Решение № 41 от 11.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Плевен, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело № 20234400900117 по описа за 2023 година

ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД с цена на иска 30 000 лв.

ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД с цена на иска 112 лв.

Ищецът В. А. С. с ЕГН********** твърди, че на 26. 01. 2023 г. в с.

**********, обл.Плевенска, при управление на лек автомобил „Мерцедес „Ц 220 с рег. № ********** водачът Р. Б. нарушил правилата за движение по пътищата и е извършил ПТП при което е пострадал пътникът В. А. С. с ЕГН**********. В ИМ е посочено, че причина за настъпилото ПТП е нарушението на правилата за движение от водача на автомобила по чл. 21, ал.1 и чл. 150 ЗДвП. Твърди се, че е налице причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията на ищеца, изразени в контузия на гръден кош, фрактура клавикуле декстра, охлузвания по лицето и счупване на дясната ключица. Твърди се, че счупването на дясната ключица е довело до трайна затруднение на десния горен крайник, а охлузванията да довели до болка и страдание. Посочва се, че и понастоящем ищецът е напрегнат, неспокоен поради крехката си възраст изпитва страх да се вози в автомобил и да пресича пътното платно, не може да се обслужва сам и се налага майка му 1 да му помага поради ограниченост в движенията и болка в гръдния кош.

Твърди се, че стресът и болките, които ищецът изпитва и понастоящем трайно променят ежедневието му и пречат на ищеца да води нормален пълноценен живот. Ищецът твърди, че е подал заявление по реда на чл. 380 КЗ до ответника ЗК „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК********** за изплащане на застрахователно обезщетение, като е представил доказателства, но такова не е заплатено от ответника.

Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 4 32, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ответникът да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 432, ал.1 КЗ да заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 112 лв., както и законната лихва върху главниците считано от датата на настъпване на ПТП – 26. 01.

2023 г. до окончателното изплащане, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

Ответникът ЗК „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с

ЕИК********** е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Твърди се, че ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е бил в автомобила без поставен колан, оспорва се претенцията за неимуществени вреди от 30 000 лв. като завишени, оспорва се претенцията за имуществени вреди затова, че направените разходи не са били необходими за лечението на ищеца, оспорва се трайното затрудняване движението на десния горен крайник на ищеца, съответно се оспорват претенциите на ищеца за лихви, като се счита, че най- ранният момент , в който може да се претендира лихва е 24. 07. 2023 г. когато е изтекъл срока по чл. 405 КЗ вр. чл. 409 и чл. 380 КЗ.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

За настъпилото ПТП е образувано наказателно производство и съответно е образувано НОХД № 1750/ 2023 г. по описа на РС- Плевен. По 2 делото страните са сключили споразумение на 12. 10. 2023 г., одобрено от съда, с което подсъдимият Р. И. Б. , роден на ********** г се е признал за виновен в това, че на 26. 01. 2023 г. в село **********, обл.Плевен, **********, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц220ЦДИ, с рег . № **********, е нарушил правилата за движение по ЗДвП : чл. 21, ал.1 ЗДвП, чл. 150 ЗДвП и при движение с 65 км/ч, като неправоспособен да управлява МПС от категория В, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. А. С. от с. **********, изразяваща се в счупване на дясната ключична кост (клавикула), довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник – престъпление по чл.

343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 НК вр. чл. 21, ал.1 и чл. 150 ЗДвП, като е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от четири години. Производството по наказателното производство е прекратено поради сключеното и одобрено от съда споразумение, като определението на съда е окончателно. Определението е влязло в сила на 12. 10. 2023 г.

За изясняване на обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП и поведението на водача на процесния автомобил и на ищеца е допусната САТЕ с вещо лице инж. В. И.. От заключението се установява, че скоростта на процесния автомобил към момента на загуба на напречна устойчивост и отклонение на направлението на автомобила е 85, 21 км/ч., а към момента на контак8та при удара на автомобила в електрическия стълб е 56, 95 км/ч. Вещото лице е посочило, че при движение на автомобила със скорост до 50 км/ч и своевременни действия за спиране, водачът на МПС е имал техническа възможност да спре до мястото на удара ( електрическия стълб) и да предотврати ПТП. Посочено е, че ударът между страничната лява част от купета на автомобила и основата на електрическия стълб е странично – кос с преимуществено действие на ударните сили в лявата част в областта на леви врати, колони, праг и под от купето на МПС. Вещото лице е посочило, че тялото на ищеца, седящ на задна лява седалка към момента на удара на МПС в електрическия стълб и непосредствено след него се е придвижило напред и наляво към задна стена на предна лява седалка и вътрешна стена на заден ляв кални При поставен предпазен колан напречното преместване на тялото на пострадалия към вътрешна стена на заден ляв калник, лява колона и стъкло страница е възможно, но не е възможно контакт 3 на тялото със задната част на предна лява седалка. Това се обяснява в заключението с предпазното действия на триточковия колан, като по този начин се фиксират тялото на пътника или водача към седалката на автомобила, диагоналната част от предпазния колан преминава през среда рамо и през гръдния кош. Тази зона на колана е над масовия център на тялото и при инерционно натоварване не позволява изместването на горната част на тялото напред. Долната зона на колана е в областта на хълбоците и е под масовия център на тялото. Тя осигурява избягването на преместването на тялото напред и нагоре при процеса на удара. При удар на лек автомобил при поставена обезопасителен колан, действащите върху пътника инерционни сили се поемат в зоната на контакта с колана. Обикновено при удар на автомобил в зоната на контакт на тялото с колана се получават частични кръвонасядания или охлузвания. Вещото лице категорично е отразило, че при правилно поставен предпазен колан тялото на пътника на задна лява седалка не е технически възможно да достигне до тилната част на предна лява седалка или до дясната задна врата.Вещото лице е отразило, че процесният автомобил е бил снабден с триточкови предпазни колани за всяко едно от седящите места. Посочено е, че въздушни възглавници в автомобила е имало на волана и пред предна дясна седалка и на предните врати и липсват данни те да се задействали при удара на автомобила.

От заключението на допуснатата СМЕ става ясно, че на ищеца вследствие на ПТП са причинени следните травми: три петнисти охлузвания на кожата на лицето в областта на лявата вежда, лявата скула и лявата страна на носа; счупване на дясната ключица в средната трета с надлъжно разминаване на костните фрагменти. Посочено е, че оздравителния период е около един и половина месец, през който период е търпял болки и страдания и е имал известни затруднения във функцията на ръката. След този период ръката е напълно възстановена, без остатъчни явления. Вещото лице е отразило, че дясната ръка е мобилизирана (обездвижена), но не с тежък гипсов ръкав, а със специална функционална ортопедична ортеза и по този начин хватателната функция на ръката е била затруднена, но пациентът не е бил напълно лишен от нея. Освен това лявата ръка е била здрава и функционална. Посочено е, че ищецът е бил в състояние сам и без необходимост от чужда помощ да извършва ежедневните дейности като хранене, обличане, къпане, ходене до тоалетна. По отношение на характерни 4 белези върху тялото на ищеца вследствие на употреба на предпазен колан вещото лице е посочило,у че няма описани в медицинската документация „контактни отпечатъци“ под форма на кръвонасядания или охлузвания, характерни за поставен предпазен колан. Отразено е, че морфологията и локализацията на описаните при ищеца травми дават основание да се приеме, че по – вероятно е ищецът да е бил без поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. При разпита на вещото лице е допуснато травмата на дясната ръка да бъде нанесена от стоящо на задната седалка до ищеца лице при удара на автомобила, като без поставен колан ищецът е можел да получи установеното нараняване, а с поставен предпазен колан е малко вероятно.

В хода на съдебното дирене като свидетели са разпитани Р. Б. и Х. П.а.

От разпита на свидетелите става ясно, че след удара на автомобила ищецът е изкаран от автомобила, оплаквал се е от болки в дясното рамо и е бил транспортиран от негова позната в болница в гр. Плевен. Свидетелите посочват, че в автомобила е имало още две лица, като едно момче (П.) е бил на задната седалка отдясно на ищеца, който е бил на лява задна седалка.

Свидетелите твърдят, че първоначално ищецът не е можел до движи дясната си ръка, изпитвал е болки , след това болките са били при промяна на времето. От свидетелските показания става ясно, че ищецът е изпитвал страх да се вози в МПС, пътувал е всеки ден, тъй като училището му е в гр. Плевен.

Свидетелите твърдят, че ищецът се е чувствал подтиснат и продължава притеснението, когато се качва в автомобил. Не е посещавал психолог за състоянието си след ПТП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От събраните и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че е налице застрахо-вателно правоотношение за ГО между водача на процесния автомобил и ответника към момента на настъпване на ПТП. Въз основа на доказателствата и от представеното определение по НОХД

№ 1750/ 2023 г. по описа на РС- Плевен за одобряване на споразумение между страните съдът приема въз основа на разпоредбата на чл.300 ГПК, че водачът на процесното ПТП е имал виновно поведение при настъпването му като е нарушил правилата за движение 5 подробно посочени в определението на наказателния съд.

От заключението на СМЕ и от свидетелските показания става ясно, че на ищеца е причинена средна телесна повреда – счупена дясна ключица подробно описана в заключението, че първоначално ищецът е изпитвал болки за около месец и половина, които са отслабнали впоследствие и понастоящем ищецът изпитва болки при промяна във времето. Вещото лице от СМЕ е посочило, че след възстановяването на ръката липсват данни за ограничено движение или за невъзможност ръката да функционира обичайно, като е налице пълно възстановяване. Вследствие на ПТП ищецът изпитва притеснение при качването му в МПС и е бил подтиснат след ПТП.

При така изложените съображения съдът счита, че е налице причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП, виновното поведение на водача на процесното МПС и настъпилите увреждания за ищеца. С оглед наличието на сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил с ответното дружество, същото е задължено по реда на чл. 432, ал.1 КЗ да изплати застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди.

С оглед на това, че ищцовата претенция е за претърпени неимуществени вреди, които се определят по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г. по т. д № 157/2011 г., I т. о., № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о., № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о., № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. Съгласно цитираните решения и ПВС понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици.