Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260090 от 28.10.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 1075/2020
Вид
Решение № 260090
Подписан
28.10.2020
В сила
28.10.2020
Състав
РУМЯНА БОНЧЕВА, ТРИФОН ИВАНОВ МИНЧЕВ, ИВАНЕЛА АТАНАСОВА КАРАДЖОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 28.10.2020 година Град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На 23.09. 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА

БОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар: СТОЙКА И. като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА в.т.д. № 1075 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 780/10.12.2019г., постановено по гр.д. №1983/2019г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което „Е.К.Н.” ООД е осъдено да заплати на “Ю.” ООД следните суми: по Фактура №********** от

29.03.2019 г. в размер на 1 930.89 лв. и законна лихва за забава в размер на 32.72 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 28.05.2019г.; по Фактура № ********** от 09.04.2019 г. в размер на 9 314.80 лв. и законна лихва за забава в размер на 129.38 лв. за периода от 09.04.2019 г. до 28.05.2019 г.; по Фактура № ********** от 01.02.2019 г. в размер на 3335.10 лв. и законна лихва за забава в размер на 108.40 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 28.05.2019 г., както и законната лихва за забава върху сумите, считано от предявяване на исковата молба в съда – 16.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба „Е.К.Н.” ООД излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение с искане да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от “Ю.” ООД, с който се взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Направено е искане да се потвърди решението и да се присъдят разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 327 от ТЗ.

Ищецът “Ю.” ООД моли съда да постанови решение, с което да установи, че „Е.К.Н“ ООД дължи на „Ю.“ ООД сума общо в размер на 14 851,29 лв., представляваща вземане по фактура №********** от 29.03.2019 г., както и законна лихва за забава в размер на 32.72 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 28.05.2019 г.; по фактура №********** от 09.04.2019 г., както и законна лихва за забава в размер на 129.38 лв. за периода от 09.04.2019 г. до 28.05.2019 г. и по фактура №********** от 01.02.2019 г., както и законна лихва за забава в размер на 108.40 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 28.05.2019 г. Претендира за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на задължението. Претендира за разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че искът е допустим, но неоснователен.

В първото открито заседание по делото ищецът е направил искане за изменение на иска от установителен към осъдителен иск с оглед обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д.1523/2019 г. по описа на Районен съд –Казанлък, което е потвърдено от Окръжен съд - С.З..

Съдът е уважил искането за изменение на иска и е приел, че ищецът е предявил осъдителен иск против ответника.

От представения Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 29.03.2019 г. се установява, че “Ю.” ООД е доставил на „Е.К.Н.” ООД 72,72 метрични тона слънчоглед, за което е издадена фактура №********** от 29.03.2019 г. за продажбата на слънчоглед с нето количество 72.72 метрични тона с цена за тон 580 лв. на обща стойност 42177, 60 лв. с ДДС и Приемо - предавателен протокол към фактура №********** от 29.03.2019 г.

От представения Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 09.04.2019 г. се установява, че “Ю.” ООД е доставил на „Е.К.Н.” ООД 16, 060 метрични тона слънчоглед, за което е издадена фактура №********** от 09.04.2019 г. за продажбата на слънчоглед с нето количество 16.060 метрични тона с цена за тон 580 лв. на обща стойност от 9 314,80 лв. с ДДС и Приемо - предавателен протокол към фактура №********** от 09.04.2019 г.

От представената фактура № ********** от

01.02.2019 г. се установява, че “Ю.” ООД е доставил на „Е.К.Н.” ООД 1 брой матрица на обща стойност от 3 335,10 лв. с ДДС.

По делото е представен и Протокол за прихващане на вземания между страните от 30.04.2019г., в който е включено вземането по фактура № ********** от 29.03.2019 г. и по фактура № ********** от 09.04.2019 г. Вследствие на извършеното прихващане „Е.К.Н.” ООД дължи на “Ю.” ООД сумата от 11 245, 69 лв. В тази връзка ищецът излага твърдения, че по фактура № ********** от 29.03.2019 г. вследствие на извършеното прихващане е останало неразплатено задължение в размер на 1 930,89 лв. – главница, а по фактура № ********** от 09.04.2019 г. ответното дружество изцяло дължи сума в размер на 9 314, 80 лв., както и по фактура № ********** от 01.02.2019 г. – сума в размер на 3 335, 10 лв.

По делото е представен Договор за изработка на ишлеме от 21.03.2019 г., съгласно който “Ю.” ООД възлага на „Е.К.Н.” ООД да извърши обелване на 214, 46 метрични тона черен слънчоглед реколта на 2018 г. В договора не е посочено възнаграждение за извършване на ишлеме, единствено в чл. 6 от договора е посочено, че плащането на количеството слънчоглед се извършва до 35 календарни дни срещу издадена данъчна фактура от изпълнителя към възложителя. От страна на ответника са представени 6 бр. протоколи за доставка на горепосоченото количество слънчоглед за периода 21.03.2019 г. – 03.04.2019 г.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна e допусната и е извършенa съдебно – счетоводна експертиза, от чието заключението се установява, че съгласно проверени дневници на продажбите на фирма „Ю.“ ООД, фактурите са осчетоводени както следва: Фактура №**********/01.02.2019 г. е осчетоводена в Дневник продажби месец 02/2019 г. на ред 2. Съгласно подписан договор, фактурата следва да се заплати до 10 дни след издаването й /11.02.2019г./. Законната лихва върху сумата до 28.05.2019 г. е 99,13 лв.

Фактура №

**********/29.03.2019 г. е осчетоводена в Дневник продажби месец 03/2019 г. на ред 91. Съгласно подписан договор, фактурата следва да се заплати до 10 дни след издаването й /08.04.2019г./. Законната лихва върху сумата до 28.05.2019 г. е 597,56 лв.

Фактура №

**********/09.04.2019 г. е осчетоводена в Дневник продажби месец 04/2019 г. на ред 23. Съгласно подписан договор, фактурата следва да се заплати до 10 дни след издаването й /19.04.2019г./. Законната лихва върху сумата до 28.05.2019 г. е 103,51 лв.

Вещото лице посочва, че от страна на „Е.К.Н.” ООД не са представени документи установяващи, че процесните фактури са отразени в счетоводството на „Е.К.Н.” ООД.

Според експертизата, по процесните фактури няма извършени плащания от страна на ответника.

В съдебно заседание от 02.12.2019 г. вещото лице е посочило, според обясненията на управителя на „Е.К.Н.” ООД М.М. себестойността на 1 тон ишлеме е 75 лв., което означавало, че за 214, 46 метрични тона белен слънчоглед, себестойността е 16 084, 50 лв.

Експертизата не е оспорена от страните по делото и настоящия състав на Окръжен съд възприема констатациите й.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Първоначално във въззивната жалба на „Е.К.Н.“ ООД – село Г., община П.Б.е посочено, че се обжалва решение №780/09.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1983/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък, като и в петитума на жалбата се иска отмяна на това решение.

Видно от данните, в кориците по първоинстанционното производство не съществува решение от 09.10.2019 г., поради което въззивният съд намира, че за въззивника не съществува правен интерес от прогласяване нищожност на горепосоченото решение. Поради това въззивният съд намира, че следва да разгледа въззивната жалба на „Е.К.Н.” ООД против решение № 780/10.12.2019г., постановено по гр.д. №1983/2019г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

Продавачът следва да установи факта на сключване на договора за продажба и предаването на стоката на купувача, а последният следва да установи факта на плащане на цената на закупените стоки.

В настоящия случай от представените доказателства се установява, че “Ю.” ООД е доставило на „Е.К.Н.” ООД посоченото в договорите от 29.03.2019 г. и 09.04.2019 г. количество слънчоглед, за което са издадени съответно фактура № ********** от 29.03.2019 г. на стойност 42177.60лв. и фактура №********** от 09.04.2019 г. на стойност 9 314.80лв.

Следователно за ответното дружество е възникнало задължението да заплати уговорената цена, съгласно разпоредбата на чл.327, ал. 1 от ТЗ. По делото е представен Протокол за прихващане на вземания между страните по делото от 30.04.2019 г., в който е включено вземането по фактура №********** от 29.03.2019 г., като по твърдения на ищеца, след извършеното прихващане, остатъкът по горепосочената фактура е 1 930, 89 лв., който до настоящия момент не е заплатен. По отношение на задължението в размер на 9 314, 80 лв. по договора от 09.04.2019 г. не са представени доказателства, че същото е заплатено.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че „Е.К.Н.” ООД следва заплати на “Ю.” ООД остатъка от задължението по договорите от 29.03.2019 г. и 09.04.2019 г., което е в общ размер на 11 245, 69 лв.

От представената фактура № ********** от 01.02.2019 г. съдът приема за установено, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за продажба, по силата, на който “Ю.” ООД е доставил на „Е.К.Н.” ООД 1 брой матрица на обща стойност от 3 335,10 лв. с ДДС. В настоящия случай горепосочената фактура може да послужи като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, тъй като съдържа описание на стоката, нейното количеството, единична цена и общо дължима цена в размер на 3 335, 10 лв. /в този смисъл Решение № 114/26.07.2013 г. по т.д.№ 255/2012 г., І т.о., Решение 252/03.01.2013 г. по т.д.№ 1067/2011 г., ІІ т.о.) Поради това съдът приема, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за продажба и следователно за „Е.К.Н.” ООД е възникнало задължението да заплати уговорената цена, съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.

1 от ТЗ. По делото не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати дължимата цена в размер на 3 335, 10 лв., което е в негова тежест, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

По исковете с правно основание чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

Видно от съдържанието на договорите от 29.03.2019 г. и 09.04.2019 г., срокът за плащане на задълженията е до десет дни след издаването на фактурата.

По Договор за покупко-продажба на слънчоглед от

29.03.2019г. е издадена фактура № ********** от 29.03.2019 г. и с оглед на договорено между страните, лихвата за забава се дължи от 08.04.2019 г. /десет дни след издаването на фактурата/ до 28.05.2019 г. След служебно изчисляване съдът намира, че лихвата за забава върху неплатения остатък от 1 930, 89 лв. по фактура № ********** от 29.03.2019 г. за периода 08.04.2019 г. – 28.05.2019 г. е в размер на 27, 36 лв., като за сумата над 27, 36 лв. до претендирания размер от 32, 72 лв. и за периода от 29.03.2019 г. до 07.04.2019 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 09.04.2019 г. е издадена фактура № ********** от 09.04.2019 г. и с оглед на договорено между страните, лихвата за забава се дължи от 19.04.2019 г. /десет дни след издаването на фактурата/ до 28.05.2019 г. След служебно изчисляване съдът намира, че лихвата за забава върху неплатеното задължение в размер на 9 314, 80 лв. по фактура № ********** от 09.04.2019 г. за периода 19.04.2019 г. – 28.05.2019 г. е в размер на 103, 51 лв., като за периода от 09.04.2019 г. до 18.04.2019 г. и за сумата над 103, 51 лв. до претендирания размер от 129, 38 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.