Решение № 2361 от 29.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2361 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330205532 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.С.Й.., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „М.“ ООД, ЕИК *********, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4186540, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателят Й., по съображения изложени в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. И.Х., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.09.2020г. в 10:47ч. в гр. Раковски, ул. „Шишманско шосе“ до № 13, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег. № ***, установено с АТСС TFR1-M 648, като при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 91 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „М.“ ООД, ЕИК *********, чийто законен представител е И.С.Й.., ЕГН **********.

За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП на И.С.Й.., в качеството на законен представител на „М.“ ООД, е наложена глоба в размер на 600 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви - снимков материал, справка за собственици на превозното средство относно л. а. „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег. № ***, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г., Протокол № 2-33-20 от 10.04.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ рег. № 329р-9812 от 11.09.2020г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице съставът на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на 07.09.2020г. в 10:47ч. в гр. Раковски, на ул. „Шишманско шосе“ до № 13, жалбоподателят Й., управлявайки л. а. „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег.

№ ***, е превишил разрешената скорост за населено място с 41 км/ч, което било установено с ATCC № TFR1-М № 648, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 91 км/ч. Доказателство за установеното нарушение е и приложеният към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както датата и часът на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочване на географските координати, така и посоката на движение на автомобила и неговите идентификационни данни.

Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед 2 на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението. Правилно е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на чл.21 ал. 1 от ЗДП.

За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в ЕФ се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба за нарушение, извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, наказанието се налага на неговия законен представител. Доказа се по делото, че процесният лек автомобил е собственост на търговското дружество „М. ООД“, чийто управител е жалбоподателят Й., видно и от справка в търговски регистър. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение на 07.09.2020г. с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДП е осъществено при управлението на автомобила от друго лице, съгласно правилото по чл.189 ал.5 изр.2 от ЗДП. Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на ЕФ от собственика, то именно той се смята за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно прилагане на закона.

Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за която е доказано че отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната проверка, като както в протокола за използване на АТСС, така и в този за последваща проверка е посочен и конкретният й номер 648, а това че в последния е посочен и друг номер, а именно 4835, е във връзка със знака за одобрен тип средство за измерване. Действително приложеното по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. е валидно до 24.02.2020г, но съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 2-33-20 от 10.04.2020г. от 3 проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т. е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 91 км/ч. В горепосочения протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост 94 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 91 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.

Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС рег. № 329р-9812 от 11.09.2020г., който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело, посочени са начало и край на работа, като в този часови диапазон попада и времето на заснемане на процесното нарушение. Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката, се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Що се отняся до изискването за представяне на снимка на разположението на уреда, то съгласно чл.10 ал.3 от цитираната наредба това изискване са отнася само до мобилни АТСС, които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било монтирано в посочения в протокола служебен автомобил, поради което правилото е неотносимо, като въпреки това е налице и снимка на самия автомобил, в който е било монтирано техническото средство.

С оглед преодоляване констатираната с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния закон с приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на 4 автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, вече са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на ЕФ за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС. Така цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл.165 ал.3 от ЗДП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От посоченото се установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за контрол.

Също така със законодателната промяна осъществена с ДВ бр.54 от 2017г. по един недвусмислен начин е даден израз на законодателната воля, че не нарушението следва да е установено в отсъствие на контролен орган, а самото издаване на ЕФ става в отсъствие на контролен орган и нарушител.

Следва да се приеме, че с оглед редакцията на закона към датата на извършване на нарушението, по един категоричен начин е изразено по законодателен път отпадането на изискването установяването на нарушението да е станало в отсъствие на контролен орган. По този начин следва да се счита за отпаднало и ограничението ЕФ да се издава при нарушения, установени с мобилни камери, доколкото при работа на мобилните камери винаги присъства контролен орган.