Решение № 255 от 16.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000209 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260419/13.12.2023 г. по т.д. № 1463/2017 г. на СГС, VI-22 състав е отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 831184677, представляван от синдиците на банката А. Н. Д. и К. Х. М. срещу П.

Д. П., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл.

59, ал. 2 ЗБН за прогласяване за нищожно на прихващане, извършено от П. Д. П. с изявление към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност с вх. № 1599/04.05.2015 г., уточнено със заявление с вх. № 1209/26.02.2016 г., на вземане на П.

Д. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 6923.72 лева, дължима по спестовна сметка с IBAN **********, открита по анекс № 93843 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, срещу задълженията й към банката по договор за банков кредит от 08.08.2013 г., като неоснователен.

Със същото решение е обявено по иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност срещу П. Д. П., за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, на прихващане, извършено от П. Д. П. с изявление към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност с вх. № 1599/04.05.2015 г., уточнено със заявление с вх. № 1209/26.02.2016 г., на вземане на П. Д. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 6923.72 лева, дължима по спестовна сметка с IBAN **********, открита по 1 анекс № 93843 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, срещу задълженията й към банката по договор за банков кредит от 08.08.2013 г., освен за сумите, които П. Д.

П. би получила при разпределение на осребреното имущество.

Ответницата П. Д. П. е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на банката,на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, на описаното в решението прихващане. Процесуалният представител на жалбоподателката е изложила подробна хронология на отношенията и с „КТБ“ АД – в несъстоятелност във връзка с договор за кредит, след което е изложила доводи защо смята, че процесното прихващане е валидно и действително. Посочила е, че вземането й към банката е възникнало преди началната дата за обявяване на неплатежоспособността на банката – 20.06.2014 г. и е възникнало със сключване на договора за кредит от 08.08.2013 г.

Налице били всички условия за извършване на прихващане между вземане то на П. П. към „КТБ“ АД. Позовала се е на чл. 6, ал. 2 ЗГВБ (отм.), където било предвидено, че в случаите, когато вложителят има задължения към банката от размера на гаранцията по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 се приспада размера на задълженията. Позовала се е на съдебна практика по чл.. 6, ал. 2 ЗГВБ (отм.). Посочила е, че основанието за задържане на гарантирана от закона сума е единствено и само чл. 12, ал. 5 ЗГВБ и чл. 6, ал. 2 ЗГВБ (отм.) Предвид специалната разпоредба, приложима към сумата, намираща се в банката, представляваща част от влога на ответницата П. при други условия е гарантирана за изплащане. Поддържано е, че практиката на съдилищата по отношение правомощията на Фонда била в насока, че няма законова пречка да бъде извършено прихващане на задължението на ответницата, тъй като тази сума е задържана от банката единствено и само във връзка със задължението на ответницата. Тази сума била задържана от банката на основание на закона, а не на основание писменото изявление на ответницата П.. Определената по описания от жалбоподателката начин сума не представлявала сума, която не се гарантира от ЗГВБ и на това основание да остане в масата на несъстоятелността. Тази сума била на вложител, но служеща за обезпечение на задължение на вложителя към банката. Поддържа се, че прихващане по чл. 59, ал. 5 ЗБН е допустимо и не е налице изключението по посочената норма.

Направен е подробен анализ на предпоставките от хипотезата на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН и е изведен извод, че в случая не е налице тази хипотеза, тъй като в случая прихващането не е направено от банката, а от неин кредитор. Това означавало, че искът е неоснователен. Поддържано е, че преценката за основателността на разглежданите искове следва да се направи в съответствие с редакцията на закона, действаща към датата на извършване на оспорените прихващания. Направен е краен извод, че в отношенията между банката и ответницата прихващането е действително и не е недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. Накрая е направено искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищците – синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба и депозирания отговор пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав приема следното:

Ищците – синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) са твърдели, че с договор за банков кредит от 08.08.2013 г. банката предоставила кредит на ответницата П. Д. П. в размер на 12 000 лева, като със заявление с вх. № 1599/04.05.2015 г. ответницата поискала с наличните й средства по спестовна сметка с IBAN **********, открита по анекс № 93843 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, в размер на 6923.72 лева да бъде изцяло и предсрочно погасен потребителският кредит в размер на 5328 лева. С последващо изявление с вх. № 1209/26.02.2016 г. П. потвърдила, че със заявлението от 05.05.2015 г. е поискала прихващане на дълга й по договора за банков кредит с признати нейни вземания от банката. Ищците са поддържали, че макар и формално банката счетоводно да е отразила направеното прихващане, то следвало да се счита, че същото не е породило правни последици, тъй като изявлението за прихващане е нищожно поради неспазване на установената в закона форма за неговата действителност. При условията на евентуалност са поддържали, че направеното изявление за прихващане е относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Корпоративна търговска банка” АД (н) в хипотезата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията, съгласно изм. обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Уточнили са, че ответницата е кредитор на масата на несъстоятелността за вземането си, възникнало по договора за депозит, като вземането й в размер на 7075.88 лева било включено в списъка на приетите и оспорени чрез възражение вземания по чл. 66, ал. 7, т. 3 от ЗБН, под № 22.

Вземането на ответницата било включено под № 5248 и в първоначалния списък на приетите от синдика вземания по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗБН. Предвид изложеното е направено искане от съда да прогласи нищожността на извършеното прихващане, обективирано в заявление с вх. № 1599/04.05.2015 г. и уточнено с искане с вх. № 1209/26.02.2016 г., а евентуално да го обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката.

Ответникът П. Д. П. е изложила доводи за недопустимост на исковете, евентуално за тяхната неоснователност. Не е оспорвала обстоятелството, че има сключен договор за кредит с банката, с който й е отпуснат кредит в размер на 12 000 лева, но е уточнила, че вземанията на банката по този договор са обезпечени с договор за учредяване на залог върху вземанията на банката по наличните сметки на П. в банката и бъдещите вземания по трудов договор. Твърдяла е, че е изпълнявала задълженията си по договора за кредит в уговорените от страните срокове и условия.

Посочила е, че пред СРС било образувано гражданско дело по иск на синдиците за установяване на задълженията й по този договор за кредит. Не оспорва също обстоятелството, че на 15.07.2008 г. е бил сключен соченият от синдиците договор за безсрочен депозит. Посочила е, че е подала възражение срещу изготвения от синдиците списък с приети вземания в частта, в която е включено нейно вземане в размер на 7075.88 лева по този договор, като искането й е било да се включи вземане в размер на 5328 лева, а сумата от 1747.88 да й бъде изплатена от ФГВБ. Във връзка с възражението й било образувано т. д. № 3563/2016 г. на СГС, 18 състав, като по него било установено, че вземанията й по договора за депозит са в размер по-голям от задълженията й по договора за кредит. Искала е от съда да отхвърли исковете, като й присъди направените по делото разноски.

3

За установяване на твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:

С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. С решение № 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ срокът за поставяне под специален надзор е продължен до 20.11.2014 година.

С решение № 138 от 06.11.2014 г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на 7.11.2014 година.

С решение № 664 от 22.04.2015 г. постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, съдът е обявил неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, като е определил начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г. Със същото решение съдът е открил производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, обявил е банката в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и правомощията на органите й, наложил е обща възбрана и запор, като е постановил лишаване от правото й да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С решението е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

С решение № 1443 от 3.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по т. д. 2218/2015 г. по описа на САС, е отменено решението на СГС в частта относно определената дата на неплатежоспособност, като вместо това е определена като началната дата на неплатежоспособността на банката датата 20.06.2014 година.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните първата инстанция е обявила обстоятелствата по наличието на посочените в исковата молба договори за кредит и анекс № 93843 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, както и изпратените на банката от ответника уведомления, имащи характер на изявление за прихващане. Тези обстоятелства се и установяват от представените по делото писмени договори и изявления за прихващане с вх. № 1599/04.05.2015 г., уточнено със заявление с вх. № 1209/26.02.2016 г.