Решение № 113 от 15.05.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Сандански, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100216 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. И., с ЕГН**********, с адрес-гр.Б., ул.“Ч.“, № *, вх., ет.*, ап.*, против В. Г. И., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ж.к.“С.“, бл.**, ет.*, ап.**, с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата от 1000лева, съставляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, ет.*, ап.**, за периода от 13.06.2024г. до 13.11.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1595/2024г. по описа на Районен съд Сандански, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Правно основание-чл.59, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.56 от ЗС и във вр. с чл. чл.415, ал.1,т.1 и чл. 410 от ГПК.

Сочи се в исковата молба, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод на 04.05.2015г. и които по време на брака си са живели в собствен апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, ет.*, ап.**. Сочи се още, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, т.I, дело №74/1995г. на нотариус Р.Б., страните са дарили на Г. Д. Г.ев-баща на ответницата, апартамента си, състоящ се от две стаи и кухня, с обща площ от 62,71кв.м., като са си запазили правото на ползване върху имота до края на живота си. Твърди се, че след смъртта на надарения Г. Д. Г.ев на 12.06.2024г., само ответницата ползва целия недвижим имот, като не позволява на ищеца да ползва полагащата му се ½ ид.ч. от апартамента. Твърди се, че пазарният месечен наем на апартамента е 400лв., поради което ответницата му дължи сумата от 200лв. месечно, като за периода от 13.06.2024г. до 13.11.2024г. ответницата му дължи общо сумата от 1000лв. Твърди се, че поради несъгласие на ответницата да му заплати претендираните суми, ищецът е подал до РС-Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че по подаденото заявление е било образувано ч.гр.д.№ 1595/2024г. и по него е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1000лв. Твърди се, че срещу издадената заповед ответницата е 1 подала възражение по чл.414 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск. В подкрепа на иска се представят писмени доказателства и се сочат гласни такива.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като неоснователен, тъй като ищецът не е бил лишен от правото на ползване на апартамента.

Същата твърди, че ищецът никога не е заявявал желание да ползва апартамента и че няма каквито и да е пречки ищецът да ползва апартамента. Ответницата заявява, че не възразява ищецът да ползва апартамента. Ответницата счита, че е недопустимо ищецът да претендира от нея наем, считано от 13.06.2024г., тъй като два месеца след това тя е придобила апартамента, като с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том III,рег.№ 3835, дело № 395 от 13.08.2024г. на нотариус Р.Б., останалите наследници на баща й са й прехвърлили апартамента. В подкрепа на становището си представя писмени доказателства и сочи гласни такива.

По делото е назначена съдебно оценителна експертиза и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.1995г. страните по делото са дарили на Г. Д. Г.ев, с ЕГН-**********, собствения си недвижим имот, съставляващ апартамент № ** в блок **, вх.* в ж.к.“С.“ в гр.С., състоящ се от две стаи и кухня, на площ от 62,71кв.м., с избено помещение № 24 и 3,9284%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие-дарителите запазват правото си на ползване върху имота до края на живота си (нотариален акт за дарение по дело №74/1995г. по описа на Районен съд-Сандански).

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23,том III, рег.№ 3835, дело № 395 от 13.08.2024г. на нотариус Р.Б. с рег.№*** по регистъра на НК, И.И. Г., А. Г.ев Г.ев и Димитър Г.ев Г.ев са дарили на В. Г. И. /дъщеря на първата и сестра на другите две дарителки/ собствените си общо 7/8 ид.ч. от недвижим имот с административен адрес-гр.С., ж.к.“С.“, № **, бл.**, ет.*, ап.**,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.302.****** по КККР на гр.С., с предназначение-жилище, апартамент, с площ от 62,71кв.м., с прилежащи части-избено помещение № 24 и3,9284%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който имот по документ за собственост представлява апартамент № ** в бл.№**, вх.* в ж.к.“С.“-гр.С., заедно с избено помещение №** и 3,9284%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

За процесния имот А. И. И. заплаща данък и такса битови отпадъци /представената разписка/.

Видно от заключението на вещото лице е, че средния пазарен месечен наем на процесния апартамент е в размер на 372 лева.

Разпитаният по делото свидетел В.С. сочи, че през есента на 2024г. два пъти е придружавал А. И. до апартамента, за който има запазено право на ползване, находящ се в ж.к.“С.“ в гр.С.; че А. И. не е успял да влезе в жилището, тъй като ключовете на апартамента са били сменени и че след като А. И. е звънял на вратата, не му е отваряно, а е провеждал разговор през вратата с В., която не го е допускала в жилището.

Разпитаният по делото свидетел К. И. сочи, че през м.октомври 2024г. е идвал с ищеца в гр.С., до жилището, което е бил дарил на бащата на бившата му съпруга, при условие да ползва една стая, за да сменят вътрешната врата на стаята, която ищецът е искал да ползва; че докато той е оправял гумата на микробуса, с който са дошли да сменят дървената врата с алуминиева, ищецът е влязъл в блока, където се намира жилището, но се е върнал след 510минути нервиран, като му е казал, че не са го допуснали до апартамента, след което си тръгнали обратно за гр.Б..

Разпитаната по делото свидетелка М. И. /дъщеря на страните/ сочи, че родителите й са живели в процесния апартамент заедно до развода им през 2011г.; че след развода на родителите й баща й е напуснал апартамента като е отишъл в Г., а след това в гр.Б. при новата си жена; че на 25.01.2024г. баща й е идвал в апартамента, за да види внучето си, което 2 е кръстено на негово име, както и че от тогава баща й не е идвал в апартамента; че тя живее в апартамента заедно с детето си и с майка си; че баща й не е възпрепятстван да идва в апартамента и не е правил опити да идва; че баща й е поискал да ползва стая от апартамента, след като починал дядо й на 12.06.2024г.; че майка й е получила през м.август 2024г. покана от ищеца да му освободи една стая от жилището; че е разговаряла с баща си по този повод, като му е казала да дойде лично да си вземе ключовете от нея, но той е поискал ключовете от апартамента да му бъдат изпратени по куриерска фирма „Спиди“, но тя отказала; че след отказа да му изпрати ключовете от апартамента е заведено настоящото дело; че баща й й е бил споменал, че иска да сложи нова врата на стаята, която ще ползва; че не е освободена стая от жилището за ползване от баща й, тъй като той категорично отказал да дойде лично да си получи ключовете от жилището.

Разпитаният по делото свидетел А.Я. сочи, че миналата година ответницата му е споделяла, че бившия й мъж иска да ползва жилището, в което живее с дъщеря си М. и че дъщерята на страните му е споделяла, че баща й не е идвал в жилището да им помага, въпреки че го е канила да види внучето си, което е кръстила на него и да им помага.

На 05.12.2024г. А. И. И. е подал до Районен съд Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. Г. И. за заплащане на сумата от 1000лева, съставляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на апартамент № **, находящ се в гр.С., ж.к.“С.“, бл.**, ет.*, за периода от 13.06.2024г. до 13.11.2024г., ведно със законната лихва от 05.12.2024г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, по което заявление е било образувано ч.гр.д.№ 1595/2024г. Съдът е уважил подаденото заявление като е издал заповед № 934/06.12.2024г., срещу която заповед В. Г. И. е депозирала възражение в законоопределения срок. С разпореждане от 19.12.2024г., постановено по ч.гр.д.№1595/2024г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 24.01.2025г. Настоящият иск е предявен на 21.02.2025г.(пощенското клеймо на плика).

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му-страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1595/2024г. по описа на СРС. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответницата – длъжник в заповедното производство в определения от закона срок е възразила срещу издадената спрямо нея заповед за изпълнение, поради което е направила вземането на ищеца-заявител спорно.

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие на вземането- предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с предмета на искането по реда на чл.410 от ГПК.

По основателността на предявения иск:

Ищецът претендира обезщетение за лишаването му от ползване на апартамента, върху който има запазено право на ползване. Правото на ползване, като ограничено вещно право, включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение, поради което носителят на правото на ползване може да иска обезщетение, ако е лишен от ползването върху имота.

Установи се, че страните по делото са запазили правото си на ползване върху процесния апартамент до края на живота си с договор за дарение, материализиран в нотариален акт за дарение по дело №74/1995г. по описа на Районен съд-Сандански. Този договор дава основание на всяка от страните по делото да ползва имота, но до обема на правата на другия ползвател /всеки от тях има право да ползва цялата вещ при зачитане правата и на другия ползвател, т.е. правата на двамата ползватели се ограничават взаимно до 50% ид.ч. от имота/.

Възражението на ответницата, че е недопустимо ищецът да претендира от нея обезщетение, считано от 13.06.2024г., тъй като тя е придобила правото на собственост върху апартамента на 13.08.2024г. (на която дата са се слели качествата й на носител на вещно право на ползване /наред с ищеца/ и на право на собственост) е неоснователно, тъй като 3 претенцията за обезщетение от лишаване на право на ползване носителят на ограниченото вещно право може да предяви както към собственика на вещта, така и към другия носител на вещното право на ползване /правото на ползване е учредено съвместно на страните по делото/.

Установи се, че процесния недвижим имот, състоящ се от две стаи и кухня, се ползва само от ответницата и нейната дъщеря М. (показанията на св.И. и св.Я.), след като ответникът е напуснал апартамента през 2011г. (показанията на св.И.). Установи се също, че през м.август 2024г. ответницата е получила покана от ищеца да му освободи една стая от жилището, за да я ползва /показанията на св.И./. Следователно, едва пред м.август 2024г. ответникът е заявил желание да ползва една стая от процесния двустаен апартамент, поради което от този момент за него възниква право на обезщетение за лишаването му от ползване.

Това е така, тъй като правото на ползване може да бъде ограничено от правата на другия ползвател, но само доколкото последният изяви желание да ги упражнява лично или чрез другиго в рамките на правомощията си (решение № 347 от 02.12.2011г. на ВКС по гр.д.

№30/2011г. на I г.о.). В случай, че единият ползвател е напуснал имота и не желае да упражнява правата си, то другия ползвател може да ползва целия имот. Не се установи, че на 13.06.2024г. /от която дата се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване/ ищецът е заявил желание да ползва апартамента съобразно правото си. Макар да не е необходимо отправянето на изрична покана за предоставяне ползването на апартамента в обема на притежаваното от ищеца право на ползване, е необходимо заявено спрямо другия ползвател желание за упражняване правото на ползване, след като процесния апартамент е бил напуснат от ищеца през 2011г.