Решение № 3302 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3302 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря Д. ЦВ. Г. като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110206846 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните надушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „......“ ООД с ЕИК .........., представлявано от управителя си Г. М., срещу наказателно постановление /НП/ № ЗППР-00032 от 15.09.2021 година, издадено от К. Р. - член на Комисия за защита на потребителите (КЗП), оправомощен по силата на Заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания, както следва:

1. на основание чл. 204 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – „имуществена санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева за осъществено нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП;

2. на основание чл. 225в от ЗЗП – „имуществена санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева за осъществено нарушение на чл. 181н, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗП;

3. на основание чл. 225в от ЗЗП – „имуществена санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева за осъществено нарушение на чл. 181н, ал. 4 от 1

ЗЗП.

С депозираната си в срок жалба санкционираното юридическо лице оспорва законосъобразността на издаденото срещу него наказателно постановление. Възразява се, че съдържанието му не съответствало на императивно установените законови изисквания на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като била опорочена формата на НП, а едновременно с това било ограничена и възможността за реализация правото на защита на дружеството. Твърди се още и нарушение на материалния закон, произтичащо от неправилно приложение на санкционната разпоредба спрямо нарушението по точка 1. На следващо място е изтъкнато отсъствието на предметно тъждество между АУАН и НП, произтичащо от разминаване във фактическата обстановка и обстоятелствата, при които се твърди да са извършени вменените на лицето нарушения. Жалбоподателят излага доводи и за неизпълнение на задължението по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, свързано с проверка за наличие на основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл като съществено нарушение на процесуалните правила е изведен пропускът на наказващия орган да посочи в НП съображения и мотиви относно неприлагането на цитираната буква от закона. По горните съображения е формулирано искане за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения си защитник - адв. К. от САК. Последният поддържа депозираната жалба и пледира за постановяване на решение, по силата на което да бъде отменено НП поради незаконосъобразност и неоснователност.

Искането си мотивира с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и несъответствие с материалния закон. Моли за присъждане на разноски в размер съобразно представен пред съда списък.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрк. П., моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на подзащитната страна и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от насрещната страна.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, 2 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество съдът я намира за неоснователна.

На 18.03.2021 г. в портала на Комисията за защита на потребителите е постъпила жалба с вх. № Ц-03-2696/18.03.2021 от потребител по повод закупен артикул чрез онлайн магазина на интернет страница с електронен адрес www.fabnetstudiobg.com. В описанието на оплакването си лицето е посочило, че е заявило връщане доставения посредством куриерска услуга продукт, като в отговор от страна на търговеца му били дадени указания да представи в оригинал разписката за заплащането на наложения платеж, представляваща покупна цена на съответната стока. С това е отправено искане до КЗП във връзка с възстановяване на заплатената сума срещу предаване на получения вече продукт.

При разглеждане на подадената жалба свидетелката Г. Н. К. на длъжност „старши експерт“ в Дирекция „ЗППР“ към КЗП извършила проверка на интернет страницата на търговеца, като след отварянето е установила, че през нея се предлагат стоки чрез сключване на договори за продажба от разстояние. На началната страница на електронния адрес е установено разположение на телефонен номер за връзка, както и сортиране на предлаганите продукти по секции. Изобразени са част от артикулите, като е представена и информация относно условията за доставка, възможностите за връщане на закупена стока, защитата на личните данни на потребителите и други. Налични са и бързи бутони към секциите на подотделите „За нас“, „Акаунт“, „Отдел клиенти“, „Информационен бюлетин“. Представени са още декларация за поверителност, общи условия за ползване на платформата и бланка за връщане или замяна на артикул.

В хода на проверката бил избран произволен продукт – „къс пухен елек“ на стойност 89.00 лв., като същият е бил добавен в количката за пазаруване и подготвен за осъществяване на контролна покупка.

Информацията, предмет на проверката, била свалена на хартиен и електронен носител.

3

Въз основа на установеното свидетелката К. констатирала, че търговецът, преди да обвърже потребителите с договор от разстояние или предложение за сключване на такъв, не е предоставил на страницата си по ясен, разбираем и леснодостъпен начин информация относно наличието на законова гаранция за съответствие на подбраната стока с договора за продажба, относно органите за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват попада дейността му, като липсвала и електронна връзка към платформата за решаване на възникнали спорове.

Направените констатации били отразени в констативен протокол № К0000347 от 18.05.2021 година, а впоследствие обективирани и в съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ЗППР-00032 от 27.05.2021 година за нарушения на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП, чл. 181н, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗП и чл. 181н, ал. 4 от ЗЗП, като въз основа на него било издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от гласните доказателства, събрани посредством разпита на свид. Г. К., чиито показания се отличават като логични, последователни и незаинтересовани, както и въз основа на представените по преписката и събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства: АУАН № ЗППР00032/27.05.2021 г. ведно с покана за съставянето му, известия за доставяне на препоръчани пратки, констативен протокол К-0000347 от 18.05.2021 г., заверени хартиени разпечатки, представящи извлечения от интернет страницата на търговеца, жалба с вх. № Ц-03-2696/18.03.2021 по описа на КЗП, разписка за прием на паричен превод по куриерска пратка, удостоверение за актуално състояние на жалбоподателя, заповед № 194/20.02.2019 г. и заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът , след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. При съставянето на АУАН и при 4 издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по санкциониране на жалбоподателя.

Противно на наведеното от жалбоподателя, актът за установяване на нарушение е законосъобразно съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. От наличните по преписката писмени материали еднозначно се установява, че наказващият орган е положил дължимите усилия във връзка с изискването за осигуряване присъствие на представител на юридическото лице при съставянето на акта, но въпреки това същите не са дали търсения резултат, което от своя страна е рефлектирало в нуждата от прибягване към процесуалните средства на закона, които терминологично биха могли да бъдат асоциирани с „неприсъствено съставяне на АУАН“. Дружествотонарушител е било уведомено за инициираната срещу него проверка по жалба на потребител, като с електронно подписан екземпляр на уведомление по електронната си поща е било поканено да излъчи свой законен или упълномощен представител, който да се яви в седалището на Комисията с оглед съставяне и връчване на АУАН. Същевременно, писмен образец от поканата е бил адресиран до дружеството, като на 20.06.2021 г. същият е бил получен от управителя Г. М., който е удостоверил получаването на уведомлението с подписа си. Горните разсъждения обуславят факта, че в случая са били налице основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение в отсъствието на нарушителя.

На следващо място, актът е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Също така, атакуваното НП съдържа всички установени в нормата на чл. 57 от ЗАНН реквизитите и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Не е налице и посоченото в жалбата нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – в обстоятелствените части на АУАН и НП присъства ясно посочване на датата и мястото на извършване на деянията. Последните се 5 характеризират с извършването си при форма на изпълнително деяние „бездействие“, като се считат за осъществени с началната дата на това неправомерно фактическо състояние. Когато обаче тя не може да бъде установена, деянията се считат за извършени в момента на своето констатиране от контролните органи. В съответствие с това, правилно и актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са възпроизвели като дата на нарушенията 18.05.2021 г. – моментът, в който същите са били установени, тъй като към тази дата нарушителят е проявявал бездействие спрямо законовите си задължения за предприемане на определено поведение и постигане на определен правнозначим резултат. На следващо място, доколкото процесният случай е свързан с допускането на нарушения, касаещи несподелянето на определена изискуема по закон информация в интернет пространството (електронния сайт на съответното дружество), то същите не са териториално ограничени и биха могли да бъдат извършени от всяка локация, позволяваща достъп до интернет. В настоящия случай електронният сайт е достъпен от страна на контролните органи, опериращи в седалището на КЗП, находящо се в гр. София, съответно преценката за място на извършване на нарушенията следва да се съобрази с осъществяването на проверката и контролната покупка. В този смисъл АНО е гарантирал правото на защита на нарушителя, като с посочването на всички изискуеми от закона реквизити му е осигурил възможност да се запознае с пространствените и времеви параметри на повдигнатото му административнонаказателно обвинение.

По отношение на правилността на наказателното постановление:

В хода на проведеното съдебно следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се събраха достатъчно данни за извършването на процесните деяния. Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП в приложимата към разглеждания случай редакция на нормативния акт (изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на избраната стока с договора за продажба.