Решение № 23498 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23498 гр. С., 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110140979 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са от М. С. Д. срещу „С.К.“ ООД искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г. на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за паричен заем № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, на основание чл.

146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.

21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Предявен е и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 1165,47 лв., представляващо платена от него без основание сума въз основа на нищожната договорна клауза, ведно със законната лихва от 08.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 2000 лв. при уговорени ГЛП в размер на 44,50 % и ГПР в размер на 56,70 %, като се е задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в срок до 24.05.2024 г. на 23 седмични погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл. 5.1. от договора бил задължен да осигури обезпечение след сключване на договора, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 11 от договора в размер на 1165,47 лв., включена изначално в погасителния план, с което погасителната вноска възлизала на 148 лв., а общият размер на задълженията му по договора – на 3404 лв.

1

Релевира възражение за нищожност на целия договор поради протИ.речие на закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази връзка сочи, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока – надвишава размера на възнаградителната лихва. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален праг на ГПР, и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като на практика с клаузата за неустойка е уговорено допълнително обезщетение за забава, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че платената сума по нищожната неустоечна клауза е недължимо платена. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага съображения, че договорът за заем не е недействителен по смисъла на ЗПК, като са спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК.

Твърди, че процесната неустойка е начислена въз основа на действителна неустоечна клауза, както и че същата не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи, че клаузите от договора не са неравноправни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещни осъдителни искове, предявени в условията на евентуалност - с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, евентуално чл. 23 ЗПК за осъждане на М. С. Д. да заплати на „С.К.“ ООД сумата от 1550 лв. – представляваща част от неизплатена главница по Договор за паричен заем № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г. в общ размер на 2000 лв., като дължима на договорно основание и поради неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя по договора за кредит, евентуално като дължима главница по недействителен договор за кредит. Излага съображения, че по сключения между страните договор за потребителски кредит на ответника по насрещния иск е предоставена сума в размер на 2000 лв., от която са заплатени 450 лв., като задължението по процесния договор е изцяло падежирало след изтичане на срока за плащане на последната вноска по кредита, а именно на 17.06.2024 г., поради което е останала незаплатена сумата от 1550 лв., частична претенция от 2000 лв. Моли за уважаване на насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на подаването му – 17.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

От ответника по насрещния иск е постъпил писмен отговор, в който признава иска за основателен. Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и по същия се дължи 2 връщане само на чистата главница в размер на 2000 лв., от която е заплатил сумата от 450 лв. Признава насрещния иск за сумата от 1550 лв. Претендира разноски.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от приетия като доказателство Договор за потребителски кредит № 981087 към искане № 9287016 и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), е видно, че на 15.12.2023 г. между ищеца М. С. Д. в качеството му на кредитополучател, и „С.К.“ ООД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит, по силата на който „С.К.“ ООД е предоставило на М. Д. сумата от 2000 лв., която ищецът се е задължил да върне на 23 седмични погасителни вноски – в размер на 3 х 17,31 лв. и 20 х 109,33 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 44,50 % и годишен процент на разходите от 56,70 % , с дата на последно плащане на 24.05.2024 г., като общата сума, дължима от кредитополучателя е 2238,53 лв., включваща главница в размер на 2000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 238,53 лв. Предвидено е, че договорът служи като разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя.

В чл. 5 от договора е уговорено, че договорът за потребителски кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1/ безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по – малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл. 5, ал. 2 страните са уговорили, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора за кредит.

В чл. 11, ал. 1 от договора страните са приели, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1165,47 лв. Начислената 3 неустойка се заплаща разсрочено съгласно посочения в Приложение № 1 към договора за кредит начин. Видно от Приложение № 1 – погасителен план към договор за кредит № 981087 общият размер на вноската, с включена неустойка е в размер на 148 лв., общо 3404 лв. (2000 лв. – главница, 238,53 лв. – договорна лихва, 1165,47 лв. - неустойка), като неустойката е разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по кредита с падеж на първата вноска на 22.12.2023 г. и падеж на последната вноска на 24.05.2024 г., общо 23 седмични вноски.

Между страните не се спори, че ищецът М. С. Д. е заплатил в полза на ответника „С.К.“ ООД във връзка с процесния договор за кредит сумата от общо 450 лв., както следва: на 25.01.2024 г. – 150 лв., на 12.02.2024 г. – 150 лв., на 06.03.2024 г. – 150 лв., което обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства – Справка за движенията по договора и Извлечение за извършените и предстоящи плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, евентуално за прогласяване нищожността на процесната договорна клауза – чл.

11 на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г. и неговото съдържание; че договорът протИ.речи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; твърдяната неравноправност на клаузата на чл. 11 от него; твърдяното заобикаляне на закона - чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК с посочената клауза; твърдяното накърняване на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорената клауза.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатил сумата в размер на 5 лв. като неустойка по чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г. и получаването на сумата от ответника.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване, респективно за задържане на процесната сума.

По предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, евентуално чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния 4 иск е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г. със соченото съдържание, реалното предаване на заемната сума в размер на 2000 лв. от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, срока за погасяване на задължението и настъпването на изискуемостта на вземането.