Решение № 4980 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4980 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110202639 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Ж. М. ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоби серия К № 7031407 на МВР-СДВР, в който е посочено, че на 02.02.2023 г., в 23.52 ч., в ******, по ****** до ***, с посока от **** към *******, при ограничение на скоростта от 50 км./ч., за населено място, с МПС – л е к автомобил******* с рег. № ******* и собственик/ползвател П. Ж. М. ЕГН **********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № МD 1192 - 76 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3 %/, при разрешена скорост 50 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е 26 км/ч., което е квалифицирано като нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189,ал.4,вр.чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /като е посочена ******, банков код и банкова сметка за заплащане на глобата/.

Въз основа на материалите по делото съдът намира, че електронният 1 фиш серия К 7031407 е съставен на 07.02.2023 г. и е връчен на П. Ж. М. на 20.01.2024 г., а жалбата срещу него е изпратена с куриерска фирма на 05.02.2024 г., т.е. е подадена в законовопосочения срок, предвид разпоредбата на ал. 8 на чл. 189 от ЗДвП, която гласи "Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша", и която разпоредба не е отразена в електронния фиш /както не е отразена и нормата на ал. 6 на чл. 189 от ЗДвП – за правото на писмено възражение срещу фиша/.

В жалбата е написано, че електронният фиш е незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, за което са изложени следните доводи: обжалваният електронен фиш е съставен след изтичане на предвидения в закона 6-месечен преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН, предвид, че нарушението е заснето на 02.02.2023 г., а фишът е връчен на наказаното лице на 20.01.2024 г.; нарушена е разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП, изискваща електронният фиш да съдържа описание на нарушението, докато описаното в случая нарушение е непълно; и др. С оглед на това се иска обжалваният електронен фиш да бъде отменен.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законовопосочения 14 дневен срок, срещу акт /електронен фиш/ подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената за това процедура, тя отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество - е основателна, но не с оглед конкретно изложените в нея доводи.

В съдебните заседания жалбоподателят П. Ж. М., редовно призована / уведомена, не се явява.

Явява се упълномощеният й адв.А. С., редовно призован и уведомен, който пледира обжалваният електронен фиш да бъде отменен, намирайки, че не са събрани достатъчно безспорни доказателства, които да потвърдят описаното нарушение, като поддържа и съображенията в жалбата за 2 допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА /низходящ на жалбоподателя/.

Въззиваемата страна СДВР – редовно призована, не се представлява в съдебните заседания. По делото са постъпили от процесуален представите на административнонаказващия орган писмени бележки по същество, с искане жалбата срещу електронния фиш да бъде оставена без уважение, електронният фиш да бъде потвърден като законосъобразен и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото са приложени в копия: електронен фиш за налагане на глоби серия К № 7031407 - МВР-СДВР и списък с намерени фишове за него; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, предмет на настоящето НАХД - черно-бели снимки на хартиен носител формат А4 с изображение в тъмната част на денонощието на предна част на МПС с рег. № ******* - в много близък и в близък план и на поставена на пътя камера и пътен участък с движещи се МПС; преглед на вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол от 15.03.2022 г. - за последваща проверка на техническото средство видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип „CORDON M2“, фабричен номер МD 1192; ежедневна форма на отчет за 02.02.2023 г.; протокол от 02.02.2023 г. за използване на АТСС; справка за собственост на посочения в обжалвания електронния фиш автомобил; справка от МВР /картон на водача/ относно регистрираните извършени от П. Ж. М. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; сертификат от 26.08.2020 г. за успешно завършен от С. С. курс на обучение за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“; заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш.

3

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

МПС - лек автомобил ******* с рег. № ********* към 02.02.2023 г. се ползвал от П. Ж. М..

На 02.02.2023 г. от 23.30 ч. до 01.30 ч. на 03.02.2023 г., от служителя при СДВР – С. С., в наряд с В. В., със служебно МПС с рег. № ***********, с регистрирано и изправно автоматизирано техническо средство – преносима видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип „CORDON M2“, фабричен номер МD 1192, позиционирана стационарно в ******, на ****** до ***, в който участък на пътя ограничението на скоростта било 50 км./ч. в населено място, бил проведен контрол на скоростта на приближаващите се МПС, движещи се по ******, в посока от **** към *******, където на 02.02.2023 г. в 23.52 ч. преминал и бил заснет лек автомобил *********** с рег. № *******.

От СДВР-МВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоби серия К № 7031407, в който било написано, че 02.02.2023 г., в 23.52 ч., в ******, по ****** до ***, с посока от **** към *******, при ограничение на скоростта от 50 км./ч., за населено място, с МПС – лек автомобил *********** с рег. № ******* и собственик/ползвател П. Ж. М. Е Г Н ********** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № МD 1192 – установена скорост 76 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3 %/, при разрешена скорост 50 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е 2 6 км/ч., което е квалифицирано като нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189,ал.4,вр.чл.182,ал. 1,т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Електроненният фиш серия К № 7031407 бил получен от П. Ж. М. на 20.01.2024 г. и бил обжалван от нея с изпратена на 05.02.2024 г. с куриерска фирма жалба до СРС.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, които кредитира, от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл.

4

283 от НПК, както и от приложените снимки, които цени.

При така очертаните фактически обстоятелства, въз основа на наличните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи:

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в електронния фиш фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът извежда извода, че отбелязаната в електронния фиш фактическата обстановка – че на 02.02.2023 г., в 23.52 ч., П. Ж. М. е управлявала в ***, по ****** и до ***, с посока на движение от **** към *******, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населеното място, лек автомобил ************* с рег. № ******* със скорост от 76 км/ч. /след приспаднат от фактически измерената скорост 79 км/ч. толеранс от 3 % в полза на водача/, като превишаването на разрешената скорост е 2 6 км/ч., се установява с необходимата категоричност от наличните по делото горецитирани доказателствени материали, кредитирани от този съдебен състав, и така е извършила описаното нарушение от обективна и субективна страна – виновно. За нарушението, предмет на настоящето производство е наложено предвиденото, съгласно посочените разпоредби на ЗДвП, административно наказание глоба в цитирания размер.

5

Съдът отбелязва, че от справката от МВР /картон на водача/ за П. Ж. М. се констатира, че от издадените срещу нея от различни структури на МВР 19 електронни фиша за нарушения на чл.21,ал.1/ал.2 от ЗДвП, всичките – връчени, 9 са влезли в сила и 2 са в процес на обжалване Отделно от това, този съдебен състав отбелязва, че настоящият електронен фиш е издаден от съответната териториална структура на МВР, в конкретния случай – от СДВР; същият отговаря на утвърдения образец и формално съдържа реквизитите, посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП, но в него липсва отразяване на разпоредбата на чл.189,ал.6 от ЗДвП, регламентираща възможността за подаване в 7-дневен срок на писмено възражение срещу фиша пред директора на съответната структура на МВР, който в предвидените хипотези може да анулира фиша, и който, по силата на ал.7, е длъжен да уведоми собственика на МПС за решението си, както липсва и отразяване и на разпоредбата на чл.189,ал.8 от ЗДвП, указваща реда и срока за обжалване на електронния фиш, което беше посочено и по-горе, въпреки, че отразените пропуски явно на практика не са препятствали или затруднили правото на защита на наказаното лице, което последното е упражнило своевременно и в пълен обем.

От друга страна, в електронния фиш не са отразени всички съставомерни елементи на нарушението, както от обективна, ката и от субективна страна – липса посочване на АТСС – като наименование, тип, със съответните му индивидуализиращи го технически особености, режимът на действие, техническата изправност и годност; липсва и съставомерен елемент и от субективна страна на нарушението, във връзка с въпроса за вината, т.е. за субективната съставомерност на нарушението – че наказаното лице е извършило нарушението виновно.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи за пореден път, че е незаконосъобразно и недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което и да е нарушение да не се съдържат в текстовото изписване на нарушението, а да се извеждат по предположение или чрез пресмятане, или по подразбиране, или по друг начин /например да се извеждат от приложените доказателствени материали/. Обективните и/или субективни 6 елементи е задължително да бъдат написани в словесното изложение на нарушението и за да се обоснове преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на Закона и да бъдат спазени императивните разпоредби на ЗАНН.

Такива процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза и предвид характера на административно производство като настоящето, поради което и не може да бъде саниран електронният фиш, с оглед на което и като незаконосъобразен той не може да породи правно валидни последици, не може с него да се ангажира административно наказателната отговорност на наказаното лице и респективно - подлежи на отмяна.