Решение № 114 от 17.03.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 752/2022
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 17.03.2023
- В сила
- 17.03.2023
- Състав
- ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева
Други актове по делото
- Разпореждане № 86 от 19.01.2023 · МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
- Протокол № 104 от 16.02.2023 · Ивайло Христов Родопски, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал. 3, т. 3, пр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал.1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 5-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 5-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.23, т.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 2, ал. 2 и ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 2, ал. 2 и ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Перник, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500752 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод депозирана от ОД на МВР – Перник, чрез гл. юрк. З. В. въззивна жалба срещу Решение № 1105 от 27.10.2022 г. по гр. дело № 3487/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е осъдил ОД на МВР – Перник да заплати на М. М. Б. сумата от 506.70 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен в периода от 13.06.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 120.84 лв., считано за периода от 26.07.2019 г. до 13.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2022 г. до окончателното плащане.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, в осъдителната му част, с която ОД МВР – Перник е осъдена да заплати на ищеца дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния и уважен период, ведно със законната лихва, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че допълнителните възнаграждения, които са предмет на обективно съединените искове на ищеца, се 1 изплащали според определения от министъра на вътрешните работи ред, съобразно който сумите по предявената искова претенция не могат да бъдат изплатени, тъй като нямало правно основание за това. Средствата за възнаграждение се отпускали от първостепенния разпоредител с бюджет, а ОДМВР подавало само данни за часовете положен труд. Изложеното било основание да се оспорва материалноправната легитимация на ОДМВР - Перник по предявените искове. В обжалваното решение се съдържали мотиви относно допустимостта на предявените искове, без съдебния състав да вземе предвид обстоятелствата, свързани с обективната невъзможност на директора на ОДМВР - Перник да определя размера на получаваното възнаграждение извън предвидения от министъра ред за часове извънреден труд. Не се оспорва броя на часовете за извънреден труд от служителя.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок - противоречие с няколко материално-правни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл. 1- ал.1 и 3 и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Следвало да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл.
143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден труд, който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил работил извън установеното за него работно време по график. Сочи се като недопустимо приложението по аналогия на ЗДСл или ТК и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.
Жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да бъде отхвърлен предявеният срещу него иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
Претендират присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание юрисконсулт В. поддържа жалбата си като представя и писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че то надвишава предвидения в Наредба № 1 / 2004г. минимум.
Насрещната страна М. М. Б. чрез адвокат И. М., не е подала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез депозирана писмена защита адвокат И. М. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
2
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ОД на МВР – Перник да заплати на М. М. Б. сумата от 506.70 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен в периода от 13.06.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 120.84 лв., считано за периода от 26.07.2019 г. до 13.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2022 г. до окончателното плащане. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
С първоинстанционното решение Областна дирекция на МВР -гр.Перник е била осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата от 50.00 лв.- дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 200,00 лева, като на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е било допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен служител в ОД на МВР - гр. Перник, а в настоящия случай отношенията между страните се уреждали съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Изследвал е дали в случая намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, доколкото основния спор се корени именно в това обстоятелство. Районният съд е приел, че за процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи/ обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. , отменена бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г. / и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. на Министъра на вътрешните работи/обн. ДВ бр. 3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отменена бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г./. Съобразил е, че чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Намерил е, че подобна разпоредба се съдържа и в Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. / чл. 3, ал. 2/.
В мотивите си първоинстанционния съд е съобразил, че в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /отменена ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./ се предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1 .143. Приел е, че подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. и доколкото към момента на действие на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то според тази разпоредба към общия брой отработени часове за отчетния период, се прибавят преизчислените часове нощен труд. Приел е, че при липса на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано 3 изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
От фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че през процесния период ищецът е работил в ОДМВРПерник, ***, група ***, сектор *** на длъжност ***.
От представеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза се установява, че за периода от 13.06.2019 г. до 10.07.2020 г., ищеца имал изработен нощен труд 800 часа, по месеци и на тримесечие. Превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за съответното работно място съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е в размер на 114 часа. Експертът е изчислил, че за положените 114 часа извънреден труд, получени чрез преизчисление на нощния труд с коефициент 1.143, общо дължимото възнаграждение е 964.70. На ищеца са заплатени 458.00 лв. допълнително възнаграждение за нощен труд, поради което разликата между него и възнаграждението за извънреден труд е 506.70 лв.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжността *** към отдел *** в ОДМВР - Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Разпечатката съдържа 38 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea1451e1-b650-40bc-8631-4ebfb2552460