че детето е отписано от Вас от училище в гр. Пловдив? Вярно ли е, че детето е отписано от Вас от училището в гр. Варна? Вярно ли е, че не предоставяте 2 дрехи на детето, обувки, учебните му пособия и и издръжка? Вярно ли е, че не сте ходили до гр. Пловдив, за да вземете М.?

Адв. Б.: Доверителката ми не възразява да отговори на така поставените въпроси.

СЪДЪТ, по направените доказателствени искания намира следното:

Предметът на спора касае установяване на факта на твърдяното от молителя домашно насилие на конкретно посочени в молбата за защита дати. Представените писмени доказателства касаят последващи твърдените като настъпили актове на насилие факти, които не са относими към спора. Дали детето посещава училище, при кого живее, как подхождат родителите, досежно комуникацията помежду си, връщането на детето, предприети ли са такива действия, са въпроси без релевантност досежно въпроса налице ли е извършено насилие. Всички тези твърдения биха били относими в производство, в което предмет на разглеждане е родителския капацитет на всеки от двамата родители. Настоящото производство не е такова.

СЪДЪТ обръща внимание на страните за това.

Затова неотносими към спора са както представените от въззиваемата страна писмени доказателства, а именно - писмо от Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Пловдив с изх. № СЛ/Д-РВ/2150-086/08.05.2024г. и електронно писмо от Д. Ч. до Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Пловдив, така и направеното искане за въпроси, поставени към въззиваемата страна, за изясняване на сочените факти: дали е отписала детето от училище; кой го е отписал; изпращала ли е дрехи, обувки и учебни помагала на детето, както и ходила ли е майката до гр. Пловдив, за да вземете детето М..

Искането, обективирано в молба вх. рег. № 13451/29.05.2024г., депозирана от процесуалния представител на въззивника, за повторно изслушване на детето М. Б., СЪДЪТ намира, че също следва да бъде оставено без уважение, доколкото детето вече е изслушано, макар и не пред настоящия състав. Не е в интерес на детето отново да бъде подлагано на процедура по изслушване, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззиваемата страна искане за приемане на представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства, както следва: писмо от Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Пловдив с изх. № СЛ/Д-РВ/2150-086/08.05.2024г., както и електронно писмо от Д. Ч. до Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от въззивника за поставяне на въпроси към въззиваемата страна, която да отговори: Вярно ли е, че детето е отписано от въззиваемата от училище в гр. Пловдив? Вярно ли е, че детето е отписано от въззиваемата от училището в гр. Варна? Вярно ли е, че въззиваемата не предоставя дрехи на детето, обувки, учебните му пособия и и издръжка? Вярно ли е, че не въззиваемата не е ходила до гр. Пловдив, за да вземе детето М.?

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане, обективирано в молба вх. рег. № 13451/29.05.2024г., депозирана от процесуалния представител на въззивника, за повторно изслушване на детето М. Б.

Адв. Н.: Нямаме други искания по доказателствата. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Адв. Б.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък на разноските по чл.

80 от ГПК. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Адв. Н.: Също правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателствата за извършването им, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателствата за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Н.: Моля да уважите въззивната ни жалба и да преразгледате това, което е поставил районен съд.

Действително въпросите, които ние днес поставихме пред Вас, свързани с това защо детето не ходи на училище, че няма дрехи и обувки от майка си, не получава никакви средства за издръжка в продължителен период от време, на пръв поглед изглеждат нерелевантни към предмета на спора, доколкото съдът правилно каза, че се касае за други актове на домашно насилие.

Ние целим да очертаем личността на този човек, защото домашното насилие, не винаги първо се изразява само с физически акт на насилие, то е свързано именно, както и в конкретния случай, с емоционално такова, като ние твърдим, че това е в дълъг период от време. Очевидно в случая родителят е избрал тази форма на наказание, която вече в някои съдилища се приема и като домашно насилие, има вече такива издадени заповеди, включително и лишаване от достъп до образование. Майката целенасочено и съзнателно, в продължителен период от време не допуска детето до учебната система. Да, има спор за родителски права и съдът ще реши детето при кого ще остане, но е недопустимо в този период аз да наказвам детето си, като му казвам, че докато не се върне при мен, аз няма да те запиша на училище. Това е било и възпитанието и грижата, която постоянно е прилагала 4 майката към детето, именно затова то е избягало, въпреки всичко заявява, че няма да се върне, ако беше днес тук щеше да го каже и пред Вас. Реакцията на майката е, че: ,,Аз и догодина няма да те запиша и да те пусна на училище“.

Това, което М. разказа пред съда, какво се случва зад стените на този дом е вярно.

Насилие има. Дали мярката ще бъде лишаване от на майката до детето или само да се въздържа от домашно насилие, то определено е наложителна, защото и в момента такова се упражнява от майката, тя очевидно няма да спре и нито една институция няма да я спре да лиши детето си от образование, и да не полага грижи за него. Ако една майка много иска да вземе детето си ще направи пътека до Пловдив, за да го върне обратно. Такова поведение ние в настоящия случай нямаме. Касае се за едно единствено дете, ако то е толкова ценно за някого, той ще направи всичко възможно, вместо да му извива ръцете, а не да го наказва, за да го принуди да се върне.

В този ред на смисли, смятам че съдът следва да обсъди всички писмени доказателства и да вземе под внимание, това, което детето всъщност е споделяло, защото то е истина и това съм го посочил във въззивната жалба.