Решение № 4040 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4040 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100506623 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2786/31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 31040/21 г. по описа на СРС, 169 състав, е признато за установено на основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. Б. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 222,95 лв., представляваща стойността за предоставени В и К услуги относно следния недвижим имот с адрес: гр. София, кв. Симеоново, ул. „Арх. ******* № *******, клиентски № *******, за периода от 06.07.2020 г. до 06.04.2021 г., като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 445,90 лв. С решението „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на А. Г. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. – държавна такса в производството, съразмерно с уважената част от иска, на адв. Н.И. на основание чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, както и на адв. К.Б. на основание чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, а А. Г. Б. е осъдена да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 1 лв. – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Подадена е въззивна жалба от А. Г. Б. срещу решение № 2786/31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 31040/21 г. по описа на СРС, 169 състав, в частта, в която предявеният иск е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че по делото е доказано наличието на валидна облигационна връзка между страните, както и реална доставка на В и К услуги от страна на ответното дружество. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Софийска вода“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата А. Г. Б. твърди, че ответникът „Софийска вода“ АД претендира от нея суми за предоставени В и К услуги по партида с аб. № *******, открита за имот, находящ се в гр. София, кв. Симеоново, ул. „Арх. ******* № *******. Посочва, че ответникът й е начислил сумата в размер на 445,90 лв. за предоставени В и К услуги по 3 бр. фактури с № 98344360/06.07.2020 г., № 100407632/06.10.2020 г. и № 104568139/06.04.2021 г. Поддържа, че не дължи претендираната от нея сума, тъй като липсва облигационна връзка с ответното дружество за предоставяне на В и К услуги, ответното дружество не е извършило В и К услуги в имота през процесния период на претендираната стойност, както и че претендираното вземане е погасено по давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от 445,90 лв., претендирана по фактури № 98344360/06.07.2020 г., № 100407632/06.10.2020 г. и № 104568139/06.04.2021 г., по партида с аб.

№

*******, открита за имот, находящ се в гр. София, кв. Симеоново, ул. „Арх.

******* № *******. Претендира разноски.

2

Ответникът – „Софийска вода“ АД оспорва иска като неоснователен.

Поддържа, че ищцата е придобила процесния имот чрез покупко – продажба на 24.08.2016 г., като няма данни същата да се е разпоредила с имота, поради което именно в качеството й на собственик на имота, тя се явява потребител на В и К услуги за имота. Поддържа, че ответното дружество правилно е разпределило изразходваното количество питейна вода, в т. ч. и за периода, включен в процесните фактури. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на В и К услуги, както и количеството на реално доставените услуги за процесния период и размера на цената.

Спорните въпроси във въззивното производство са свързани с наличието на валидна облигационна връзка между страните, както и реалната доставка на В и К услуги от страна на ответното дружество, респ. дължимата цена.

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на 3 населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

За установяване на посоченото обстоятелство в първоинстанционното производство е представена справка oт 16.09.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № ******* за А. Г. Б., от която е видно, че на 24.08.2016 г. е вписано извършено прехвърляне чрез договор за покупко – продажба на имот, находящ се в гр. София, ул. „Арх.

******* № *******, ап. 11, като купувачи на имота са вписани А. Г. Б. и В.И..Б.

Справката от имотния регистър би могла да се цени само като индиция, че А. Г. Б. е собственик на ½ ид. ч. от имот с адрес: гр. София, ул. „Арх.

******* № *******, ап. 11, но не я легитимира като такъв, тъй като не представлява титул за собственост. Доказателствената й стойност обаче следва да се преценява в съвкупност с представеното по делото и неоспорено от ищцата заявление за промяна на титуляр на партида от 06.10.2016 г., изходящо от нея, в което се съдържа извънсъдебно признание от страна на въззивницата - ищца, че е собственик на имота, считано от 24.08.2016 г.

Именно в качеството й на собственик на ½ ид. ч. от процесния имот през процесния период въззивницата се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги.

За установяване на обема на разхода за вода за процесния период за процесния имот и дължимата цена за ползваните В и К услуги по делото са приети заключения на съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза.

От неоспореното от страните заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че процесният имот е водоснабден; че общите и индивидуалните водомери са изправни и отговарят на метрологичните изисквания /липсват предписания за подмяната им/, както и че всички отчети са извършени реално по измервателните уреди, монтирани в имота, а обемът на доставените до процесния имот В и К услуги за процесния имот по фактури възлиза на 248,36 куб. м.

На следващо място, от неоспореното от страните заключение на съдебно 4

– счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че отчетените от общия водомер количества за процесния период са разпределени правилно по индивидуалната партида на ищеца. От отговора на задача № 5 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че незаплатените фактури за периода от 06.07.2020 г. до 06.04.2021 г. са в общ размер от 448,66 лв., от които главница в размер на 445,90 лв. и лихви в размер на 2,76 лв., както и че сумите са начислени за 248,359 м3 питейна вода, от които за имота – 22 м3 и за „общи нужди“ – 226,358 м3.

Доколкото въззивницата – ищца е собственик само на ½ ид. ч. от процесния имот, то тя дължи половината от претендираната сума, а именно – 222,95 лв.

Предвид изложеното по – горе, отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над сумата от 222,95 лв. до пълния предявен размер от 445,90 лв. В частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, решението е влязло в сила като необжалвано.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 2786/31.03.2022 г., постановено по гр. д.

№ 31040/21 г. по описа на СРС, 169 състав, в частта, в която предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен, следва да се потвърди като правилно.

По разноските:

Предвид изхода на спора в полза на въззивницата не следва да се присъждат разноски за въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2786/31.03.2022 г., постановено по гр. д.

№ 31040/21 г. по описа на СРС, 169 състав, в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6