Решение № 4030 от 06.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4030 гр. Пловдив, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330105505 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. И. К., чрез пълномощник – адв. Т. Ч., против Етажна собственост с адрес: гр.

Пловдив, ул. „Йоан Екзарх“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети на общи събрания на етажните собственици, проведени на 16.12.2019 г., 25.02.2020 г. и 14.04.2022 г.

С определение № 9318/16.08.2023 г. е постановено служебно съединяване на делото на основание чл. 213 ГПК с гр. д. № 5444/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, образувано по искова молба, подадена от А.

Р. Ч. и Ж. Ц. Ч., чрез пълномощник – адв. Т. Ч., против Етажна собственост с адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоан Екзарх“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети на общи събрания на етажните собственици, проведени на 16.12.2019 г., 25.02.2020 г. и 14.04.2022 г.

В исковите молби се твърди, че ищците са собственици на самостоятелни обекти, находящи се в ответната етажна собственост.

Изложени са съображения, че с получаването на заповеди за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, с които са осъдени да заплатят задължения към етажната собственост, ищците узнали за решенията, взети на проведените на 16.12.2019 г., 25.02.2020 г. и 14.04.2022 г. общи събрания на ЕС. Наведени са доводи за незаконосъобразност на взетите решения на посочените общи събрания поради допуснати нарушения на законовите изисквания относно свикване и провеждане на ОС на ЕС. Сочи се, че 1 протоколите от проведените събрания не съдържат изискуемите реквизите съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. По отношение на решението, взето на ОС на ЕС на 16.12.2019 г. за възлагане на правомощията на управителния съвет на професионален управител се поддържа, че липсва изискуемото мнозинство за вземане на това решение съгласно чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Това от своя страна се изтъква, че води до опорочаване на процедурата по свикване и провеждане на последващите ОС на ЕС поради ненадлежно оправомощаване на професионалния домоуправител. Предвид изложеното се претендира за отмяна на всички решения, взети на ОС на ЕС, проведени на 16.12.2019 г., 25.02.2020 г. и 14.04.2022 г., както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната Етажна собственост с адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоан Екзарх“ № 1, представлявана от „Ариете Хоум 2“ ЕООД, с *** Г.С.О., чрез пълномощник – адв. Е. А.. Изложени са съображения за недопустимост на исковите претенции поради неспазване на преклузивния 30-дневен срок съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По основателността на предявените искове се оспорват изложените в исковите молби твърдения за допуснати нарушения на ЗУЕС.

Наведени са доводи, че процесните ОС на ЕС са свикани и проведени съобразно законоустановените изисквания, като взетите решения са законосъобразни и не страдат от твърдените пороци. С оглед изложеното се претендира за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове, а по същество за отхвърляне на претенциите като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Искът за отмяна на решение на ОС на ЕС е конститутивен, като неговият предмет е субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е предвиден 30-дневен преклузивен срок за предявяване на иска от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съгласно тази разпоредба председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 /7-дневен срок от провеждане на събранието/ поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или 2 обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.

По делото се установява, че ищците се легитимират като етажни собственици, видно от приложените Нотариален акт за доброволна делба на право на строеж върху недвижим имот № ********** относно правото на собственост на ищцата Н. И. К., и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********** относно правото на собственост на ищците Ж. и А.Ч..

С оглед указанията, дадени в Определение № 1170/22.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 177/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, следва да се обсъдят събраните по делото доказателства относно свикване и провеждане на процесните ОС на ЕС, за да може да се прецени дали са спазени преклузивните срокове за предявяване на настоящите искове.

По отношение на ОС на ЕС, проведено на 16.12.2019 г.:

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, като датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол.

По делото е представена покана за свикване на събранието, която е подписана от Й.Ч. в качеството на ***. Във връзка с правомощията на Й.Ч. да свиква общи събрания, по делото е представен протокол от ОС на ЕС, проведено на 04.01.2019 г., на което същият е избран за ***. Доколкото не са ангажирани доказателства за оспорване и съответно отмяна на посоченото решение по законоустановения ред, то следва да се приеме, че същото е влязло в сила и е легитимирало Й.Ч. като *** на ЕС към 04.12.2019 г.

Поканата за свикване на събранието, проведено на 16.19.2019 г., носи дата 04.12.2019 г. Същевременно не става ясно дали това е датата на съставяне на поканата или на поставянето й, за което липсва отбелязване на часа. От ответната страна е представен нарочен протокол, носещ подписа на Й.Ч. /***/ и И.Б. /собственик/ползвател или обитател/, който удостоверява поставянето на поканата за свикване на ОС на ЕС на 04.12.2019 г. от 10:45 часа, но това не санира допуснатото нарушение за посочване на часа на поставянето върху самата покана. В показанията си разпитаните по делото свидетели М.Ч. и Т.К. отричат да са виждали въпросната покана на входа на сградата, което засилва съществуващата неяснота относно точния момент на поставянето й.

На следващо място, относно провеждане на събранието, за което поначало свидетелства съставения протокол, по делото са представени два протокола от 16.12.2019 г., както и още един от 19.12.2019 г. за поправка на 3 очевидна фактическа грешка. Буди недоумение защо е процедирано по този начин, след като все още не е бил изтекъл срокът за изготвяне на протокола по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС. Освен това съобразно правилата на логиката е достатъчно да се състави протокол за поправка, който впоследствие да съпътства протокол от събранието, а не да се съставя още един при това със съществени разлики в съдържанието. Всичко това поражда съмнение в истинността на протокола от ОС на ЕС, като според настоящият съдебен състав за меродавен следва да се приеме представеният по делото в оригинал протокол.

Съобразно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС / в редакция към ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г./ общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 – 4 и 7 /когато се изисква квалифицирано мнозинство за вземане на определени решения/. В ал. 2 е регламентирано, че липса на кворум събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В случая от направеното в протокола отбелязване се установява, че в обявения час са присъствали представители на 34,84 % ид. ч., поради което събранието е отложено с един час, когато са се явили лично и чрез представители собственици, притежаващи 54,74 % ид. ч. от общите части на сградата. Представен е присъствен списък, от който е видно, че на събранието са присъствали двама пълномощници, като няма данни за начина на тяхното упълномощаване, нито приложени към протокола копия от пълномощни, в случай че е извършено в писмена форма. При това положение съдът намира, че е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 5 ЗУЕС, но участието в гласуването на лица без представителна власт не води неминуемо до незаконосъобразност на взетите решения, а следва да се извърши проверка с оглед изискуемия кворум и мнозинство и без тези лица /в този смисъл Решение №188/05.12.2018 г. по т. д. №2309/2017 г. на ВКС/. При изключване на пълномощниците от общия процент на представените идеални части се получава кворум от 50,81 % или 50,941 % съобразно заключението на СТЕ, който е достатъчен за провеждане на събранието съобразно изискването на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, но не и за вземане на решение по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС /в редакция към ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г. /, за което е необходимо мнозинство повече от 67 % ид. ч. от общите части. В тази връзка следва да се обсъди дневният ред на събранието и взетите решения.

Съгласно чл. 16, ал. 3 ЗУЕС общото събрание не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. От представената по делото покана е видно, че дневният ред за проведеното на 16.12.2019 г. ОС на ЕС включва следните въпроси: 1.

Избор на домоуправител; 2. Ценообразуване на месечни такси; 3. Гласуване на фонд ремонт; 4. Действия при некоректни платци; 5. Друго. Същевременно в протокола от събранието е посочен следният дневен ред, по който са взети и решения, а именно: 1. Избор на протоколчик на ОСЕС; 2. Сключване на 4 договор за възлагане на правомощия (или част от тях) на фирма за управление и поддръжка; 3. Избор на контролен съвет; 4. Определяне на таксата за поддръжка, както и начин за разпределяне на общите консумативи, като ток и вода, така също начин на действие при нередовни платци; 5. Определяне на таксата за фонд „Ремонт и обновление“. Очевидно е разминаването във въпросите от дневния ред, като от съдържанието на протокола не става ясно дали включването на допълнителните въпроси е в хипотезата на „неотложни случаи“, нито е проведено разискване и гласуване за промяна в предварително обявения дневен ред. Изложеното несъмнено представлява нарушение на изискванията на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. Относно решението за възлагане на правомощия във връзка с управлението и поддържането на ЕС на юридически или физически лице, които не са собственици, както бе посочено, е необходимо мнозинство от 67 % ид. ч. от общите части съобразно действащата към датата на събранието редакция на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС, което в случая не е налице, доколкото решението е взето единодушно от присъствалите, представляващи 50,81 % ид. ч. от общите части.

В контекста на изложените съображения съдът приема, че констатираните нарушения относно свикване и провеждане на ОС на ЕС на 16.12.2019 г. са съществени и водят до незаконосъобразност на взетите решения, които следва да бъдат отменени.