Определение № 194 от 29.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 152/2026
- Вид
- Определение № 194
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194 гр. Велико Търново, 29.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЖЕНЯ ИВАНОВА
И. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000152 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 220 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Застрахователно А.
Дружество „ОЗК - Застраховане” АД, чрез процесуалния му представител, против определение № 70 / 10.03.2026 г. по т. д. № 2 1 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане, като трето лице – помагач, на Община Ловеч на страната на ответника – застрахователно дружество.
В частната жалба се релевира оплакване за неправилност на обжалваното определение. Излагат се подробни съображения за наличие на правен интерес от исканото привличане на Община Ловеч, като трето лице – помагач, с твърдението, че процесното ПТП било настъпило, вследствие неизпълнение на задължението на Общината за поддържане на процесния пътен участък (непочистване на сняг, на заледени участъци и натрупана вода ), довело до аквапланин и невъзможност за спиране на лекия автомобил. Твърди се, че дори да бъдело установено противоправно и виновно поведение на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател - „ОЗК - Застраховане” АД, то за настъпването на вредата е 1 допринесла и Общината, като се позовава на чл. 53 ЗЗД и чл. 127 ЗЗД. В случай, че застрахователят бъдел осъден да заплати обезщетение за цялата вреда, той разполагал с правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор и да претендира заплащане от останалите съпричинители на припадащата им се част от обезщетението, съобразно приноса им за настъпване на вредите. Оттук извежда правния си интерес от привличане на Община Ловеч, като трето лице – помагач, за да бъде обвързана от мотивите на съдебното решение, с оглед предявяване на регресен иск срещу нея.
Искането на частния жалбоподател до въззивния съд е за отмяна на определението в обжалваната част и за уважаване на направеното искане по чл. 219, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от другите страни по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваната част от определението съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Д. Д.
Д. (починал в хода на производството и заместен, по реда на чл. 227 ГПК, от законните си наследници) против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 100 000 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата в размер на 2 459,16 лева – обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 27.12.2024 г., около 18:35 ч., в гр. ****, причинено противоправно и виновно от водач на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № ****, по отношение на който е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то, със застраховател ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ е оспорил предявените искове по основание и размер. Изложени са твърдения, че значителен принос за настъпване на ПТП то имала Община Ловеч, поради лошата поддръжка на процесния пътен участък, което довело до аквапланинг и невъзможност за спиране на превозното средство, управлявано от застрахования водач. Направено е искане по чл. 219, ал. 1 ГПК да бъде привлечено по делото, като трето лице – помагач, Община Ловеч, с оглед възможността в случай, че застрахователното дружество бъде осъдено да заплати обезщетение за вреди, вследствие ПТП то, да предяви регресен иск срещу Общината, отговорна за поддръжката на пътното платно, в района на произшествието.
Така заявеното искане по чл. 219, ал. 1 ГПК е оставено без уважение от първоинстанционния съд с мотиви, че по делото липсват данни, обосноваващи правния интерес от привличането на третото лице - помагач.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, като разпоредбата на чл. 218 ГПК обвързва това право с правния интерес от встъпването.
В случая искането за привличане на трето лице – помагач е направено от ответника в срока по чл. 219, ал.1 ГПК, с отговора на исковата молба, т.е. в изискуемата от закона писмена форма. Същото е основателно, тъй като за ответника съществува правен интерес от исканото привличане.
Правен интерес от привличане на трето лице е налице, когато решението по делото може да окаже въздействие върху правното му положение – в хипотезата, когато по изключение силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и спрямо това трето лице (пряк интерес) и в хипотезата, когато решението по делото може да бъде повод за предявяване на иск против третото лице (косвен интерес). Третото лице участва в процеса, за да издейства благоприятно решение за страната, на която помага, в защита на своя интерес. Привличането му е средство за защита на привличащата го 3 главна страна с цел да го подчини на установителното действие на мотивите на решението с оглед на евентуален процес, който би водила срещу него, при неблагоприятен за нея изход на делото.
Правният интерес от привличането на трето лице - помагач в процеса се извлича от фактите и обстоятелствата, които страната, поискала привличането, въвежда във връзка с предмета на спора, т.е. от нейните твърдения, като съдът не преценява дали същите се установяват от представените по делото доказателства. В случая ответникът – застраховател, срещу когото са предявени искове по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на вреди, причинени от застрахован при него водач по застраховка „Гражданска отговорност“, твърди, че вредата е причинена от неколцина и че отговорност за същата носи и Община Ловеч, на основание чл. 49 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението да поддържа пътния участък в изправност, което е допринесло за настъпване на вредите.
Следователно правният интерес на застрахователя от привличането на Община Ловеч, като трето лице – помагач, се обосновава с обезпечаване възможността да реализира по съдебен ред регресни права срещу нея.
Регресните права и съответно правният интерес се определят от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните искове, първият да предяви иск против втория, подчинявайки го на мотивите на постановеното решение (чл. 223, ал. 2 ГПК).
Съгласно чл. 53 ЗЗД солидарна е отговорността на съпричинителите на вредата, като всеки от тях отговаря за всички вреди пред увреденото лице (а не съобразно приноса си), а последното има право да избере срещу кого от тях да насочи исковата си претенция. Предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него деликвент – за всички вреди, за целия им обем, като отговорността е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. Размерът на вредата, обусловен от действията на всеки от съпричинителите, е от значение само за вътрешните отношения помежду им. Оттук обаче не следва извод за липсата на правен интерес у застрахователя за привличане в процеса, като трето лице – помагач, на 4
Община Ловеч. В случая третото лице има правен интерес да участва в производството, за да издейства благоприятно решение за подпомаганата от него страна - отхвърляне на иска, респективно определяне на по - нисък размер на обезщетението, с оглед регламентираната от закона възможност застрахователят да предяви регресна претенция срещу третото лице, в случай че вредата е причинена и от лице, за което Общината отговаря, на основание чл. 49 ЗЗД.
Правопораждащите факти по първоначалния и тези по регресния иск могат да произтичат, както от едно и също правоотношение, така и от различни, но намиращи се в причинна връзка правоотношения. Законодателят не е предвидил солидарна отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на единия деликвент и на обезпечително отговорното лице (възложителя на работа) на другия деликвент. Но правният интерес на застрахователя да привлече, като трето лице – помагач, възложителят на работата, е обусловен от възможността по реда на чл. 410 КЗ, заплащайки присъденото застрахователно обезщетение, да се суброгира в правата на застрахования и да предяви регресен иск срещу Община Ловеч за приспадащата й се част от обезщетението, съобразно приноса й за настъпването на вредите, поради неизпълнение на задълженията на нейните служители за поддържа на пътния участък, в който е настъпило ПТП – то. В този аспект са и правните разрешения, развити в определение № 469 / 04.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 329 / 2009 г., IV г.о..
Следователно са налице предпоставките на чл. 219, ал.1 ГПК за конституиране на Община Ловеч, като трето лице – помагач, на страната на ответника З. А. Д. „ОЗК - Застраховане” АД в процеса.
Това налага отмяна на определение № 70 / 10.03.2026 г. по т. д. № 21 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в обжалваната част и уважаване на искането по чл. 219, ал. 1 ГПК, направено от застрахователя.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 70 / 10.03.2026 г. по т. д. № 21 / 2025 г. по 5 описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която е оставено без уважение искането на Застрахователно А. Дружество „ОЗК - Застраховане” АД по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице – помагач - Община Ловеч, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, КОНСТИТУИРА Община Ловеч, като трето лице – помагач на страната на ответника Застрахователно А. Дружество „ОЗК - Застраховане” АД.
Връща делото на ОС – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на третото лице – помагач.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6