Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 469 от 15.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 293/2026
Вид
Решение № 469
Подписан
15.10.2026
Състав
Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Валентина Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Велико Търново, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Валентина Христова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500293 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. В. Т. и Е. В. Т., двете от гр.Г. О., против Решение № 1565/17.11.2025., постановено по гр.д. № 3455/2024 г. по описа на РС Велико Търново.

С обжалваното решение са отхвърлени исковете на двете жалбоподателки срещу Д. Х. К. и А. И. К., двамата от с.Д., общ Г. О., с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор от 08.07.2019г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №77 т.II рег.№3746 дело №240/2019г., съставен от Б. П.пом.нотариус по заместване при нотариус П. К., рег №***, до размера на по 1/4 ид. част за всяка от ищците, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като не са взети предвид и разгледани в съвкупност всички доказателства, неправилно бил приложен закона.

Твърдят, че ответниците не са установили при условията на пълно и главно доказване, възложеният им в тежест факт, че са изпълнявали задълженията си по договора. Считат, че изводът на съда за доказаност на изпълнението на база показанията на свидетелите е необоснован, като следва да се отчита и заинтересоваността на свидетелите. Сочат, че съдът не е обсъдил някои от доказателствата относно заболяванията на прехвърлителя, изписваните му медикаменти и евентуалната връзка на техния прием или спирането му със смъртта му, както и позволявало ли е състоянието му придвижване, с оглед настъпване на смъртта в различно от местоживеенето му населено място.

В с.з. жалбоподателите чрез пълномощника поддържат жалбата. Излагат, че прехвърлителят е имал нужда то специални грижи, предвид здравословното му състояние и не е установено ответниците да са ги задоволявали, тъй като осигуряването на храна и лекарства не изчерпва задълженията им за ежедневно обслужване – лична хигиена, прием на лекарства, 1 медицинско обслужване, помощ по всяко време на денонощието. Позовава се на изслушаната от въззивния съд СМЕ, за да обоснова, че при липса на обективни данни за здравословното състояние на прехвърлителя от здравното му досие, не може да се приеме, че е приемал изписаните му лекарства и са му извършвани необходимите прегледи. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците. В хода на делото и в писмена защита чрез пълномощника си заемат становище за неоснователност на жалбата. Излагат, че са доказали за целия процесен период, че са изпълнявали задълженията си към прехвърлителя, като ежедневно му е осигурявана топла и прясно сготвена храна спрямо диетата му, необходимите лекарства, лична хигиена и чистота в жилището, заплащани са текущите консумативи. Посочват, че доколкото липсва клауза за строго личен характер на договора досежно изпълнителят следва да се приеме да изпълнение и това чрез грижите на трети лица, но които ответниците са възлагали тези грижи и на които прехвърлителят не е възразил. Моли решението за бъде потвърдено и претендира разноски.

Предмет на делото е въззивна частна жалба от пълномощника на ответниците срещу Определение № 39/07.01.2026г. на ВТРС по същото дело, с което е оставена без уважение молба на ответниците за изменение на решението в частта за разноските – присъдени са били 1500 лева при претенция за две суми по 1500 лева, направени от всеки от ответниците.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Предявени са искове за разваляне на договор за покупко-продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане от двама от наследниците на прехвърлителя за наследените от тях права на наследодателя – по 1 /4 ид.ч. с твърдение за пълно неизпълнение от страна на приобратателя.

Претенциите се основавате на твърденията, че НА е подписан на 08.07.2019г. от наследодателят на ищците Й. Д. Р. и него той прехвърля на ответницата Д. К. недвижим имот, намиращ се в гр.В.Търново, ул.“Б.“ № ***, представляващ апартамент №2 на първи етаж, вх.Б, с площ от 60,67 кв.м, срещу задължението Д. К. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, като сделката е сключена по време на брака на ответницата с втория ответник А. К.. Ищците твърдят,че от момента на сключване на договора до момента на смъртта на чичо им, той не е получил издръжка и гледане от ответницата.

Ответниците са оспорили тези твърдения с насрещни такива, че са изпълнявали задълженията си по договора, а той самият е сключен и поради роднинска връзка - майката на ответницата е племенница на прехвърлителя. Излагат, че са осигурявали на 2 прехвърлителя всички необходими грижи, лекарства и консумативи за жилището, медицински прегледи.

Констатациите на първоинстанционния съд на база събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните, са правилни и съдът по отношение сключване на договора и неговия предмет, роднинските връзки на страните с прехвърлителя, настъпилата смърт и оформените за целта документи, не намира необходима да ги преповтаря, а препраща към решението на ВТРС в тази му част.

По отношение на събраните през въззивната инстанция доказателства и установените с тях обстоятелства във връзка с доказателствата от първа инстанция, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Във връзка с твърдение за нищожност на договора, поради сключването му без надлежна представителна власт, по делото бе допуснат и разпитан св. Б. П., който даде показания, че в качеството си на помощник-нотариус е посетил дома на прехвърлителя да заверка на подписа му под пълномощно в полза на ответницата с права да се разпореди с процесния имот в сделка за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане. Наложило са лицето да постави отпечатък от пръст, вместо да подпише, тъй като имал здравословен проблем – от старост не можел да пише добре, а се налагало на няколко страници да положи подпис и собственоръчно да изпише трите си имена. Твърди, че се убедил в адекватността на лицето, че същият водел свободен разговор с него, обяснил му предмета и целта на упълномощаването. Според същия свидетел обстановката в дома била спокойно, било чисто и подредено, но след неуспешен опит да си напише четливо имената, на упълномощителя било предложено да положи отпечатък от палец.

Предвид тези показания останаха недоказани твърденията на жалбоподателите за нищожност на сделката, поради което следва да се разгледа искат за разваляне на валидна сделка по същество.

По отношение на изпълнение задълженията на ответницата, предмет на делото е периодът от сключване на договора – 08.07.2019г. до прекратяването му със смъртта на прехвърлителя – ***.2019г. или за два месеца и 20 дни. От показанията на разпитаните пред ВТРС свидетели е установени, че когато Й. се разболял, двамата ответници и техен близък са идвали да му помагат ежедневно, и при срещите си с незаинтересования свидетел – негов съсед, не е споделял оплаквания от тях, а същият свидетел не познава ищците по делото и не ги е виждал при прехвърлителя. Наето от ответниците лице – св. С. И. посещавал Й. Р., когато те са на работа и го хранел, сменял му катетъра, докато бил на легло след операция, давал му лекарствата. Според същия свидетел ответниците го водили по прегледи и изследвания, дори имало период, когато живеел в техния дом в с. Д..

Показанията на свидетелите на ищците на противоречат на другата група. От тях се установява, че ищците са посещавали рядко своя чичо, последно го видели през юли 2019г., когато той можел да се обслужва сам, но бил трудно подвижен, споделил, че получава помощ от С.. Установява се също, че неизвестно кога - „в началото на лятото на 2019г.“ при опит да влязат в имота с свой ключ ищцата Д. К. установила, че ключалката е сменена и разбрала, че това е сторено от ответницата. Тъй като не се твърди и не се установява кога е сторено това и дали е обсъдено с прехвърлителя, то единствено показанията в тази им част са неотносими и могат да служат единствено като индиция за по-ранно узнаване от ищците на процесния договор. В останалата си част от показанията на тези свидетели не се извлича никаква информация за занемаряване на прехвърлителя през процесния период.

Пред въззивния съд е изслушана СМЕ, според която прехвърлителят е страдал от няколко заболявания- неинсулинозависим диабет без усложнения, хипертонична болест на сърце, хронична бъбречна недостатъчност, стенокардия, антриоветрикуларен блок – поставен пейсмекър, световъртеж и състояние след операция на простатата, поради доброкачествена хиперплазия. За всички тях е получавал медикаменти, предписани от съответния специалист, като до 29.05.2019г. ги е получавал през НЗОК. След тази дата няма данни да ги е закупувал чрез субсидиране от НЗОК, като според вещото лице, ако бъде прекратено 3 медикаментозното лечение особено на диабета и сърцето, ще има летален изход.

Предвид изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените искове, първостепенният съд е приел, че ответниците, чиято е доказателствената тежест за изпълнение на договора, за доказали изпълнение, отговарящо на уговореното в процесния договор.

Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС договорът за прехвърляне на имот срещу поето насрещно задължение за гледане и издръжка е ненаименован и алеаторен договор. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен договорът.

Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем.

В случая договорът очертава задълженията на ответниците така: „да полага грижи състоящи се в предоставяне на храна, лекарства и всичко необходимо за осигуряване на спокоен и нормален живот, какъвто е водел досега, докато е жив“. Съдът намира, че ответниците са доказали, че са изпълнявали процесния алеаторен договор след сключването му и до смъртта на прехвърлителя. Според всички свидетелски показания, вкл. пред въззивната инстанция жилището е поддържано чисто и проветрено. Грижите за него за полагани от ответниците и преди прехвърлителна сделка, те го завели за операция в гр. Плевен и го прибрали, водели го на изследвания, посещавали го ежедневно и приготвяли храна. В домакинството са помагали ответниците и наето от тях лице. Този извод се потвърждава и от показанията на близките до ответниците, така и от показанията на съсед на процесния апартамент, от тази на помощник-нотариуса. Липсват опровергаващи ги показания на свидетелите на ищците.