Решение № 17372 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17372

**********, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110101960 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление **********, представлявано от изпълнителния директор П.П. и председателя на Управителния съвет М.Ц., чрез юрк. Ф.И., против В. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *********.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ********, инсталация **********/аб. № ********, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ АД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 3742 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 1 979,25 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. респ. месец декември 2019 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ********, инсталация **********/аб. № ********, от която а) 1 708,78 лв. (хиляда седемстотин и осем 1 лева и седемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 219,34 лв. (двеста и деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки) – лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г., в) 42,99 лв.

(четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец декември 2019 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 8,14 лв. (осем лева и четиринадесет стотинки) – лихва за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Н.“ АД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния й представител, депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за нищожност на клаузите от общите условия на топлофикационното дружество регламентиращо сроковете за заплащане на задължения и заплащането на стойността на услугата за дялово разпределение на „Т.С.“ ЕАД, а не на дружеството, което я е предоставило. В отговора се излагат подробни съображения за нищожност на административните актове (обявена по надлежния съдебен ред) на нормите, регламентиращи изчисляването на топлинна енергия за сградна инсталация. Пълномощникът на В. Г. прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва ответницата да има качеството на потребител на топлинна енергия. Не оспорва начисляването на топлинната енергия в приложените счетоводни документи, поради което моли произнасянето по искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи да бъде отложено в открито съдебно заседание – след представяне на писмени доказателства от дружество, осъществяващо дяловото разпределение.

С отговора ответникът представя писмени доказателства и моли да бъде задължено ищцовото дружество да представи фактурите, издадени за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., както и четлив препис на документа за собственост върху процесния топлоснабден имот.

За датата на откритото заседание процесуалния представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска, моли да се приеме за безспорно между страните, че за периода 15.05.2019 г. до месец 12.2019 г. фактурите са така, както са посочени в молбата на обща стойност 232,88 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на 2 реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3742/2023 г. по описа на СРС, 162-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основният спорен въпрос по делото е наличието на пасивна материалноправна легитимация на ответника, т.е. дали той има качеството на „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на ЗЕ и страна по договорно правоотношение с ищеца.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството потребител зависи от установяването на две групи факти или че ответникът е собственик, респ. – вещен ползвател на топлоснабдения имот, или че същият е сключил договор за доставка на топлинна енергия.

3

Доказването на съществуването на валидно облигационно отношение между страните е в доказателствената тежест на ищеца, което е посочено и в приетият за окончателен проект за доклад от 15.07.2025 г.

Видно от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.11.1989 г., сключен между Община „М.“ и В.Н.Н.-Г., същата е станала собственик на жилище, представляващо: апартамент № 44 на 7 етаж, в жилищна сграда***********, находящ се в **********, ж.к. „М.“ IV, ул. „***“, със застроена площ от 88,39 кв.м., ВЕДНО с прилежащото избено помещение № 20, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Същото е придобито по време на брака между Б.П.Г. и В.Н.Н.-Г., сключен на 28.07.1974 г. и прекратен на 26.04.2004 г.

Следователно посочените лица са станали съсобственици на процесния имот при равни квоти от по 1/2 ид.ч.

Доколкото по делото не бяха представени доказателства след този момент собствеността върху имота да е била прехвърлена на трето лице, респ. да е учредено вещно право на ползване в полза на другиго, или трето лице фактически ползвател на имота да е открило индивидуална партида за жилището на свое име, съдът намира, че между ищеца и ответника са налице облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, като ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Протокол от 10.07.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния обект, на което е взето решение за сключване на договор с „Н. инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.