Решение № 382 от 10.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Бургас, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Търговско дело № 20252100900046 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, със седалище и адрес на управление: к. к.

Слънчев бряг, община Н е с е бъ р , с ЕИК 812020577, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД. гр. Бургас, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление:гр. Бургас 8000. ж. к.

„Победа", ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, със съдебен адрес: адв.

Росен Иванов. САК, ИНА ********** и адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „д-р Христо Стамболски“ № 3, ет. 2.

Видно от изложеното в исковата молба, на 08.03.2005г. между „Слънчев бряг“ АД и „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр.Бургас е сключен договор, съобразно който „Слънчев бряг" АД е предоставил водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр.Бургас срещу заплащане на наемна цена, в размер на 50 % от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитат на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с 1 питейна вода от главния водопровод, собственост на дружеството – ищец. Твърди се, че така сключения договор е прекратен считано от 01.01.2009г. От страна на ищеца е предложено да бъде сключен нов договор, но това не се случило. Ищецът твърди, че ответникът е продължил да ползва безвъзмездно цялата ВИК - мрежа, собственост на ищцовото дружество и да реализира печалба в резултат на това, явяваща се разликата между приходи и разходи от дейността на територията на к.к.СЛЪНЧЕВ БРЯГ –ИЗТОК.

С оглед на което се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 650 000 лева, представляваща дължимото обезщетение за ползване на ВИК – мрежата на ищеца за периода 01.01.2024г.-31.12.2024г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на иска-03.02.2025г. до окончателното заплащане на сумата. Иска се осъждането на ищеца да заплати на ответника сумата от 8 000 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 650 000 лева за периода 01.01.2025г.-02.02.2025г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на иска-03.02.2025г. до окончателното заплащане на сумата.

Претендира се заплащане на разноски за съдебното дело.

Ответникът счита исковите претенции за изцяло неоснователни.

Твърди се, че ищецът претендира обезщетение, което не отговаря на уговореното в договора цена на ползване на съоръженията. Твърди се, че неоснователно ищецът претендира обезщетение, което многократно надхвърля уговореното в договора, а именно 50% от чистия положителен финансов резултат на трите услуги довеждане на питейна вода, отвеждане на отпадните води и пречистването им, въпреки че наемната цена е била определяна само от рентабилността на едната услуга- доставката на питейна вода. Твърди се, че в тежест на ищеца е да докаже реално пропуснати ползи и вреди, които да подлежат на обезщетение именно в този размер и не е предварително доказано, че обезщетението трябва да е в размер на 50%. Твърди се, че 2 по отношение на начина на определяне на обезщетението няма СПН по предходно водените съдебни дела. Ответникът твърди, че докато в договора за наем наемната цена е била определена като 50% от рентабилността само на питейната вода, сега ищецът претендира 50% от рентабилността на трите услуги: доставка на питейна вода, отвеждане на отпадните води и пречистване на отпадните води.

Ответникът твърди, че ползва В и К мрежата на територията на собствено правно основание-договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Твърди се, за процесния период не ползва вещи и съоръжения съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, които да са собственост на ищеца.

Твърди се, че не е вярно твърдението, че ищецът е собственик В и К мрежата и техническата инфраструктура на територията на к. к.

Слънчев бряг, за които се твърди, че са публична държавна собственост.

Ответникът навежда твърдения за нищожност на сключения между страните договор за наем. Позовава се на ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС относно необходимостта от служебно произнасяне по такова възражение.

Ответникът твърди, че е налице забава от страна на ищеца за получаване на ползваната вещ. Твърди се, че на 09.10.2024г. е изпратена покана до ищеца за предаване и приемане на В и К мрежата и съоръженията по прекратения договор за наем, като не се е стигнало до такова предаване по вина на ищеца.

Твърди се обективна невъзможност на ответника да върне ползваната вещ, с оглед законовите промени на Закона за водите. С настъпилата законодателна промяна в Закона за водите, обн. ДВ бр. 47 от 2009 г. са предвидени и посочени условията за предоставяне на В и К услуги, стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системи.

Съгласно чл.198р от Закона за водите стопанисването, поддържането 3 и експлоатацията на В и К системите и съоръженията се извършва от В и К оператори. Ищецът не е В и К оператор, следователно не може да осъществява горепосочените дейности, респективно не може да получи обратно вещта, предмет на прекратения договор за наем, а именно В и К мрежата, находяща се на територията на к.к. Слънчев бряг. Изменението в Закона за водите обуславя прилагането на чл. 306 от Търговския закон във връзка с чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, С промяната на Закона за водите, респективно с липсата на предприети от „Слънчев бряг“ АД действия за кандидатстване и получаване на лиценз за В и К оператор, ответникът е поставен в обективна невъзможност да изпълни задължението си да предаде обратно вещта, предмет на прекратения договор за наем. Твърди се, че с изменение на законодателството са въведени нови предпоставки за изпълнение на задължението, което създава юридическа невъзможност за изпълнение, която невъзможност представлява непреодолима сила.

Въведеното със закон след сключване на договора изискване към изпълнение на задължението следва да се квалифицира като непредотвратимо събитие от извънреден характер, тъй като спазването на нормативни изисквания не може да бъде правомерно избегнато и поради това поначало е непреодолимо. Законодателната промяна освен че е непредвидима и стои извън волята на В и К Бургас, рефлектира пряко в неговата правна сфера, доколкото именно нормативното изменение е причината, която препятства изпълнение на задължението за предаване на В и К мрежата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са следните искове:

-главен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползване на вещ по прекратен 4 договор за наем при противпоставяне на бившия наемодател;

Размерът на иска е 650 000 лева и периода на търсеното обезщетение е 01.01.2024г.-31.12.2024г.

-акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно иск за дължима лихва за забава върху дължимото обещетение. Размерът на иска е 8 000 лева за периода 01.01.2025г.-02.02.2025г.

Търси се законна лихва върху сумите по предявените искове и разноски.

Между страните не е спорна фактическата обстановка, че между тях е имало сключен договор за наем на В и К мрежата и съоръженията, находящи се на територията на к. к. Слънчев брягизток. По силата на така сключения договор, ищецът е предоставил на ответника под наем въпросните съоръжения, срещу заплащане на наемна цена в размер на 50 % от рентабилността от тази услуга. Не е спорно, че договорът е прекратен през 2009г., като ответникът продължава да ползва въпросната мрежа и съоръжения, включително за процесния период-01.01.2024г.-31.12.2024г. Видно от твърденията на ищеца и ответника, както и от изпратеното писмо от Комисията за енергийно и водно регулиране с рег. № 16998 от 02.09.2025г., не е спорно по делото, че ищецът не е търговско дружество, което предоставя В и К услуги по смисъла на чл. 198о, ал. 6 от Закона за водите. Безспорно ответникът е доставчик на такива услуги.

От извършената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице Руска Илиева, което заключение не е оспорено от страните и съдът цени като компетентно изготвено, се установява, че ответното дружество предоставя услугите по водоснабдяване и канализация на потребителите на тези услуги в к. к. Слънчев брягизток, като ползва водоснабдителната и канализационната мрежа, изградена в к. к. Слънчев бряг-изток. Експертизата е установила, че не всички съоръжения от тази мрежа са разположени на територията 5 н а к. к. Слънчев бряг-изток. Част от В и К мрежата е напорният водоем с обем от 20 000 куб. м., който се намира в землището на с.

Тънково и посредством който става захранването с питейна вода на потребителите на к. к. Слънчев бряг и гр. Несебър. От въпросния напорен водоем, чрез гравитачен тръбопровод водата достига до водопроводната мрежа на к. к. Слънчев бряг. Както напорният водоем, така и тръбопровода към него са извън територията на к. к. Слънчев бряг-изток. Извън територията на к. к. Слънчев бряг-изток се намира канализационна помпена станция /КПС/ 10а и всички съоръжениянапорен отвеждащ тръбопровод, пречиствателна станция Равда и заустващ канал в морето. Заключението на вещото лице и устното й изслушване в зала са категорични, че снабдяването на вода на потребителите в к. к. Слънчев Бряг-изток, както и извеждането на отпадните води от тези потребители и тяхното пречистване е възможно само при ползване на цялата В и К мрежа на к. к. Слънчев бряг-изток, независимо, дали се намира на територията на к. к.

Слънчев бряг-изток или извън нея.

При така установената фактология по делото, съдът намира, че са налице всички предпоставки за ищеца, да претендира обезщетение за ползване на невърната му след изтичане на срока за договора за наем съвкупност на вещи-В и К мрежа, съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК.

На първо място съдът не следва да разглежда по същество наведените от ответника твърдения за нищожност на прекратения договор за наем. Тези правоизключващи възражения срещу предявения иск, са преклудирани, тъй като настоящият съдебен спор се води след като между страните са водени множество дела на същото основание, но за друг период на търсено обезщетение. В първото такова съдебно дело, ответникът е разполагал и следвало да направи тези възражения. Позоваването на ответника на ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС не променя този извод на съда. Съгласно 6 цитираното тълкувателно решение, съдът може служебно да се произнася по отношение на констатирана от него недействителност на договори или отделни клаузи, ако същите са от значение за спора и ако е предупредил страните за такова служебно произнасяне.

Цитираното тълкувателно решение не е относимо, тъй като в настоящия случай се касае за преклудиране на възможността за навеждане на твърдения за нищожност на договор, доколкото вече са разгледани такива или вече са били преклудирани в множеството предходни спорове между страните, базиращи се на същите правоотношения между тях, но касаещи търсене на обезщетения за други периоди.

На второ място съдът приема за ирелевантни за настоящия спор твърденията на ответника, че ищецът не е собственик на наетата вещ, защото няма законова забрана за отдаване под наем на несобствена вещ. Извън предмета на съдебния спор са изложените твърдения на ответника за собственост на В и К мрежата-предмет на прекратения договор за наем.

На следващо място недоказано е твърдението на ответника, че ползва вещите-предмет на прекратения договор за наем на друго правно основание. Ответникът твърди, че ползва В и К мрежата на процесната територия въз основа на договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителните и канализационни услуги, сключен с „Асоциация В и К Бургас“ ЮЛНЦ. Няма ангажирани доказателства, че вещите-предмет на прекратения договор за наем са част от сключения от ответника договор с посочената асоциация.