Определение № 958 от 25.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100500503 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Уаб Хеви Файненс“ – дружество регистрирано в Р Литва, чрез пълномощника му адв. Г. Д. от САК, против определение № 640/21.05.2025г. по ч.гр.д. № 1279/2025 г. по описа на Районен съд – Г. Оряховица, с което е оставено без разглеждане като недопустимо подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като неправилно районният съд е приел, че по реда на чл.

410 ГПК е поискано издаване на заповед за изпълнение за парични вземания в размер на 25 000 лв. В тази връзка се посочва, че е подадено заявление по чл. 410 ГПК за вземания по договор за заем от 07.12.2023г., всяко от което е под 25 000 лв., както и че съгласно т.2а от ТР № 4/2013г. на ОСГТК е допустимо да се издава заповед за изпълнение за част от вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени изцяло обжалваното определение и да разпореди на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници, така както е поискано със заявлението по чл. 410 ГПК. поисканат.

В съответствие с чл. 413 ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчена на длъжника по заявлението.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частният жалбоподател е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на 1 заповед за изпълнение срещу заемополучателя и съдлъжника по договор за заем № BG0001736/07.12.2023г. за вземане за главница в размер на 12 732, 74 евро, представляваща част от цялата дължима главница в размер на 23 932, 74 евро, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за вземане за договорна възнаградителна лихва в размер на 2014, 78 евро за периода от 28.03.2024г. до 28.10.2024г. и за вземане за лихва за забава в размер на 1457, 67 евро за периода от 28.03.2024г. до 11.11.2024г. В т. 12 от заявлението е посочено, че процесния договор за заем не е сключен с потребител, тъй като кредитополучателя е действал в качеството си на земеделски производител и във връзка с професионалната си дейност. Допълнено е, че с него е отпуснат кредит на последният в размер на 24 035 евро, който е следвало да върне на 36 месечни погасителни вноски, ведно с договорна лихва в размер на 14, 40 % на годишна база и лихва за забава в размер на 0, 2 % върху неплатеното задължение за всеки ден просрочие. Сочи се, че длъжникът не е платил на падежа месечните погасителни вноски в периода м. март 2024г. – м. август 2024г., поради което кредиторът е прекратил предсрочно договора за заем, за което е уведомил заемополучателя на 30.10.2024г. с лично връчване на уведомлението за предсрочно прекратяване на договора. Уточнява се, че вторият длъжник по силата на споразумение с кредитора от 07.12.2023г. е встъпил като съдлъжник в процесното заемно правоотношение и отговаря спрямо заявителя за всички задължения на кредитополучателя по процесния договор за заем.

С обжалваното определение районният съд е оставил без разглеждане подаденото от частния жалбоподател заявление, като е приел, че заявените вземания по договора за заем от 07.12.2023г. са в размер над 25 000 лв. и тъй като искът не е подсъден на районния съд, не може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ал.

1 т. 1 ГПК за тях.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице-заявителя в заповедното производство, имащ правен интерес да атакува неизгодния за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащо на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност определение на съда като преграждащо по - нататъшното развитие на делото - чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Целта на заповедното производство е да създаде за заявителя съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника. В хипотезата на чл. 410 ГПК преценката дали да се издаде заповед за изпълнение се 2 осъществява единствено въз основа на твърденията на заявителя /в закона не е предвидено искането да е подкрепено с писмени доказателства, с изключение на случите, когато вземането, произтича от потребителски договор/ и при наличие на установените в ГПК предпоставки. В тази връзка заявлението по чл. 410 ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 ГПК /чл. 410 ал.

2 ГПК/ и да индивидуализира точно по основание и размер заявеното вземане. За да се издаде заповед за изпълнение за последното, то следва да е в размер, обуславящ подсъдността на районния съд в исковото производство /арг. чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК/. По аргумент на противното от чл. 104 т. 4 ГПК на районния съд са подсъдни граждански и търговски дела с цена на иска под 25 000 лв. Когато предмет на заявлението са няколко отделни вземания, преценката дали същото съответства на изискването на чл.

410 ал.1 т. 1 ГПК се извършва въз основа на размера на всяко самостоятелно вземане, а не съобразно общата им стойност. При заявено вземане в частичен размер, който е под посочения праг от 25 000 лв., макар и общия размер на цялото вземане да надвишава тази сума, това заявление отговаря на изискването на чл. 410 ал.1 т. 1 ГПК – т.2а от ТР № 4/2013г. на ОСГТК.

В случая кредиторът е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по отношение на три отделни вземания за главница, възнаградителна и мораторна лихва, произтичащи от договор за заем от 07.12.2023г. Вземането за главница е заявено в частичен размер от 12 732, 74 евро, чиято левовата равностойност по официалния курс на БНБ възлиза на 24 903, 07 лв., поради което то не надвишава изискуемия праг от 25 000 лв. и не нарушава изискването на чл. 410 ал. 1 т. 1 вр. чл.

104 т. 4 ГПК. Обстоятелството, че общия размер на вземането за главница от 23 932, 74 евро надхвърля този праг е без значение за спазването на чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като този общ размер не е предмет на заявлението, а съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение само по отношение на заявената част от него.

Останалите вземания за договорна лихва в размер на 2014, 78 евро с левова равностойност от 3940, 57 лв. и за лихва за забава в размер на 1457, 67 евро с левова равностойност от 2870, 51 лв. очевидно също не надхвърлят сумата от 25 000 лв. и обосновават родовата подсъдност на районен съд. В тази връзка изводът на заповедният съд, че е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания с размер над 25 000 лв., поради което нейното издаване е недопустимо по арг. от чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК е неправилен и в нарушение на посочените законови разпоредби.

Мотивиран от изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното определение и да върне делото на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на заявлението по същество. Същият следва да прецени дали са налице предпоставките за уважаването респ. отхвърлянето му т.е. дали да издаде заповед за изпълнение или да откаже издаването й. Липсата на 3 такова произнасяне към момента е пречка въззивният съд за първи път да се произнесе по редовността и основателността на заявлението.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 640/21.05.2025г. по ч.гр.д. № 1279/2025 г. по описа на Районен съд – Г. Оряховица, с което е оставено без разглеждане като недопустимо заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от „Уаб Хеви Файненс“ – дружество регистрирано в Р Литва и е прекратено ч.гр.д. № 1279/2025г. по описа на ГОРС.

ВРЪЩА делото РС – Г. Оряховица за продължаване на заповедното производство с разглеждане на заявлението и произнася по редовността и основателността на същото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4