Решение № 433 от 12.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно гражданско дело № 20261800500459 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Детска градина „Здравец“ – гр.

Костенец и гр. Момин проход, представлявана от директора Н. И. Ш., чрез процесуалния представител адв. В. А., срещу Решение № 235/09.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1470/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Н. А. В., действаща чрез своята майка и законен представител В. С. Й., сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане. Решението в останалата си част не е обжалвано.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че по делото не е доказано противоправно поведение на лице, намиращо се в трудово или служебно правоотношение с ответната детска градина, не е установен авторът на твърдените обидни реплики, нито е доказано, че същите са изречени от служител, а не от друго дете. Поддържа се, че съдебно-психологичната експертиза не установява категорична причинно-следствена връзка между поведението на персонала и претендираните вреди, че районният съд е кредитирал едностранчиво показанията на близките роднини на детето и е игнорирал останалите гласни и писмени доказателства, включително институционалните проверки. Релевира се и оплакване за неправилен отказ да 1 бъде допусната повторна или тройна съдебно-психологична експертиза.

Алтернативно се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Н. А. В., действаща чрез своята майка и законен представител В.

С. Й., чрез адв. В. Л., с който жалбата се оспорва изцяло. Поддържа се, че решението е правилно, че по делото е установено наличие на деликт по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, като не е необходимо поименно индивидуализиране на прекия причинител, след като е доказано, че същият е измежду персонала на детската градина. Излагат се съображения, че съдебно-психологичната експертиза е пълна, ясна и обоснована, както и че правилно не е допусната повторна експертиза. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Съдът е сезиран и с частна жалба от Н. А. В., действаща чрез своята майка и законен представител В. С. Й., чрез адв. В. Л., срещу Определение № 4/07.01.2026 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК , с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е намалил претендираното адвокатско възнаграждение на ищцата от 1100 лв. на 900 лв., като не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, обема на събраните доказателства, разпита на свидетели, изслушването на съдебно-психологична експертиза и изготвената писмена защита. Иска се отмяна на определението и уважаване на искането по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от Детска градина „Здравец“, чрез адв. В. А., с който тя се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че районният съд правилно е обсъдил възраженията за прекомерност, редуцирал е симетрично и двата адвокатски хонорара и е извършил коректно съразмеряване на разноските. Претендират се разноски по частната жалба.

Окръжен съд – София, като взе предвид подадената въззивна жалба и отговора, съдържащите се в тях съображения, преценявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.

Настоящият въззивен състав намира същата за основателна.

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по правилността му в рамките на 2 наведените оплаквания.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди виновни противоправни действия. За нейното възникване следва да бъдат доказани: наличие на вреди; те да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; деянието да е извършено при или по повод изпълнението на тази работа; противоправност; причинна връзка между поведението и вредата; като само вината на прекия причинител се предполага.

Тези принципи са трайно възприети в практиката на ВКС, вкл. Решение № 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 141 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 334 от 4.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 692/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 621 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4714/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 64 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2745/2020 г., III г. о., ГК, Определение № 199 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 90/2022 г., II г. о., ГК и Решение № 50049 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2022 г., II г. о., ГК.

Съгласно тази практика причинната връзка и противоправността не се презумират, а следва да бъдат доказани от ищеца. Ищецът носи доказателствената тежест да установи правопораждащите факти при условията на пълно и главно доказване. Липсата на който и да е от тези елементи води до неоснователност на иска.

Настоящият състав изцяло споделя принципното положение, че за уважаване на иск по чл. 49 от ЗЗД не е необходимо поименно да бъде индивидуализиран конкретният служител, причинил вредите, стига да е доказано, че причинителят е от кръга на лицата, на които е възложена работата. В този смисъл е Определение № 50121 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3390/2022 г., II г. о., ГК, както и обсъденото в Определение № 475 от 26.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2016 г., IV г. о., ГК разбиране, че учреждения и организации могат да отговарят и когато не е установено кой конкретно измежду техните служители е причинил вредите.

Но това разрешение предполага нещо предходно: да са налице достатъчно сигурни данни, че причинителят е именно лице от кръга на служителите.

Именно в тази част настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод.

Производството пред РС – Ихтиман е образувано по иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, подаден от Н. А. В., действаща чрез своята майка и законен представител В. С. Й., с който се иска Детска градина „Здравец“ – гр. Костенец и гр. Момин Проход, да заплати на Н. А. В., чрез своята майка и законен представител В. С. Й., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени в периода 15.09.2023 г. - 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Безспорно между страните е било, а и с доклада по делото пред първата инстанция е обявено за ненуждаещо се от доказване, че Н. А. В. е била 3 записана и е посещавала Детска градина „Здравец“ през учебната 2023/2024 г. в периода от 15.09.2023 г. до 10.01.2024 г.

По делото са приложени множество документи от проверки на различни институции – ДАЗД, ДСП, РУО/МОН, Община Костенец, както и материали от Център за обществена подкрепа – Долна баня. Настоящият състав кредитира тези писмени доказателства като автентични официални или частни документи в частта, в която удостоверяват извършени проверки, проведени разговори, подадени сигнали и предприети действия. Същите безспорно установяват, че е имало продължителен конфликт между близки на детето, най-вече лелята Е. Й., и ръководството и персонала на детската градина; че са подавани многобройни сигнали до различни институции; че е търсено съдействие по повод твърдения за неправомерно отношение към детето; и че е било обсъждано детето да бъде преместено в друга образователна среда. Тези документи обаче не са в състояние да установят нито наличие на конкретно противоправно поведение на служител на детската градина, нито липсата на такова. Причината е, че проверките имат различен предмет и процесуална цел, а преобладаващата част от тях не съдържат пряко психологично изследване на детето, насочено към изясняване на източника на преживяната тревожност. От друга страна, обстоятелството, че при тези проверки не е констатиран категорично психически тормоз от персонала, не изключва само по себе си гражданскоправната отговорност, ако тя бъде доказана по надлежния ред.

От приложените документи на ЦОП – Долна баня, и по-конкретно доклада за развитие за периода 31.01.2024 г. – 18.04.2024 г., съдът приема за установено, че при работата с детето са били констатирани тревожност, неудобство да показва зъбите си и негативни преживявания, свързани с посещаването на детската градина. Този документ се кредитира като доказателство за наличието на емоционален дискомфорт и негативна асоциация у детето, но не и като достатъчно доказателство за това кой е конкретният или категоричен източник на този дискомфорт.

Настоящият състав кредитира заключението на съдебно-психологичната експертиза като компетентно изготвено в рамките на специалните знания на вещото лице и като годно да установи психологичното състояние на детето, неговите емоционални реакции, наличието на травматичен спомен, тревожност и негативна асоциация с детската градина. От това заключение се установява, че детето е преживяло в минал епизод притеснения, безпокойство и умерено повишена тревожност, свързани с отрицателна оценка и негативно отношение в детската градина, проявили се в нощно напикаване, кошмари, отказ от определени храни, нежелание да посещава детската градина и притеснение да показва зъбите си. Установява се още, че към момента на изследването тези прояви са преодолени в значителна степен и са останали основно като спомен на когнитивно ниво.

Съдът обаче намира, че посоченото заключение не може да бъде кредитирано в онази негова част, в която чрез психологична интерпретация се достига до фактически извод, че източникът на травматичното преживяване непременно е възрастен човек от персонала на детската градина. Експертизата 4 по естеството си не е пряко доказателство за авторството на твърдените реплики и не може да замести доказването на правопораждащия факт, че противоправното поведение е изхождало именно от лице, на което ответникът е възложил работа.

Изводите на вещото лице относно източника на преживяванията са формирани въз основа на интервю с детето, поведенчески наблюдения и съпоставка със споделените данни, но не и въз основа на пряко възприятие на самото деяние. Поради това експертизата е убедително доказателство за вредата, но не и достатъчно самостоятелно доказателство за автора на противоправното поведение като категория. Експертизата е допустима и годна, но доказателствената й стойност следва да бъде правилно ограничена в рамките на предмета й.

По делото са разпитани свидетелите Н. П. и С. П. – баба и дядо на детето по майчина линия, както и Б. К., И. Б. и Д. А..

Показанията на св. П. и св. П. настоящият състав кредитира в частта, в която установяват промяна в поведението на детето след посещаването на детската градина – плач, нежелание да ходи на детска градина, тревожност, нощно напикаване, притеснение да показва зъбите си, избягване на жълти храни. Това са техни непосредствени възприятия относно състоянието на детето в домашната среда. В тази част показанията им са последователни и кореспондират с доклада на ЦОП и със съдебно-психологичната експертиза.