Решение № 7310 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7310 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря КА като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110152818 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

22.04.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар КА, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 52818/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от С. В. С. срещу ЗД „БИ“ АД, като се твърди, че на 02.05.2023 г., около 14:00 ч. в гр. София по бул. „Патриарх Евтимий“, в района на кръстовището с бул. „Витоша“, с посока на движение към НДК, Б. К. Б. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ .......... ВВ, като по същото време на мястото ищецът управлявал лек автомобил „БМВ 216“, рег. № СВ ............. НК, като бил спрял първи автомобил в най-лява лента, при изчакването на разрешителен светофар. Поддържа, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ .......... ВВ, виновно и противоправно нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост, предприел маневра завой на ляво, като загубил контрол над управлявания автомобил, като в следствие на това настъпил удар между автомобилите, като 1 на ищеца били нанесени неимуществени вреди в следствие на получено мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на долната част на гърба и таза. Навежда доводи, че след преглед в болнично заведение бил освободен с указания за лечение и спазване на покой и носене на мека яка за период от 14 дни, съответно с предписана медикаментозна и крио терапия.

Излага съображения, че след инцидента бил в тежко физическо и здравословно състояние, като изпитвал силни болки на увредените места, което обосновава подробно, което водело до бърза уморяемост и непълноценност. Сочи, че от изживения стрес не спял спокойно, като се появило неспокойствие при пътуване с автомобил, а също така бил тревожен и подтиснат като периода на неимуществените вреди бил периода от 02.05.2023 г. до 02.09.2023 г.

Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица № BG/02/122003342748, с период на застрахователно покритие от 17.11.2022 г. до 16.11.2023 г.

Поддържа, че ответника е поканен да заплати застрахователно обезщетение, но и понастоящем такова не било изплатено. Инвокира доводи, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил в размер на 5000,00 лева, като се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 02.06.2023 г. (датата на предявяването на претенцията пред застрахователя) до окончателното плащане. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не била посочена цената на иска. Сочи, че не оспорва наличието на валидни застрахователно правоотношение. Твърди, че ПТП-то било настъпило при различен механизъм от твърдения, като оспорва протокола за ПТП в частта досежно съдържанието му. Поддържа, че протокола за ПТП-то не бил съставен в съответствие с нормативните изисквания, което било индиция, че нямало пострадали лица.

Навежда доводи за наличието на съпричиняване. Излага съображения, че претенцията е в завишен размер, като обосновава, че нямало данни и уврежданията да са в причинно следствена връзка с ПТП-то. Твърди, че пострадалия не бил претърпял твърдените вреди, респ. че същите не подлежали на обезщетяване. Поддържа, че не се дължала мораторна лихва, респ. не се твърдяла от посочения от ищеца момент. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, 2 ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) на 02.05.2023 г., около 14:00 ч. в гр. София по бул. „Патриарх Евтимий“, в района на кръстовището с бул. „Витоша“, с посока на движение към НДК, Б. К. Б. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ .......... ВВ, като по същото време на мястото ищецът управлявал лек автомобил „БМВ 216“, рег. № СВ ............. НК, като бил спрял първи автомобил в най-лява лента, при изчакването на разрешителен светофар, като в следствие на извършена маневра ляв завой бил настъпил удар между автомобилите; 2) гражданската отговорност на Б. К. Б. е била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица № BG/02/122003342748, с период на застрахователно покритие от 17.11.2022 г. до 16.11.2023 г.; 3) ищецът е поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, което не е изплатено и понастоящем.

Представен е Констативен протокол за ПТП № 1866897/02.05.2023 г., като се изяснява, че на 02.05.2023 г., около 12:15 ч., лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ .......... ВВ, се движи по бул. „Патриарх Евтимий“, с посока от ул. „Георги С. Раковски“ към бул. „Христо Ботев“, и на кръстовището с бул. „Витоша“, водачът извършва маневра за завой наляво с несъобразена скорост, в следствие на което, настъпва ПТП със спрелия на червен сигнал на светофарната уредба на бул. „Витоша“ лек автомобил „БМВ 216“, рег. № СВ ............. НК.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

По делото са приети следните писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира:

- лист за преглед на пациент № 092950/02.05.2023 г., като се установява, че на ищеца е извършен преглед – посочена е анамнеза пострадал от ПТП, съответно нормален неврологичен статус. Предписани са изследвания на шийната част на гръбнка;

- допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 092950/02.05.2023 г. с поставена диагноза контузия на долната част на гърба и таза. Предписаната терапия е покой, криотерапия и обезболяване;

- амбулаторен лист № 92962/02.05.2023 г., с който на ищеца са назначени изследвания;

- 2 бр. извлечения от амбулаторни книги (л. 20-25 в кориците на делото), като в книгата на „Неврохиругия“ е поставена диагноза „Commotio cerebri dextro collo“.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В. Г. и Велчо С..

При разпита на св. Г. се установява, че при предявяване на протокола за ПТП в о. с. з.

3 от 22.01.2024 г. сочи, че почерка и подписа били негови. Протоколът бил състав от него, но за конкретното ПТП не може да посочи детайли. Изяснява, че съставяли такъв протокол, когато имало ПТП, като съответни вреди се установявали от доктори и фелдшери по отношение на лицата, след което се съставял и протокола за ПТП. Свидетелства, че от протокола виждал, че се касаело за „леко ПТП“, но не можел да посочи какво е станало след това. Уточнява, че по отношение на автомобилите установявали материалните вреди и съставяли протокол, като посещавали всички ПТП-то, а на място се запознавали с обстановката, разпитвали водачите и установявали механизма на ПТП-то. Изяснява, че той лично нямал спомен за инцидента, но повече информация можело да се придобие от декларацията на водачите.

От казаното от св. С. се установява, че е баща на ищеца. Свидетелства, че през м.05.2023 г., синът му се обадил около 14:00 ч., като му казал, че претърпял катастрофа.

Другият водачът бил предприел маневра и го бил ударил, като синът му скъсал предно ляво колело, а в следствие на удара имало проблем и с вратата. След обаждане, след около 30-40 минути, лично той отишъл на мястото на произшествието. Когато пристигнал на мястото нямало линейка, като лично той откарал сина му в Пирогов. В болницата му били направили изследвания, след което му поставили яка. Яката носел 13-14 дни. През това време синът му вземал обезболяващи лекарства, като към момента се оплаквал, че все още има болки и го боли врата. Свидетелства, че синът му не е имал нужда някой да му съдейства и помага в ежедневието. Това било така, дори когато вечер синът му слизал при него в кухнята, за да му каже, че изпитвал болки. Това се било случило няколко пъти. Изяснява, че не може да каже, че инцидентът му се бил отразил по някакъв начин, като синът му не бил спирал работа, като работел дори с яката.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. и св. С. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.

Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност. По отношение св. Г. следва да се посочи, че с оглед спецификата на професията която работи е нормално същият да няма конкретни и ясни спомени, доколкото професионалната му дейност е насочена към ежедневното посещава на ПТП-то и установяване на релевантните факти за настъпването им. А по отношение на св. С., който е баща на ищеца трябва да се отбележи, че това не изключва изначално възможността му да дава показания, които да са достоверни. Това е само индиция за съда, за да при преценката на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК да подходи със завишена доза критичност към казаното от свидетеля. В случая показанията на св. С. са последователни и логични, като по делото няма дори индиции, че свидетелят е недобросъвестен и изопачава обстоятелства за които съобщава. Нещо повече, правно и житейски логично е именно лица от най-близкия семеен кръг на пострадалото лице да могат да съобщят релевантни обстоятелства във връзка с тяхното състояние, проведеното лечение и т. н.