Решение № 238 от 26.05.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. гр.Несебър, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря М. Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100764 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

От ищците И. К. Ч. и Р. П. З. – Ч.а срещу ответника Г. Д. Т. е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5600 лв. (след допуснато в съдебно заседание от 12.04.2023г. изменение на иска – сумата се претендира частично от 19 922,56 лв.), обезщетение за ползите, от които са били лишени ищците за ползването на разполагаемата част от ПИ с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр. ******* за периода октомври 2017г. – май 2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В исковата молба се сочи, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор ****** по силата на нотариален акт № *** том ***, рег. № ****, дело № **** от 17.11.2003г. на нотариус Бакърджиева. Излага се, че след 2017г. процесният имот започнал да се ползва от ответника, който извършвал подобрения – подмяна на плочки, изграждане на бетонови пътеки, ремонт и профилактика на изградения басейн, както и нов навес на къта за отдих. Навежда се, че през 2021г. до него било изпратено уведомление от ищците да прекрати всички действия. Сочи се, че по гр.д. № 1563/2021г. ищците били осъдени от ответника (с решение, което не е влязло в сила) да му заплатят 22 020 лв. – обезщетение за извършени подобрения. Акцентира се на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗС. От съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Г. Д. Т. , чрез процесуалните му представители, е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че не са доказани пропуснати ползи за ищците. Сочи се, че извършването на ремонти е ставало със знанието и без противопоставянето на ищците. Обръща се внимание на извършените от ответника подобрения в имота. Твърди се, че действията на ищеца Ч. по поставяне на ограда, ограничаваща достъпа до западната част на имота, са недопустими и самоуправни. Развиват се съображения в тази насока. Акцентира се върху разпоредбата на чл. 38 от ЗС. От съда се иска да отхвърли 1 предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. В конкретния случай в доказателствена тежест на ищците е да докажат, че за периода октомври 2017г. – май 2022г. са били собственици на недвижим имот - ПИ с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр. *******, че за процесния период разполагаема част от имота е бил във владение на ответника, поради което ищците са били лишени от възможността да го ползват, както и размера на претенцията си.

Следва да се отбележи, че ищците основават претенцията си на нормата на чл. 73, ал. 1 ЗС, което е отразено и в изготвения по делото доклад, но обезщетение се претендира в хипотезата на добивите, които собственикът е могъл да получи от вещта. Това е така, тъй като не се твърди ответникът като владелец да е получил конкретни добиви от вещта, нито да е реализирал конкретни измерими ползи от нея. Претендира се обезщетение в размер на пазарния наем – т.е. сумата, която ищците биха могли да получат от евентуално отдаване на поземления имот под наем за процесния период (не се твърди ответникът действително да е реализирал добиви от наем на имота). Следователно претенцията по чл. 73, ал. 1 ЗС се основава на твърдения, че ищците са могли да получат наем от вещта за процесния период, но поради факта, че ответникът е бил недобросъвестен владелец на вещта в периода не са реализирали такъв. При тези твърдения съдът е квалифицирал иска по общия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като съобразно трайната практика на ВКС (Решение № 677 от 05.11.2010г. по гр.д. № 1822/2009г. по описа на III гр. о. на ВКС) визираните в чл. 73, ал. 1 от ЗС хипотези несъмнено представляват частни случаи на института на неоснователното обогатяване. Нещо повече - правилото, че при неоснователно обогатяване при иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД за различните периоди се касае за различни вземания е приложимо при предпоставките на чл. 73, ал. 1 ЗС - когато се търси обезщетение за възможния добив от имота (какъвто е настоящият случай) – в този смисъл е Решение № 88 от 09.10.2020г. по гр.д. № 1487/2019г. по описа на III гр. о. на ВКС. С оглед твърденията в исковата молба, на които се основава исковата претенция, то предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като се търси обезщетение за възможния добив от имота, а нормата на чл. 73, ал. 1 ЗС е сред основанията на този иск, тъй като се твърди и недобросъвестно владение от страна на ответника върху имота, което е довело до невъзможност (по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД) за ищците да реализират добив от имота. Впрочем в основата на претенцията на ищците е „неоснователно ползване“ на имота от страна на ответника (т. I от исковата молба), като впоследствие те са квалифицирали същото и като недобросъвестно владение (т. II от исковата молба). Следователно искът им се основава на претенция за обезщетение за лишаване от ползване върху имота и като такъв (независимо дали ще се установи владение в цитираната хипотеза на чл. 73, ал. 1 ЗС, при която се претендира евентуалния възможен добив от вещта, или за държане) същият следва да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД.

Именно с оглед така заявената претенция на ищците е указано да докажат, че за периода октомври 2017г. – май 2022г. са били собственици на недвижим имот - ПИ с идентификатор 2

****** по кадастралната карта на гр. *******, че за процесния период разполагаема част от имота е бил във владение на ответника, поради което ищците са били лишени от възможността да го ползват, както и размера на претенцията си.

От фактическа страна по делото се установява, че съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *** том ***, рег. № ****, дело № **** от 2003г. на нотариус Мария Бакърджиева, рег.№ 110 на НК, ищците са придобили, в режим на СИО (последният факт е безспорен по делото) собствеността върху недвижим имот – УПИ № IV-361 „а“, кв. 19 „а“ по плана на *******, местност „*******“, като видно от скица (на л. 7 от делото) към момента посоченият имот представлява поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, местност „*******“, на площ от 1120 кв. м., с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване“.

На следващо място с протоколно определение от открито съдебно заседание от 19.10.2022г. съдът, с окончателния доклад, е отделил като безспорно, че в процесния период ответникът е ползвал този имот. Тук следва да се посочи на първо място, че видно от представеното по делото Решение № 515 от 27.05.2022г. по гр.д. № 1563/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас (на л. 17 – л. 19 от делото) самият ответник е легитимирал себе си като ползвател на имота, като с отговора на исковата молба се е легитимирал като владелец на този имот, който е извършил подобрения в него.

От събраните в рамките на настоящото производство доказателства също се установява, че имотът е ползван от ответника в процесния период. На първо място от показанията на разпитаните свидетели (Т. и Б.), а и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. (на л. 95 – л. 115 от делото) се установява, че в поземления имот е изградена ваканционна жилища сграда – многофамилна, със застроена площ от 375 кв. м., на два етажа, с 6 самостоятелни обекта, въведена в експлоатация с удостоверение от 05.10.2006г. Вещото лице е установило, че на 11 метра от вътрешната дворищна регулация на поземления имот е налице част от него, която е преградена с метална ограда с вратичка, като в заградената част са налични басейн, кът за почивка с барбекю, находящо се в дървен навес, като общата площ на заграденото пространство е от 220 кв. м., включваща площта на басейна и барбекюто. От показанията на св. Т. се установява, че след 2017г. и до заграждането през 2021г. тази площ се е ползвала от ответника, който е събирал от останалите собственици в сградата и такса за поддръжка, тъй като е извършвал дейности по поддържането на посочената площ и обектите в нея. Самият свидетел Т. е извършвал ремонти дейности в процесния имот по инициатива на ответника. В подобна насока са и показанията на св.

Б., който сочи, че преди ищците да заминат за Америка са възникнали дрязги между тях и ответника.

Във връзка с горното се навеждат няколко групи възражения от ответниците. Първото от тях е, че става дума за обща част, която се ползва от всички собственици на сградата, поради което ответникът не е единствен ползвател. Тук следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на ВКС – Решение № 50149 от 17.02.2023г. по гр.д. № 829/2022г. по описа на I гр. о. на ВКС (и цитираните в него) когато в едно дворно място е изграден самостоятелен обект на правото на собственост (например жилищна сграда – както е в настоящия случай, тъй като в поземления имот е налична жилищна сграда – многофамилна, с идентификатор ******.1), други несамостоятелни постройки, които имат обслужващи функции (складове, навеси, бараки, външни тоалетни и др.) следват по правилото на чл. 98 собствеността на главната вещ, която е сградата, а не земята. В тези 3 случаи принципът на приращението по чл. 92 ЗС е изключен . Разпоредбата на чл. 98 ЗС гласи, че принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. В настоящия случай от ищците не се твърди, респ. не се и доказва, към случая да е приложимо „друго“ (т.е. да има други уговорки във връзка с построените басейн и навес с барбекю). Ето защо по отношение на тези обекти, съдът намира за основателни възраженията на ответника, тъй като по правилата на чл. 92, чл. 98 ЗС и цитираната съдебна практика басейнът и барбекюто имат обслужващи функции към сградата и като такива не могат да бъдат предмет на претенциите на ищците, като собственици на земята.

Не така стои въпросът обаче с останалата част от дворното място, тъй като по арг. от чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. От заключението на вещото лице В. се установява (след извършени измервания), че площта на басейна е около 43,20 кв. м., а площта около барбекюто – 32 кв. м., докато в поземления имот е налице площ от 220 кв.м. (включваща басейна и барбекюто), която към момента на огледа е оградена. Т.е., съдът намира за доказано, че е налице площ от 144,80 кв. м., която е собственост на ищците и която не е с предназначението по чл. 64 от ЗС (вещото лице В. е констатирало, извън оградената площ, наличие на нужните отС.ия за преминаване и ползване на обектите по смисъла на Наредба № 7). Ето защо за цитираните 144,80 кв. м. не е било налице основание да бъдат ползвани от собственици на сградата, в това число и ответника.

По другото възражение на ответника, съдът намира за неоснователни доводите, че ищците никога не са били препятствани от ползването на имота. Както се установи по делото в процесния период ответникът е ползвал имота. Относно характеристиките на това ползване, съдът приема за доказано, че същото е било държане, тъй като няма преки доказателства за намерение на ответника да свои вещта, а оттам и да е владелец (вкл. недобросъвестен). Както беше уточнено по-горе този извод няма значение за правната квалификация на иска, тъй като и в двата случая (при държане на вещта и при недобросъвестно владение в хипотеза, в която се претендират евентуални възможни добиви от вещта) искът е по чл. 59 ЗЗД, а конкретното основание, на което се ползва вещта, подлежи на установяване в рамките на процеса. Доказа се обаче, че ответникът е ползвал вещта, което е първото основание на предявения иск (в т. I от исковата молба ищците се позовава на „неоснователно ползване“, а в т. II – на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗС). Доказателства, че ответникът е държал вещта се извеждат от твърденията в отговора на исковата молба и отделения като безспорен факт в тази насока. Освен това е факт (с оглед приетото като доказателство Решение № 515 от 27.05.2022г. по гр.д. № 1563/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас), че ответникът (по посоченото дело ищец) е предявил иск за извършени от него подобрения в процесния поземлен имот срещу двамата ищци, вкл. за изграждане на бетонови пътеки и поставяне на базалтови плочки в периода 23.09.2017г. – 01.12.2020г. Самите действия, на които ответникът се е позовал по посоченото дело, изискват той да осъществява фактическа власт върху чуждата вещ. Напълно в такава посока са и показанията на разпитаните свидетели Б. и Т. и особено на водения от ответника св. Т., който потвърждава, че именно ответникът през процесния период е осъществявал цялостна поддръжка в имота, като от 2017г. този свидетел не е виждал ищците в имота (наведени са данни, че ищцата е ползвала имота, но извън процесния период – през 2022г.).