Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 27.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 186/2024
Вид
Решение № 15
Подписан
27.01.2025
В сила
20.05.2026
Състав
Мария Кирилова Дановска, Боян Ешпеков, Кирил Митков Димов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. К., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Кирил М. Димов

Б. Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500186 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 3514/15.08.2024г., подадена от ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност), представлявано от В. Л. Г. - синдик, ищец в първоинстанционното производство, против Решение № 150 от 20.03.2024 г., постановено по гр. д. № 277/2023 г. по описа на Районен съд – К., както и по две частни жалби : с вх.

№ 5869/03.06.2024 г., подадена от Г. С. С. против определение № 592/20.05.2024 г. и с вх. № 6998/03.07.2024 г., подадена от В. Л. Г. – синдик на ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност), против определение № 594/20.05.2024г., с което е допълнено решението по делото, в частта му за разноските.

С въззивната жалба се правят оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, като се развиват съображения, че не ответникът „И. И.“ ЕООД, а ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) е собственик на процесните недвижими имоти, на основание изтекла придобивна давност и необезпокоявано владение със собственическо намерение, считано от 01.01.2003 г. до датата на подаване на исковата молба, представляващи поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес гр. К., п.к. 6000, „С. д.“, с трайно 1 предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, с площ от 865 кв.м., с номер по предходен план 21009, ведно с построената в него Сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на сградата: гр. К., п.к. 6000, „С. д.“, с предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, със застроена площ от 145 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници на имота: поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***.

Твърди се, че процесните имоти са придобити първоначално от „С. М“ ООД, което преустановило дейност и не било пререгистрирано. Активите на „С. М“ ООД преминали в ЕТ „С. - С. Г.“ и от 2003 г. последният владеел процесните имоти необезпокоявано, с намерение да ги свои. През 2020 г. ЕТ „С. - С. Г.“ бил обявен в несъстоятелност, а владението на имотите било предадено на синдика в производството, който след встъпването си разбрал, че имотите „се продават“ от името на „И. И.“ ЕООД. Сочи се, че при направена справка в Имотния регистър към АВп се установило, че въз основа на констативен нотариален акт №*, том 1, peг. № 380, дело № 19 от 2015 г., Г. М.

Г. и П. П. Г.а са обявени за собственици на процесните имоти, по давностно владение. В жалбата се твърди, че Г. М. Г. и П. П. Г.а са родители на едноличния търговец С. Г. и те никога не са ги владяли от свое име или със собственическо намерение, а още по-малко за период от 10 години.

На следващо място в жалбата се твърди, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том 1, peг. № 800, нот.дело * от 2020 г., процесните имоти са продадени от Г. М. Г. и П. П. Г.а на „И. И.“ ЕООД, но към момента на сезиране на съда с предявените искове никой не потърсил владението върху недвижимите имоти и те се владеели и към настоящия момент от ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност).

Искането е въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната 2 жалба, депозиран от „И. И.“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се излагат доводи за неоснователността й. Иска се атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

С първата частна жалба с вх. № 5869/03.06.2024 г., подадена от Г. С. С., чрез процесуален представител, се обжалва Определение № 592/20.05.2024 г., постановено по делото, с което съдът е допълнил по реда на чл.248 от ГПК свое протоколно определение от 20.02.2024 г., като е осъдил частната жалбодателка да заплати на „И. И.“ ЕООД сумата от 1 500 лв., представляващи разноски за адвокат. Излагат се доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по него е имало само едно съдебно заседание, преди провеждането на което исковете са оттеглени. Сочи се, че съдът веднъж е присъдил сумата 6 250 лв. и допълнително е присъдил още 1 500 лв., поради което присъдените в полза на „И. И.“ ЕООД суми са явяват в повече от сумата, посочена по договора за правна помощ от 6500 лв., поради което било налице неоснователно обогатяване за страната, както и, че не са представени доказателства за изплащане на хонорара от 6 500 лв. Иска се отмяна на обжалваното определение, като не се присъждат разноски в нейна тежест; алтернативно - ако бъдат присъдени такива, те да са в размер на 250 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е п остъпил отговор на частната жалба, депозиран от „И. И.“ ЕООД, с който се иска обжалваното определение да бъде потвърдено в цялост, а депозираната частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

С постъпила втора частна жалба с вх. № 6998/03.07.2024 г., подадена ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) чрез В. Л. Г. в качеството му на синдик, се обжалва Определение № 594/20.05.2024 г., постановено по делото, с което съдът е допълнил по реда на чл.248 от ГПК постановеното Решение № 150 от 20.03.2024 г., като е осъдил частния жалбодател да заплати на „И. И.“ ЕООД сумата от 6 211 лв. - разноски за адвокат. Излагат се доводи. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да не бъдат присъждани разноски в тежест на несъстоятелния търговец.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е п остъпил отговор на частната жалба, депозиран от „И. И.“ ЕООД, с който се иска частната жалба да бъде оставена без уважение.

3

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ несъстоятелност) не се явява и не се представлява.

„С.

-

С.

Г.“

(в

В съдебно заседание ответникът „И. И.“ ЕООД, не се представлява. С молба вх. № 5040/26.11.2024 г., постъпила чрез ССЕВ, подадена от адв. М. Р., пълномощник на въззиваемото дружество, се изразява становище по същество на спора. Претендира разноски, съобразно списък, представен с молба от 21.10.2024 г., ведно с приложени документи за реално извършване на разноските.

В съдебно заседание частният жалбоподател Г. С. С., не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание синдикът В. Л. Г., не се явява.

Настоящият въззивен съдебен състав, като прецени оплакванията по жалбите, доводите и аргументите на страните и всички събрани по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбите като подадени в срок и от имащи правен интерес от това, лица, са процесуално допустими, и като такива подлежат на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ЕТ „С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/, представлявано от синдика В. Л. Г., против „И.

И.“ ЕООД, представлявано от управителя Х. Г. С., обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода от 01.01.2003 г. до датата на предявяване на исковата молба - 10.03.2023 г., на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., с адрес: на поземления имот: гр. К., п.к. 6000, „С. д.“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 865 кв.м., с номер по предходен план 21009, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по КККР на гр. К., с адрес на сградата; гр. К., п.к. 6000, „С. д.“, с предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, със застроена площ от 145 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници на имота: поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен 4 имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И. И.“ ЕООД, с който предявения иск се оспорва като неоснователен, с довод че ответникът е собственик на процесния имот на основание покупко-продажба от 06.03.2020 г. Видно било от представения по делото НА за покупко-продажба на недвижими имоти и учредяване на сервитути № 251, том 1, peг. № 800, нот.дело * от 2020г., че процесните имотите са продадени от Г. М. Г. и П. П. Г.а на „И. И.“ ЕООД.

По делото са предявени по реда на чл. 225, ал. 1 от ГПК от главно встъпилото лице Г. С. С., против страните по основния спор - ЕТ „С. – С. Г.“ /в несъстоятелност/, и „И. И.“ ЕООД, субективно съединени положителни установителни искове за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесните недвижими имоти, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от месец 08.2003 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.09.2023 г.

Ответникът „И. И.“ ЕООД е оспорил като неоснователен предявения против него иск с довод, че е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, за което излага подробни съображения. Моли исковата претенция да се отхвърли. Претендира разноски.

Ответникът ЕТ „С. – С. Г.“ /в несъстоятелност/, представляван от синдика В. Л. Г., е депозирал отговор, с който изразява становище, че отношение ще вземе по същество в съдебно заседание.

С молба с вх. № 1944/19.02.2024г. ищцата Г. С. С. оттегля предявените от нея искове и моли производството в тази му част да бъде прекратено. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че ответниците претендират деловодни разноски.

С молба, депозирана по имейл на 18.02.2024г., ищецът ЕТ „С. – С. Г.“ /в несъстоятелност/, представляван от синдика В. Л. Г., е изразил становище за даване ход на делото в негово отсъствие; посочил е, че не може да се 5 възползва от разрешените му двама свидетели, тъй като те отказали да свидетелстват; сочи, че няма други доказателствени искания и моли исковата му претенция да бъде уважена, като алтернативно посочва, че при отхвърляне на исковете прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

В проведеното на 20.02.2024г. открито съдебно заседание /л.262 от първоинстанционното производство/ с протоколно определение съдът е прекратил на осн.чл.232 ГПК производството по делото в частта му по предявените от Г. С. С. против ЕТ „С. – С. Г.“, и „И. И.“ ЕООД положителни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на поземления имот: гр. К., п.к.

6000, „С. д.“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, с площ от 865 кв.м., с номер по предходен план 21009, ведно с построената в него сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на сградата; гр. К., п.к. 6000, „С. д.“, с предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, със застроена площ от 145 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници на имота: поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 08.2003 г. до дата на исковата молба – 25.09.2023 г. Ответникът „И.

И.“ ЕООД е направил искане за присъждане в негова полза на разноски за адвокат в размер на 6 500 лв., за което представя доказателства за сторени такива. Съдът е приел, че е сезиран с молба по чл.248 от ГПК и е изпратил препис от протокола на Г. С. С., като й е предоставил възможност за отговор по молбата по чл.248 от ГПК в едноседмичен срок.