Решение № 68 от 22.10.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. П., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Христина К. Ангелова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200085 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К***, чрез адв. Ц. В. Х. от ТАК, против Наказателно постановление № ** г., издадено от К.Ч. – началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро за нарушение на чл.

139, ал. 6 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалвал в законоустановения срок и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно с релевирани доводи за незаконосъобразност и допуснати нарушения при реализиране на административнонаказателната отговорност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ц. В. Х. от ТАК, която поддържа жалбата. В хода на съдебното производство защитата излага и доводи относно здравословното състояние на жалбоподателя, липса на сигнализиране на процесния пътен участък със знаци Д25, Д25.1 и Д25.2 и приложението на чл. 28 ЗАНН, като моли за отмяна на атакуваното НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С депозирано писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – Т., ТО – П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от лице с правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

На 09.07.2025 г. в 08:44 ч. електронната система за събиране на пътни такси е отчела движение на МПС марка „М.“, модел 300 E, с рег. № Т0388ВТ, с обща технически допустима максимална маса 2200 кг., по път II-51, км 47+709, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за автомобила да е била заплатена дължимата винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено чрез контролно устройство № 30421.

На 13.10.2025 г. автомобилът бил спрян за проверка от служители на Национално 1

ТОЛ управление, като било установено, че се управлява от жалбоподателя Д. П. Д.. За установеното нарушение бил съставен АУАН № *** г., въз основа на който впоследствие било издадено обжалваното Наказателно постановление № ** г.

Разпитаният в съдебно заседание актосъставител И. Х. К. сочи, че при проверка системата визуализира данни за преминаване на автомобил без заплатена винетна такса, след което се установяват водачът и собствеността на автомобила и се предлага възможност за заплащане на компенсаторна такса. Свидетелят К. К. К. също сочи, че автомобилът е бил спрян след сигнал от използваната специализирана техника за движение без винетна такса.

В хода на производството е разпитана и свидетелката М. И. Д.а, съпруга на жалбоподателя, която излага обстоятелства относно неговото здравословно състояние, използвания автомобил и местоживеенето на семейството.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, кредитирани в относимата им част.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се дължи винетна такса за пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането й дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгласно чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата винетна такса се заплаща за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона.

Именно такова е било управляваното от жалбоподателя ППС - „М.“ 300 E, с рег. № Т0388ВТ, с обща технически допустима максимална маса 2200 кг.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба във фиксиран размер.

В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в нормативно фиксиран размер, без възможност при индивидуализиране на наказанието да бъдат съобразени характерът и тежестта на конкретното нарушение.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП е в противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, прогласяващ изискването санкциите при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно директивата, да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 е прието, че принципът на съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Предвид изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.

С оглед достигнатия извод за незаконосъобразност на наказателното постановление на горепосочените основания, не е необходимо обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя, включително тези относно сигнализацията на пътния участък и приложението на чл. 28 ЗАНН.

По разноските:

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 евро.

Направеното от АНО възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед действително осъщественото процесуално представителство, участието на адв. Х. в проведените съдебни заседания, направените доказателствени искания и фактическата и правна сложност на делото, договореното и заплатено 2 възнаграждение от 200,00 евро не е прекомерно.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ** г., издадено от К.Ч. – началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К***, на основание чл. 179, ал. 3о от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, СУМАТА от 200,00 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3