Решение № 2777 от 20.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2777 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110204067 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. М.” АД с ЕИК 200363683, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ***-50, община

Столична, представлявано от изпълнителния директор Здравко Стоилов Андреев, ЕГН **********, чрез адв. Г. срещу Наказателно постановление № 694 от 07.03.2022, издадено от инж. Стоян Цанков Тошев, Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ София, гр.

София, ***, упълномощен със Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 265, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж” от Закона за горите на Б. М.” АД с ЕИК 200363683е наложена глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 265, ал.3 от ЗГ.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното НП, за което се излагат доводи, че е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че свидетелите по АУАН не са индивидуализирани с достатъчен обем данни, че не са обсъдени депозираните възражения срещу АУАН, съответно, че при изготвяне на АУАН на представител на жалбоподателя не са връчени копия от преписката, както и е отказана възможността същата да бъде заснета. Правят се оплаквания, че не е ясно как е определен периодът, в който е извършено нарушението, както и че не е доказано именно жалбоподателят да е извършил нарушението. Сочи, че не е отразена в АУАН и в НП датата на нарушението, а в НП не са посочени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Излага доводи, че от описанието на нарушението не става ясно дали жалбоподателят е променил предназначението на горската територия или ползването не е станало по установения ред. Счита наложената санкция за прекомерна. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адвокат Г., 1 с пълномощно по делото. Той поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Сариев, който оспорва жалбата, и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Намира, че е налице точно описание на нарушението, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, авторът на нарушението е установен, като приема, че доколкото ловното стопанство се занимава с развъждане, стопанисване на дивеч, то и изградената сграда е зооветеринарно съоръжение. Прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски. Представя писмени бележки.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Дружеството „Б. М.” АД било страна по договор за съвместна дейност № 154 от 23.06.2016 г. сключен с Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ - гр. Благоевград.

След сигнал в медиите за извършено нерегламентирано строителство в териториално поделение държавно ловно стопанство „Искър“ към Югозападно държавно предприятие – гр. Благоевград, Регионална дирекция по горите – София се самосезирала и извършила проверка на място на 28.06.2021 г. от комисия в състав от служители на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ и Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ - гр. Благоевград в териториално поделение /ТП/ държавно ловно стопанство /ДПС/ - „Искър” към ЮЗДП - гр.

Благоевград. Било установено, че в имот с кадастрален № ***, находящ се в землището на с. Долни Пасарел, община Столична, горска територия - публична държавна собственост, е изграден обект, който представлявал склад, описан в протокола за проверка като метална конструкция с тухлени стени и площ над 1000 кв.м., за който нямало обособен идентификатор. По време на проверката било установено, че помещението е почти празно, не се използва, а само малка част от него е запълнена с разнородни вещи и същото служи за склад. В него не били открити животни, ветеринарни пособия или следи то животни или друга дейност. Бил съставен Констативен протокол от 28.06.2021г. от проверяващата комисия в състав Дунчев, Ковашки, Райчев, Русев, Чамов и Желев и с участието на Джупаров – директор на ловното стопанство. Не бил установен периодът, в който е построена сградата, нито в протокола за проверка било посочено, че сградата е зооветеринарно съоръжение. В имота с посочения кадастрален номер преди датата на проверката съществували и били отразени на кадастралната карта общо 4 постройки със самостоятелни идентификатори, които представлявали селскостопанска сграда с площ 344 кв.м., селскостопанска сграда с площ 448 кв.м., сграда със смесено предназначение с площ 750 кв.м. и сграда със специално предназначение с площ от 1614 кв.м.

На 03.08.2021г. било изпратено писмо до свидетеля Джупаров от Александър Дунчев – изп. Директор на ИАГ във връзка с проверката на строежите и сградите на територията на ТП „ДЛС Искър“, с което се изисква информация за установената сграда в имот с кадастрален № ***, както и за други две други сгради в други поземлени имоти.

В отговор постъпило писмо от 11.08.2021г. от ТП „ДЛС Искър“, в което се посочвало, че сградите се използват за складове и една сграда за аклиматизация на дива свиня.

На 20.08.2021г. бил изготвен констативен протокол от Александър Тумбев в присъствието на представител на жалбоподателя, в който било посочено, че не са представени документи и строителни книжа във връзка с изграждането на сградата в имот с кадастрален № ***, а в проверените три сгради не е имало следи от стари конструкции, конструктивни елементи или части от стари сгради и съоръжения. Не била представена и информация за процесната сграда за възложител, инвеститор и изпълнител.

На неустановена дата по делото неустановен служител от Регионална дирекция по горите- София използвал приложението Google earth Pro от дати 20.07.2017г., 07.07.2019г., 14.08.2019г. и 11.07.2020г. и извлякъл сателитни снимки на сграда в имот с кадастрален № ***, на които се вижда, че има изменения в постройката.

2

На неустановена дата по делото от проверяващия орган били извлечени и други снимки от същото приложение на същата сграда, като на снимките била маркирана процесната сграда с кръг и била обозначена като „склад (1500 кв.м.) от служители на РДГ-София.

Преписката била докладвана на актосъставителя, свидетеля Шикиров, който приел, че сградата в имота е построена в периода 09.09.2020г. – 04.12.2020г., когато счел, че е извършено нарушението, приел, че сградата е построена от жалбоподателя Б. М.” АД с ЕИК 200363683 и че същата представлява зооветеринарно съоръжение, поради което издал /АУАН/ серия ИАГ № 051752 от 09.09.2021г., в който посочил, че в периода от 09.09.2020 г. до 04.12.2020 г. дружеството „Б. М.” АД, като страна по договор за съвместна дейност № 154 от 23.06.2016 г., сключен с Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ - гр. Благоевград е изградило обект по чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж” /зооветеринарно съоръжение/ от Закона за горите в горска територия - публична държавна собственост, в имот с кадастрален № ***, находящ се в землището на с. Долни Пасарел, община Столична, представляващ строеж, а именно изградена метална конструкция с тухлени стени и площ над 1000 кв.м., без да е учредено право на строеж по установения за това ред в Закона за горите, с което е нарушен чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж”, във връзка с чл. 265, ал. 3, във връзка с ал. 2 от Закона за горите. АУАН бил връчен на представител на жалбоподателя, който в законоустановения срок подал и възражения, които били приети за неоснователни.

На базата на така издадения АУАН, при идентична фактическа обстановка и правна квалификация, било съставено и атакуваното наказателно постановление № 694 от 07.03.2022, издадено от инж. Стоян Цанков Тошев, Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ София, гр. София, *** , упълномощен със Заповед РД 49199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 265, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3, буква „ж” от Закона за горите на Б.

М.” АД с ЕИК 200363683 е наложена глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 265, ал.3 от ЗГ.

Горната фактическа обстановка се намери за установена въз основа на следните представени по делото доказателства и доказателствени средства: протоколи за проверка, възражение, АУАН, НП, заповеди за компетентност, писмена кореспонденция, скици на сграда, гласните доказателствения средства, събрани чрез разпита на допуснатите свидетели – Шикиров, Тумбев, Райчев, Джупаров, Чамбов и Атанасова, както и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, доколкото показанията им са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта, в която не възпроизвеждат свои лични възприятия и установени факти, а правят предположения.

На първо място съдът следва да посочи, че не се установява възприетото в АУАН и НП обстоятелство сградата в посочения имот да е построена в периода 09.09.2020г. до 04.12.2020г. Нито един от разпитаните свидетели не съобщи лично да е установил този факт по документи или след проверка. Напротив, свидетелите, служители на РДГ-София, уточниха, че това им заключение се базира изцяло на снимки от Google earth, като никой от тях не се установи да ги е проверил или изготвил. Съдът следва да посочи, че подобни снимки не са доказателствени средства нито доказателство, с което могат по несъмнен и категоричен начин да се установяват възприетите от АНО факти. От снимките изобщо не става ясно какво е заснето, къде е заснето, още по-малко какво представляват измененията в тях и дали се касае за същинско строителство, ремонт, естествени процеси, на унищожаване на вече съществуващи сгради или друго. За да бъде доказана датата на изграждане са необходими категорични доказателства, а не използване на приложение с произволно 3 създадени сателитни снимки с други цели, необслужващи административнонаказателното производство. Няма данни по делото кога е започнало строителството, респективно кога е завършено. Въпреки усилията на съда, никой от служителите на РДГ-София, осъществили проверката, не може да съобщи данни за тези обстоятелства. Нещо повече, видно е от снимките, че дейностите, които АНО е с чел за строителство на сграда, са започнали през още през юли 2019г. и приключват по предоставените материали (отново произволни снимки) през юли 2020г., много преди инкриминирания период 09.09.2020 до 04.12.2020г, избран произволно за дата на извършване на нарушението с оглед спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Очевидно АНО не е събрал никакви доказателства и не предостави такива на съда, кога е построена сградата, а дори и от представените снимки от интернет приложение, некредитирани то съда, е видно че става въпрос за дейности, извършвани повече от година преди това. В този смисъл съдът намери, че не е доказан периодът, в който е строена сградата, съответно датата, на която е извършено нарушението.

На следващо място липсват каквито и да било доказателства за това кой е извършил нарушението. Видно от пледоарията на юрк. Сариев, това обстоятелство се установявало, доколкото свидетелят Джупаров, директор по това време на ДЛС „Искър“, не бил построил сградата. Дори и това да е така, това автоматично не означава, че именно жалбоподателят, дори и страна по договор за съвместна дейност, е извършил тези действия. Няма налични никакви доказателства за това твърдение в АУАН и НП, а констатациите на АНО почиват на неясни умозаключения и липса на проверени факти. Строежът би могъл да е извършен от всяко едно физическо лице, съответно по задание на друго ЮЛ, нямащо отношение към стопанисването, управлението или опазването на имота, като в тежест на АНО е да докаже, че именно посоченото в НП и АУАН лице е извършило нарушението. Обстоятелството, че жалбоподателят е страна по договора за съвместна дейност може да е индиция за това, съответно отправна точка за събиране на доказателства, но само по себе си не е достатъчно за стандартите по НПК и ЗАНН, за да се приеме, че е доказано нарушението. Дори свидетелят Джупаров заявява, макар и да е бил директор на ДЛС „Искър“, че не знае кой е построил сградите. Същото посочват и останалите разпитани свидетели, участвали в проверката, които не са установили този факт. Актосъставителят дори признава, че е приел, че сградата е построена от жалбоподателя само на базата на обстоятелството, че същият е страна по договор за съвместна дейност, което е само по себе лишено от смисъл. Свидетелят Райчев пък заявява, че по интернет приложението разбрали „горе-долу“ кога е построена сградата, което явно според АНО е достатъчно, за да приеме обвинението за доказано, която констатация съдът обаче намира за неправилна. От своя страна свидетелят Райчев съобщава, че приели сградата за построена от жалбоподателя, доколкото никой не го бил отрекъл по време на проверката, което също съдът следва да посочи, че не е достатъчно, за да се приеме, че именно жалбоподателят е авторът на нарушението. Свидетелят Чамбов също не може да допринесе с показанията си да се установи кой е построил сградата, съответно кой е поръчал нейното изграждане, като заявява, че няма представа за това, въпреки че е бил част от проверяващия екип. В този смисъл съдът намира, че авторството на нарушението не е доказано.