Решение № 10502 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10502 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. П. С.А при участието на секретаря Н И като разгледа докладваното от П. П. С.А Гражданско дело №

20231110127264 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

03.06.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.С.А

Секретар НН И

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П. П. С.а

2гражданско дело номер 27264 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т. С” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”..” № .., с ЕИК .., представлявано от изпълнителния директор А С А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Д. К. П., с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „..“, БЛ..., вх. А, ет. 2, ап. 5. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 30.09.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу С И П.а и Д. К. П., които да заплатят разделно на заявителя по 1/2 част от сумата от общо 1 834,12 лв., от която: сумата от 1 568,22 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 212,09 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 44,31 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 9,50 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.

Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция срещу ответника. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „..“, БЛ..., вх. А, ет. 2, с абонатен № ... за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 917,06 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Б..” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. К.

П., че същият дължи на „Т. С” ЕАД – гр. София сумата от общо 917,06 лв., от която: сумата от 784,11 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 106,05 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 22,16 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,75 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, 2 а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. К. П.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че срещу ответника е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело, сумите по което са били събрани от съдебния изпълнител, поради което и производството по последното дело било прекратено. Не оспорва, че е собственик на 1/2 част от процесния отопляван недвижим имот, като твърди, че жилището се ползва само от П.а. Излага твърдения за предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот. Оспорва изпадането в забава. Прави възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

С определение от 03.01.2024 г. „Б..” ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Б..” ООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения препис по гр.д. № 47062/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 13.12.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която С И П.а и Д. К. П. са осъдени да заплатят разделно на „Т.

С” ЕАД по 1/2 част от сумите, както следва: сумата от 1 5698,22 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „..“, БЛ..., вх. А, ет. 2, ап. 5, с абонатен № ... за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 212,09 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 44,31 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия, сумата от 9,50 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 86,68 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 36,68 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от 3 съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т. С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника С И П.а. С Решение № 10639 от 20.06.2023 г. по гр.д. № 33082/2021 г. СРС, 155 състав, е приел за установено по предявените искови претенции от „Т. С“ ЕАД против С И П.а, че ответницата дължи на ищеца сумата от 331,92 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 67,77 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенциите за частта над уважения размер до първоначално претендираните суми. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.

С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника Д. К. П..

От приложения препис от дело също така се установява, че с Решение № 38 от 13.07.1997 г. по гр.д. № 1607/1996 г. по описа на СРС, 92 състав, влязло в сила на 19.05.1997 г., се установява, че със същото е бил прекратен бракът между Д. К. П. и С И П.а, а от данните в заповедното производство се установява, че пред СРС е било образувано гр.д. № 58900/2018 г. по описа на СРС, 58 състав, за делба на съсобствения между Д. К. П. и С И П.а недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „..“, БЛ..., вх. А, ет. 2.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т. С” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и „Б..” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т. С” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените и приети писмени доказателства по делото от третото лице помагач се установява, че „Б..” ООД извършва услугата дялово разпределение на доставената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, където се намира процесния отопляван недвижим имот.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Б..” ООД са били изготвени 4 изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 800,70 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 679,18 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 121,52 лв.

Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 13.11.2019 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № ... за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г. за потребена топлинна енергия с включени изравнителни сметки за същия период, отразена сума за корекция в цената на топлинна енергия, е в размер на 663,83 лв. за главница и 110,80 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода са били изготвени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че са били извършени плащания на суми в общ размер на 1 268,50 лв., както следва: На 26.11.2021 г. – сумата от 614,30 лв., на 26.22.2021 г. – сумата от 304,73 лв., на 17.12.2021 г. – сумата от 283,25 лв. и на 20.01.2022 г. – сумата от 66,22 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т. С” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „..“, БЛ..., вх. А, ет. 2, ап. 5. Спори се относно ползването на имота, както и за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 45 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea171ab0-58a7-4403-aede-abaf0b51885d