Определение № 4120 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4120 гр. София, 15.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002101440 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. К.- Т., чрез адв. К. С., срещу решение № 3605/05.12.2022 г. по в.гр.д. № 8275/2021 г. по описа на Софийски градски съд, възз. IV-Д състав. С последното е потвърдено решение № 20042712 от 15.02.2021г. по гр. д. № 42923/2019 г. по описа на СРС, 150 състав, с което П. В. К.-Т., действаща като ЕТ „П. К.-Т.“ е осъдена да заплати на Г. С. Д., действащ като ЧСИ, с рег. № .......... на КЧСИ на основание чл. 74 от ЗЗД сумата от 7996,27 лева, представляваща заплатена от Г. С. Д. на 28.09.2017 г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сума в изпълнение на задължение на ЕТ „П. К.-Т.“ по изп. д. № 380/2013г. и присъединеното към него изп. д. №77/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Д., за което плащане ЧСИ Г. Д. е имал правен интерес, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 1421.67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата считано от 23.10.2017 г. до 24.07.2019 г.

С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът иска да се отмени обжалваното решение и вместо него да бъде се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

В изложението към касационната жалба на първо място се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като се твърди, че от мотивите на решението е ясно, че съдът не е кредитирал в цялост представените доказателства и не е обсъдил доводите на ответницата, от които следва извод за отхвърляне на иска. Излага съображения, че ако се 1 приеме, че въззивното решение не е очевидно неправилно следва да се разгледат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси: 1/. Кога са налице предпоставките за суброгация по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЗД?; 2/. Възможно ли е да е налице суброгация по чл. 74, ал. 1 ЗЗД, когато не е установено какви са регресните права на лицето, което се суброгира?; 3/. Може ли да се допусне суброгация по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЗД, когато правният интерес на лицето, което се суброгира, се извежда от негова евентуална отговорност спрямо лице, различно от лицето, срещу което се суброгира? Касаторът твърди, че първите въпроси / от 1-3/ са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 5/04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 122/18.09.2014 г. по т. д. № 3228/2013 г. на ВКС, I т. о., 4/. Колко и какви сметки има открити за упражняване на дейността си и по коя сметка постъпват сумите, които представляват възнаграждение за полагания труд и заплатени ли са публичните задължения за тях от реализирания доход от извършването на частна стопанска дейност?; 5/. Дали разпоредбата на чл. 56 ЗЗД изчерпва хипотезите, при които е възможно да се иска връщане на даденото поради грешка или не?; По този въпрос се сочи противоречие с решение №33/03.04.2017 г. по гр.дело №61211/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №61/16.07.2012 г., по гр.дело №678/2011 г. на ВКС, II т.о. 6/. Постъпилите парични средства от дължими такси и разноски, които частния съдебен изпълнител събира по повод извършени действия срещу длъжници, определени съгласно ЗЧСИ, актовете по прилагането му и други нормативни документи, дали представляват лични средства на съответния съдебен изпълнител?; 7/.

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и поисканите доказателствени средства? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., решение № 33/03.04.2017 г. по гр. д. № 61211/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 61/16.07.2012 г. по т. д. № 678/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т. д. № 78/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 50142 от 16.11.2022 г. по т. д. № 1833/2021 г. на ВКС, II т. о.

Поставя още и следните въпроси: 8/. Постъпилите парични средства от дължими такси и разноски, които частният съдебен изпълнител събира по повод извършени действия срещу длъжници, определени съгласно ЗЧСИ, актовете по прилагането му и други нормативни документи, представляват ли лични средства на съответния съдебен изпълнител?; 9/. След като таксите и разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, понеже се удържат от него в хода на изпълнителното производство, в кой момент се превръщат в негово лично имущество, с което той може да се разпорежда както намери за добре?; 10/.

Отговаря ли длъжникът в изпълнителния процес за незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, включително когато съдебният изпълнител би отговарял пред длъжника по изпълнението по реда на чл. 441 ГПК?; 11/. Може ли съдебният изпълнител, който е конституирал едно лице като взискател в изпълнителното производство и впоследствие му е превел парична сума, след това да се позовава на това, че разпределението е незаконосъобразно и да иска връщане на даденото? 12/. Може ли да се иска връщане на сума 2 от едно лице в размер идентичен на сумата, която същото това лице е дало преди това на лицето, което иска връщането й?; 13/. Налице ли е хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато съдебен изпълнител иска връщане на сума, която самият той е превел от сметката си по реда на чл. 24 ЗЧСИ и не представлява негово собствено имущество?; 14/.

Попада ли в обхвата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД лице, което незаконосъобразно е конституирано като взискател и на това основание е получило суми по принудителното изпълнение, както и кои лица имат иск срещу това лице – съдебният изпълнител, длъжникът по изпълнението или действителният кредитор? 15/. Необходимо ли е въззивният съд да изясни основния релевиран с исковата молба правопораждащ факт, след като е решил, че следва да приложи императивна правна норма, без да има категорични доказателства в тази насока? Според касатора въпросите от 8-15 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор на касационна жалба от ответника по касация ЧСИ Г. Д., чрез адв. А. Д., в който се излагат доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че срещу ответницата по делото П. В.

К.-Т., действаща като ЕТ са били образувани по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД изп. д.№ 20137810400380 и изп. д.№ 2014781040077 по описа на ЧСИ Г. Д.. Към всяка от молбите за образуване на изпълнително производство, банката-взискател е приложила нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в нейна полза за обезпечаване на задълженията на ответницата и С. Б. Т. – трето за спора лице, въз връзка с които са издадени и изпълнителните листове. Върху недвижим имот – Магазин № 2, изграден в груб строеж и находящ се в [населено място], [улица], с нов адрес: [улица], са учредени две по ред ипотеки – една за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит от 30.10.2006 г. и една за обезпечаване на задължения по договор за банков креди от 11.05.2007 г. С разпореждане от 05.02.2014 г. по молба от банката взискател с вх. № 1490/30.01.2014 г., ЧСИ Д. е присъединил образуваното изп. д. № 2014781040077 към изп. д. № 20137810400380, доколкото се касае за един и същи взискател и едни и същи длъжници.

Въззивният съд е установил, че съгласно волята на банката взискател изпълнението е насочено срещу процесния недвижим имот. При редовна процедура по публична продан, ЧСИ Д. е възложил имота на трето лице при цена от 46 500 лева. Продажната цена е внесена в срок и е изготвено постановление от 12.08.2014 г. за възлагане в полза на купувача, което е влязло в законна сила на 06.09.2014г. По делото е установено, че на банката- взискател са били преведени суми за погасяване на задълженията на ответницата в размер на 35 342,17 лева на 11.09.2014 г., с които е погасено изцяло задължението по изп. д. №380/2013 г. – 29 520 лева, а по-късно и част от задължението по изп. д.№ 77/2014 г. – 5822.17 лева.

Въззивният съд е установил, че на 19.09.2014 г. по изпълнително производство е постъпило 3 удостоверение от ТД на НАП С. за наличие на публични задължения на ответницата, като държавата е присъединена като взискател за сумата от 7996,27 лева. От наличната остатъчна сума по изпълнителното дело на 23.09.2014 г. ЧСИ Д. е извършил превод към ТД на НАП С. за дължимите публични задължения. На 27.01.2015 г. банката взискател е подала молба с вх.

№ 1569 за прекратяване на изп. д. № 380/2013г. поради пълното погасяване на вземанията по това изп. дело. С молба с вх. № 5099/04.04.2016г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД е оттеглило предходната си молба за прекратяване на изп. д. №380/2013г. и едновременно с това е поискало възобновяване на изпълнителното производство. В същата молба, банкатавзискател е посочила, че е установена грешка при извършване на разпределението, тъй като не е била отчетена поредността на ипотеките върху имота, за което ЧСИ Д. бил уведомен и в тази връзка е извършил ново разпределение от 23.09.2014 г., съгласно което в полза на банката се дължат общо 43 392,44 лева при осъществена публична продан на процесния магазин при цена от 46 500 лева.

Въззивният съд е установил, че създалата се фактическа обстановка е породила необходимостта преведената към НАП сума в размер на 7 996.27 лева да бъде възстановена по сметка на съдебния изпълнител, за да се погаси с нея вземането на ипотекарния кредитор.

Предприети са действия от страна на ЧСИ Д. за връщане на въпросната сума от ТД на НАП.

От там обаче последвал отказ за възстановяване на процесната сума, който отказ е бил обжалван от страна на ЧСИ Д., в резултат на което с решение № 8743/05.07.2017г. по адм. д.

№ 3747/2017г. по описа на ВАС, жалбата му е била оставена без уважение, като е прието, че с плащането на сумата от 7996,21 лева е бил погасен съществуващ дълг на ответницата.

Въззивният съд е установил, че на 21.12.2015 г. взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД е направило изрично искане ЧСИ Д. да заплати дължимата му в качеството на взискател сума в размер на 7 996,27 лева, съгласно разпределението. С оглед на така отправената молба, с платежно нареждане от 28.09.2017 г. ЧСИ Д. е превел по сметка на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 7996,27 лева с посочено основание за плащане „и.д. № 77/14 с/у П.

К. -лични средства на ЧСИ“. Въззивният съд е приел, че сумата е преведена от сметка на ЧСИ Д. с посочен номер, която сметка, съгласно представеното от ответника неоспорено извлечение от интернет страницата на ищеца, съответства на сметката на ЧСИ Д., по която постъпват таксите и разноските по изпълнителните дела. Въззивният съд е изложил подробни мотиви във връзка с основното възражение на ответницата във въззивната жалба относно приетото, че конкретното плащане на сумата от ищеца- ЧСИ е от банкова сметка, по която постъпват такси и разноски по изпълнителните дела, която формира реализирания доход от упражняваната от частния съдебен изпълнител професионална дейност и са негови лични средства. Последните са различни от сумите по специалната сметка по чл.24, ал.1 ЗЧСИ, по която постъпват паричните средства, които се получават от осребряване на имуществото на длъжниците, които са средства на последните, а не на съдебния изпълнител.