Решение № 1076 от 27.05.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1076

Търговище, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20257250700318 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. О. М. от гр.Опака, чрез адв.З.Б., против Решение №1040-25-61/11.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-340-5/30.04.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, с което е отпуснато ПОБ, в размер на 36,10 лв. дневно, считано от 24.02.2025г. до 23.10.2025 година. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение поради наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Наведени са доводи за пряка приложимост на Регламент (ЕО) № 883/2004 с твърдения, че разпоредбите на регламента имат приоритет над противоречащи им национални норми. Изложени са доводи за приложение на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 като изчислението на обезщетение за безработица е следвало да бъде направено само на база на последното трудово възнаграждение. Наведени са твърдения за неправилно прилагане на чл. 54б, ал. 8 от КСО, тъй като бил в противоречие с правото на ЕС и тази разпоредба нямала обратно действие за факти, настъпили изцяло преди влизането й в сила. Моли се за отмяна на обжалваното решение с искане преписката да бъде върната на компетентния орган с конкретни указания. Претендира разноски.

В съдебно заседание по делото жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се предствалява. Процесуалният представител представя писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-Търговище, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която се оспорва жалбата, като неоснователна и се моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

От фактическа страна, съдът приема следното:

М. е подал заявление за отпускане на ПОБ № 707-01-48/28.02.2025 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Попово заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-340/28.02.2025 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Нидерландия през периода от 25.11.2024 г. до 23.02.2025 г. и във Великобритания през периодите от 26.08.2023 г. до 03.11.2023 г. и от 04.08.2024 г. до 24.10.2024 г.

След преглед на попълнените от М. М. данни в заявлението и на представените от него документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация - издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС-Нидерландия,необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3145485). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Нидерландия.

В заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 вх. № 1029-25-269#2/11.03.2025 г. М. е заявил удостоверяване на осигурителни периоди във Великобритания за периодите от 26.08.2023 г. до 03.11.2023 г. и от 04.08.2024 г. до 24.10.2024 г. Към заявлението са приложени документи от Великобритания. След преглед на попълнените от М. М. данни в заявлението и на представените от него документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация - издаване на СЕД U002 от КИ на Великобритания, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3145488). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Великобритания.

По случай 3145488 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U002 издаден от КИ на Великобритания. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по Законодателството на Великобритания за времето от26.08.2023 г. до 03.11.2023 г. и от 04.08.2024 г. до 24.10.2024 г.

По случай 3145485 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия. Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на Нидерландия за времето от 25.11.2024 г. до 23.02.2025 г., а основанието за прекратяване на заетостта е „дата на изтичане на договора“.

По случай 3145485 от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 25.11.2024 г. до 23.02.2025 г. в размер на 7425,58 евро.

Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ, от която е видно, че общият осигурителен доход М. М. за периода от 01.02.2023 г. до 23.02.2025 г., от който е определен размерът на ПОБ е в общ размер на 30982,95 лв. Този осигурителен доход е формиран от осигурителните доходи от осигурената заетост на лицето: По законодателството на Република България и по законодателството на Нидерландия. За целите на Изчисление на ПОБ месечния осигурителен доход е ограничен до максималния месечен осигурителен доход определен със ЗБДОО за 2023 г. 3400 лв. и до максималния месечен осигурителен доход определен със ЗБДОО за 2024 г. 3750 лв. В програмния продукт през месеците, в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 546, ал. 7, т. 4 от КСО). За времето на осигурена заетост на г-н М. по законодателството на Великобритания, както са потвърдени в получения от КИ на Великобритания СЕД U002, е взета минимална работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 546, ал. 7, т. 3 от КСО). Съответно работните дни за периода от 01.02.2023 г. до 23.02.2025 г. са 515. Осигурителния доход за периода е 30982,15 лв. и той се разделя на 515 работни дни - 30982,15 : 515 = 60,16 лв. - среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е - 60,16 лв. х 60 % = 36,10 лв.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-340-5/30.04.2025 г., с което на М. О. М. е отпуснато ПОБ, считано от 24.02.2025г. до 23.10.2025 г. в размер на 36,10 лв. дневно.

Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи :

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Потвърденото с процесното решение, разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО – на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК

Решението не противоречи на материалния закон.

Приложимото право по делото е националното - Кодекса за социалното осигуряване и европейското - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 година.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.Износ на обезщетения. Целите на регламента са да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.

Спор по фактите между страните не съществува. Не се спори, че лицето е осигурявано за всички рискове вкл.и за безработица. Компетентна институция е Р. България. Спорът е за правото и е по отношение на размера на парично обезщетение за безработица следва ли да намери приложение чл.62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., или съответно чл.62, § 1 и § 2 от същия регламент, както и дали в случая следва да намери приложение нормата на чл.54б, ал.8 от КСО в актуалната й редакцията (обн. в ДВ, бр.67/09.08.2024 г., в сила от 12.08.2024 г.).

Няма спор по делото, че оспорващата страна, като български гражданин, е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г., съгласно чл. 2 от Регламента.

В нормата на чл.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. се сочи, че се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф „л“ ) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).