Акт от 02.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 50122/2024
- Подписан
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 56 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 20543 гр. София, 02.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110150122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Н. Б. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 152,06 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., апартамент, аб. № ..., за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 32,93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.02.2020 г. до 05.12.2022 г., сумата от 1,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.02.2023 г. по ч.гр. дело № 70760/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, срещу която Н. Б. П. е възразила в срок.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е 1 заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от Н. Б. П., в който оспорва предявените искове по подробно изложени доводи. Твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за имота, където липсва топлоснабдяване.
Оспорва възникване на вземането за стойността на услугата дялово разпределение. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Възразява за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 23.12.2022 г. г. срещу Й.Д.Д., Д.Д.Д., Т.В.К., Л.Д.К., и Н. Б. П., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 70760/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 22.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на Н. Б. П., която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подала мотивирано възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове срещу ответника с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, които искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, при приложение на ОУ от 2016, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е 2 обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените и приети по делото писмени доказателства – Нотариален акт за замяна на недвижим имот № *** от 30.10.1971 г., чието легитимиращо действие не е оборено в процеса, се установява, че Б.Д.К. и Л.Х.К. прехвърлили правото на собственост върху апартамент на четвърти етаж в жилищна сграда в ... на Д.И.Д. и В.Н.Д.. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1...ело № ... г., В.Н.Д. и Л.Д.К. прехвърлили собствеността на 3/4 от недвижимия имот в полза на Т.В.К.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... г. Е.Й.Д. продал на ответницата 5/24 части от недвижим имот апартамент № 4, находящ се в ... като си запазил по реда на чл. 56 от ЗС правото на ползване върху имота. От обявеното на 08.07.2003 г. саморъчно завещание на Д.Й.Д. починал на 02.06.2003 г., се установява, че същият оставил идеална част от апартамент в ..., ап. 4 на ответницата. С влязло в сила решение № 1940 от 24.03.2017 г. гр. дело № 9880/2012 г. на СГС, II-Д въззивен състав съдът е допуснал делба на имота апартамент на четвърти етаж, находящ се в ... между Й.Д.Д. – 5/72, Д.Д.Д. – 5/72, Т.В.К. – 54/72, и Н. Б. П. – 8/72, със запазено пожизнено право на ползване по чл. 56 от ЗС върху 18/72 идеални части в полза на Л.Д.К.. От представените и приети по делото като писмени доказателства фактури се установява, че като титуляр на партидата за имота апартамент на четвърти етаж, находящ се в ... с номер на инсталацията ... е посочено лицето, в полза на което е учредено право на ползване по реда на чл. 56 от ЗС, за което не се установява в рамките на спорния период да погасено. Ето защо, при липса на данни с какъв акт е приключило производството по 3 съдебната делба в нейната втора фаза и доколкото за имота е налице учредено право на ползване, за което не се установява да е погасено, качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ има вещния ползвател, а не титулярите на правото на собственост.
Дори да се приеме, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за спорния периода, възражението й за изтекла погасителна давност е частично основателно.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 23.12.2022 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 23.12.2019 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Следователно погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., като погасена по давност на основание чл. 119 от ЗЗД се явява и претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху съответната част от погасената по давност главница, независимо че давността за нея не е изтекла.
Освен това за пълнота следва да се отбележи, че от съставения констативен протокол изх. № 1333 от 21.10.2008 г. от представители на „Топлофикация София“ ЕАД, ТР „София – Изток“ се установява, че в сградата не се прилага дялово разпределение, поради което заплащането на сума за него не се дължи. Що се отнася до обезщетението за забава върху главницата за дяловото разпределение, независимо че главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. по делото не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за 4 дяловото разпределение и на това основание би била неоснователна.
Разпечатката съдържа 25 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea17b0ad-a304-4dcf-83f6-0793b2222879