Определение № 587 от 27.09.2024, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 587 гр. Тетевен, 27.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100237 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба с вх. № 4879 от 06.08.2024 г. от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител на ищцата в производството М. Г., с която мили съда на основание чл. 248 от ГПК да измени решението си, в частта с разноските, като присъди на адв. М. и сумата от 80 лева, представляваща ДДС, към определеният му адвокатски хонорар.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК насрещната страна не е изразила становище.

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В конкретния случай, в хода на производството са претендирани съдебни разноски, сред които и за адвокатско възнаграждение от адв. М. по предявени от М. Х. Г. два отделни иска – установителен иск за прогласяване на нищожност на договорна клауза и осъдителен иск за заплащане на недължимо платена сума по договор срещу „фирма“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б. Съда приема, че претенцията за разноски за осъществено процесуално представителство на два отделни иска, макар и същите да са уговорени в един договор сключен между страните е основателна. Разпоредбата на чл. 2. ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая е приложима, тъй като в производството е налице съединяване на два или повече отделни искове. Ето защо, съдът, намира, че в случая следва присъденото адвокатско възнаграждение да е в размер на 240 лева с ДДС, за всеки един от исковете, или общо 480 лева за двата иска е законосъобразно.

От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор.

1

Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.

В настоящото производство ищцовата страна е представлявана от адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Доколкото по делото са ангажирани доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.

101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.

№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на адвоката, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. М. съдебният състав следва да определи адв. възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС по 2 двата иска общо или по 240 лева с ДДС за всеки от исковете, което е в границите за съответния вид дейност, определени с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и следва да бъде заплатено от ответника.

В тази връзка, настоящият съдебен състав, намира за правилен и справедлив размер на присъдени съдебни разноски на М. Г. за осъществено от адв. М. процесуално представителство по делото, в размер на 240 лева с ДДС за всеки отделен иск, или общо за двата иска в размер на 480 лева с ДДС.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 160/08.07.2024 год. по гр. д. № 237/2024 год. по описа на РС Тетевен, IV състав, на основание чл. 248 от ГПК, в частта за разноските му като в диспозитива на същото да се чете:

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата „фирма“ АД с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление град Шумен, пл. „Оборище” № 13Б да заплати на адв. Д. М. М. от САК сумата от 480 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. Г. по гр.д. № 237/2024 г. по описа на РС – Тетевен.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е неразделна част от Решение № 160/08.07.2024 г. по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3