Определение № 101 от 13.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20245001000127 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 220,изр.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 12, постановено в закрито съдебно заседание на 11.01.2024 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 196/2023 г. , в частта му, с която е оставено без уважение искането на ответника за привличане като трето лице-помагач на „Б.к.“ЕООД.

Жалбоподателят „М.“ЕООД-гр.Б. моли определението да бъде отменено в обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 911/26.01.2024 г., и да бъде уважено искането на „М.“ЕООД за привличане на „Б.к.“ЕООД като подпомагаща страна по делото, като бъде конституирано като трето лицепомагач на ответника по делото дружеството „Б.к.“ЕООД.

Ответникът по частната жалба „Т.Я.“АД-гр.Я. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от 1.03.2024 г. Претендира за присъждане на разноски за производството по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по подадената на 24.10.2022 г.

1 до ОС-Я. искова молба от „Т.Я.“АД-гр.Я. против „М.“ЕООД-гр.Б., с която се претендира съдът на основание чл. 40 от ЗЗД да приеме за установено, че договор за възлагане на СМР от 25.10.2017 г. е недействителен спрямо ищеца като сключен в негова вреда, както и на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 33 600 лв. с включен ДДС в хипотезата на начална липса на основание за извършване на престацията, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска, както и сумата 15 885,32 лв. за мораторна лихваобезщетение за забава, изчислено върху главницата от 33 600 лв. от датата на плащане 26.02.2018 г. до датата на завеждане на иска.

На 29.12.2022 г. от ответника по спора „М.“ЕООД-гр.Б. е подаден отговор на исковата молба.

На 31.01.2023 г. от ищеца е подадена допълнителна искова молба.

На 4.05.2023 г. от ответника е подаден допълнителен отговор на допълнителната искова молба. С него е направено искане съдът да допусне привличане в производството на трето лице-помагач на ответника „М.“ЕООД, а именно подизпълнителя на „М.“ЕООД по изпълнение на процесния договор за ремонт на покрив „Б.к.“ЕООД-гр.С..

С определение от 11.09.2023 г. производството по делото е прекратено пред ОС-Я. и делото е изпратено за разглеждане на ОС-П..

На 11.01.2024 г. окръжният съд постановява в производство по чл.374 от ГПК определение № 12, с което с обжалваната сега негова част оставя без уважение искането на ответника „М.“ЕООД-гр.Б. да бъде привлечено като трето лице-помагач на негова страна „Б.к.“ЕООД-гр.С.. Окръжният съд приема, че искането е процесуално недопустимо, тъй като то в нарушение на процесуалната норма на чл. 357,ал.4 от ГПК е направено едва с отговора на допълнителната искова молба, като нито в него, нито в ОИМ са изложени обстоятелства, че работата по договора е извършена от друго дружество, различно от ответника. Съдът посочва и че не са изложени обстоятелства за наличието на интерес у третото лице от встъпването, с който е свързано и правото на страната да иска привличането му в условията на чл. 219,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 218 от ГПК.

За определението на окръжния съд ответникът „М.“ЕООД-гр.Б. е уведомен на 18.01.2024 г. и на 25.01.2024 г. подава (изпраща по куриер) 2 частната жалба до апелативния съд, получена в окръжния съд с вх. № 911/26.01.2024 г. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като е налице правен интерес от привличане на трето лицепомагач по делото и искането е направено в предвидения от закона срок.

Жалбоподателят твърди, че искането е направено своевременно в определения за това срок по чл.219,ал.1 от ГПК, тъй като е направено в срока за отговор на исковата молба, защото допълнителният отговор по допълнителната искова молба, в който ответникът е посочил третото лицепомагач, е част от един общ отговор на предявения срещу ответника иск.

С отговора на частната жалба ищецът „Т.Я.“АД-гр.Я. заявява, че в случая ответникът не обосновава наличие на правен интерес в своя полза от привличането на „Б.к.“ЕООД като трето лице-помагач.

Съгласно разпоредбата на чл. 219,ал.1 от ГПК ответникът с отговора на исковата молба може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Съгласно нормата на чл. 367,ал.4 от ГПК в срока за отговор ответникът може да привлече трети лица. Срокът, установен с тези две норми, е преклузивен. Както в производството за разглеждане на иск по общия ред, така и в производството за разглеждане на търговски спор, искане от ответника за привличане на трето лице-помагач на ответника трябва да бъде заявено с отговора на исковата молба. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, заявено с частната жалба до апелативния съд, че искането е направено с отговора на исковата молба, защото то в случая е направено с допълнителния отговор на допълнителната искова молба, който е част от един общ отговор на предявения срещу ответника иск. Както ясно е посочено с нормата на чл. 373 от ГПК, допълнителният отговор е такъв на допълнителната искова молба, която се подава вече след подаването на отговора на исковата молба по чл. 367 от ГПК, т.е. когато вече е изтекъл преклузивният срок по чл. 367,ал.4 от ГПК за заявяването на искане за привличане на трето лице като помагач на ответника. Установява се, че частната жалба до апелативния съд е неоснователна.

При установените обстоятелства, след като в случая несъмнено и безспорно искането е заявено не с отговора на исковата молба, а с допълнителния отговор на допълнителната искова молба, то е процесуално недопустимо, тъй като е направено след изтичането на срока, в който трябва 3 да бъде отправено до съда. Затова то не подлежи на разглеждане и е следвало не да бъде оставяно без уважение, а да бъде оставено без разглеждане от окръжния съд. Като се е произнесъл по това искане, окръжният съд е постановил недопустимо определение, което следва сега съгласно чл. 278,ал.4 във вр. с чл. 270,ал.3,изр.1 от ГПК да бъде обезсилено и да бъде оставено искането без разглеждане, съответно, делото в тази му част, за разглеждането на това искане, следва да бъде прекратено.

Съгласно приетото в т.9, б.“а“ от ТР №1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.

1/2013 г. на ОСГТК, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лицепомагач, не подлежи на касационно обжалване. В случая апелативният съд с настоящото определение изчерпва инстанционният контрол върху определението на окръжния съд, тъй като с произнасянето сега също като краен резултат се стига до отказ да се конституира трето лице-помагач, като настоящото определение не попада в приложното поле на чл.274,ал.3 от ГПКс него нито се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие (в тази насока – определение № 232/25.04.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 853/2017 г., ТК, 2 ТО и мотивите на ТР №5/12.07.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2015 г., ОСГТК относно уредбата на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3 от ГПК). Затова съдът в изпълнение на нормата на чл. 254,ал.2,т.6 от ГПК сега посочва, че настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

От страна на ответника по частната жалба с отговора се претендира за присъждане на разноски в настоящото производство, в което тя се разглежда.

С отговора на частната жалба е представен в копие договор за правна услуга от 29.02.2024 г., съгласно който дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба на „М.“ЕООД в размер на 500 лв. Присъждане на разноски обаче в случая не се дължи от апелативния съд, тъй като разпределянето на разноските следва да се извърши с крайния съдебен акт с оглед изхода по спора. С настоящото определение производството по спора не приключва, а той тепърва ще се разглежда от съдилищата, поради което сега разноски не следва да се присъждат, а относно направените такива за производството по частната жалба окръжният съд 4 следва да се произнесе с крайния съдебен акт по спора.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 12, постановено в закрито съдебно заседание на 11.01.2024 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 196/2023 г. , В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е оставено без уважение искането на ответника за привличане като трето лице-помагач на „Б.к.“ЕООД, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника по спора „М.“ЕООД-гр.Б., заявено с допълнителния отговор от 4.05.2023 г. на допълнителната искова молба, за допускане от окръжния съд на привличане в производството по делото като трето лице-негов помагач на „Б.к.“ЕООДгр.С., и ПРЕКРАТЯВА при условията на чл. 278,ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, изр.1 от ГПК делото в частта относно произнасянето по това искане като НЕДОПУСТИМО.

По искането на ответника по частната жалба „Т.Я.“АД-гр.Я. за присъждане на разноски за производството по частната жалба за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. следва да се произнесе съдът, постановяващ крайния съдебен акт с оглед изхода по спора.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5