Протокол № 76 от 10.03.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5/2022
- Вид
- Протокол № 76
- Подписан
- 10.03.2022
- В сила
- 10.03.2022
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Симеон Илиянов Светославов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 76 гр. с., 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – с., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500005 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивницата М. СТ. Д. , редовно призована, се явява лично и с адв.
Е.Й. от АК – с., редовно упълномощен с пълномощно, което представя в днешното съдебно заседание.
Въззиваемият СТ. Г. Г., редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. Е.П., редовно упълномощена от по-рано.
Вещото лице М. Н. Б., редовно призована, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на същото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от М. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. с., ул.
„А" № 128 против решение № 646/09.11.2021 г. по гр.д. № 1831/2021 г. на с.ския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от жалбоподателката против СТ. Г. Г., ЕГН ******* от гр. с., бул. „Х.Д.**********, в качеството й на майка на малолетното дете С.С. Г., родено на 21.09.2017 г. иск с правно 1 основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на режима на лични контакти на бащата с детето, като бъде определен режим всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч., без преспиване, до навършване на 7годишна възраст на детето, а след навършване на седем годишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч., както и два пъти по 15 дни в месеца през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 748,75 лв.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П., пълномощник на СТ. Г. Г., с която жалбата е оспорена като неоснователна.
По депозираната въззивна жалба и отговора по същата, съдът е извършил подробен писмен доклад в закрито заседание на 13.01.2022 г., за което е съставено определение № 25, който доклад е връчен на страните.
Адв. Й.: Поддържам жалбата. Нямам възражения по доклада.
Представям и моля да приемете като доказателство по делото експертно решене на ТЕЛК относно здравословното състояние на детето.
Адв. П.: По друго дело сме запознати с представеното писмено доказателство. Не възразявам да бъде прието телковото решение по делото.
Оспорваме въззивната жалба, поддържаме отговора. Представям и моля да приемете невлязла в сила присъда по НЧХД № 840 /2021 г. на РС – с., във връзка с неизпълнение на съдебно решение от въззивницата за режим на лични контакти между бащата и детето. Считам, че е относимо по настоящия спор, дори да не е влязла в сила, защото е доказателство за поведението на майката за изпълнението на този режим. Представяме Ви го като информация по делото, действително НЧХД не е влязло в сила
Адв. Й.: Моля да не приемате като писмено доказателство представения препис от присъда, тъй като се касае за невлязъл в сила съдебен акт, който се обжалва пред ОС – с.. По настоящото дело следва да бъде ползван крайният съдебен акт.
Съдът намира, че следва да приеме представените писмени доказателства, като ще коментира в решението си тяхната относимост по предмета на делото. Във връзка с това на 157 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото копие от експертно решение № 94216/18.11.2021 г. на ТЕЛК – МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – с., както и присъда № 11/31.01.2022 г., постановена по НЧХД № 840/2021 г. на с.ски районен съд.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът докладва, че в законния срок на 01.03.2022 г. е депозирано експертно заключение по допусната съдебно-психологична експертиза от вещото лице Б..
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да бъде изслушано вещото лице.
Съдът счита, че следва да изслуша вещото лице и пристъпи към снемане на самоличността на същото:
М. Н. Б. – 68 г, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, без родство със страните и техните представители.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която носи по реда на чл. 291 от НК за даване на невярно заключение. Същата обещава да даде заключение по знание и съвест.
В.л. Б. РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам представеното заключение. За да го изготвя съм провела среща с детето, майката и бащата, за да установя каква е реакцията на детето в присъствието на бащата и изобщо взаимоотношенията в бившето семейството. Тъй като в материалите по делото и в социалните оценки има много негативни доказателства, трябваше да се убедя лично. Направила съм изследване на детето във връзка с неговото интелектуално развитие и то е установено в рамките на ниска норма, което се дължи на честото боледуване и хоспитализиране в здравни заведения. По време на срещата между детето и бащата не беше установена и не се наблюдаваше никаква емоционална връзка между двамата, като в ролята на баща детето идентифицира друг човек. Описано е подробно в обсъждането ми, детето каза, че Вальо е неговият татко, а не съответния биологичен баща.
Поради това и поради другото отношение на детето към бащата, експертизата приема, че има поставено начало на синдрома на „родителско отчуждение”.
Подробно съм посочила всички симптоми, които отговарят на синдрома „родителско отчуждение”. Като край връзката баща - дете е изключително важна, още повече, че детето е момче, има нужда от модел на подражание.
3
Правилното психологично развитие и получаването на необходимата емоционална храна са съществени. Аз не отделих детето от майката, когато трябваше да го срещна с бащата, за което бях обвинена от страна на бащата, че ако майката не беше при тази среща, тя щеше да протече по друг начин.
Детето е много малко само на 4 г. и няколко месеца и смятам, че поне до седемгодишна възраст има нужда от подкрепата майката и то не толкова защото тя нещо ще направи, а защото то е по-сигурно в нейно присъствие.
Ако се определи една възраст, да кажем до 7 г. възраст детето да не преспива при бащата - това може, но след това вече ако се лиши от това преспиване и тази по-дълготрайна връзка, в която бащата да участва във всички сфери от денонощието, а именно подготовка на сън, спане, разходки, хранене, проблеми около здравословното състояние – ако се наложи тогава вече ще е фатално, защото много се разкъсва връзката между бащата и детето.
Запозната съм с материалите по детето. Аз видях каква е реакцията на детето в процеса на срещата с бащата и от това съдя, че детето не направи абсолютно никакъв емоционален контакт с бащата. По време на срещата то не проговори. Нямаше никакво взаимодействие между тримата като едно цяло, от което приемам, че за 1-2 г. детето ще израсте и ще усети, ако разбира се не продължава тази борба, този синдром ако не се задълбочи. Имайки предвид здравословното състояние на детето, това е било в основата на всичко. Детето е по-привързано към майка си. Не мога да приема, че е трябвало да осъществя срещата между бащата и детето в отсъствието на майката, защото при деца малолетни и непълнолетни, а детето е съвсем в началото на тази малолетна възраст - на 4 г. и половина, това би го травмирало и би довело до влошаване на състоянието му, най-малко на психичното му спокойствие. За детето, тъй като е в много малка възраст, за да се чувства спокойно и да не преживява психически стрес е добре да не се осъществява преспиване при бащата поне в начален период, докато се адаптира към това по-голямо време на среща и контакти с бащата. За пример дадох до 7 г., но и на двамата родители съм предложила да намерят някакво компромисно решение - дали ще е за месеци или за година. Те бяха категорични, че с нито един от тях не може да се разговаря. Ако нямат контакт, аз не мога да наложа евентуална среща. Детето не поиска да говори въобще за бащата. Когато стана въпрос за връзката на бащата – за посещенията му в дома му, бащата каза, че детето се чувства подобре, когато я няма майката. Майката ми отговори по съвсем друг начин, че 4 детето не е свикнало даже и с роднините на бащата. Ако на всяка среща с детето родителите ще са и двамата, ще се намали привързаността му към бащата. Първоначално това може да се случи за кратък период от време.
Мисля, че детето е свикнало повече с майката от колкото с бащата, от показанията, които съм чула от бащата и от показанията които съм прочела в дознание по делото. Но за да бъде спокойно детето и да няма този психически стрес, майката може да присъства на първоначалните срещи. Не мога да посоча точно период, всичко е много индивидуално и много специфично, зависи от това какво е казано на детето, как детето е подготвено за тази среща с бащата. Не съм питала детето при кого иска да живее, защото не е коректно от моя страна да питам пред двамата родители. Не знам от къде идва това.
Въпреки започналото родителско отчуждаване в интерес на детето би било първоначално на срещите с бащата да присъства и майката, докато то се адаптира и по-лесно преодолее времето, през което ще пребивава с бащата.
Срещата на детето с бащата ще се осъществи без психологическа травма за детето, ако предварителната подготовка за тази среща не е провокирана от майката. Детето не бива да бъде травмирано най-вече заради здравословното му състояние, така че ако има определен един компромисен период и от двамата родители, това ще бъде разрешено по някакъв начин. Но контакт между родителите няма и затова се случва така. Детето и в момента може да е спокойно, когато преспива при бащата и се отглежда два дни или 48 часа при него, при положение, че то е подготвено, при положение, че няма вражда между двамата родители. Фактът, че детето е оставало при бащата до момента, когато майката е разрешавала детето да бъде при бащата, то е готово пак да остава само с него.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещото лице.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На вещото лице М. Н. Б. да се изплати възнаграждение в размер на 360 лв. от внесения по делото депозит.
Съдът освободи вещото лице от съдебната зала.
Съдът прикани страните към споразумение.
Адв. Й.: От наша страна няма проблем за постигане на спогодба.
5
Основният проблем е във връщане на детето много често в състояние, което налага оставането и на майката и на детето от къщи следващата една седмица.
Нашата цел е детето да укрепне малко, а не да лишим другия родител. С оглед обаче на заболяването му и годините му това преспиване води само до големи вреди – наши, и на самото дете вреди. Искането ни за такъв режим е за временен период детето да бъде без преспиване - до 7 г., евентуално до 6 г. възраст.
Бащата С.Г.: Аз достатъчно компромиси съм правил до момента, нямам намерение да правя повече компромиси. Детето не спи на улицата, спи си в къщи на топло. Не мисля, че има проблеми. Аз вече живея в с. и си идвам тук само, за да се видя с детето. Ако искам да го взема в с. да го заведа в зоопарк, как ще го върна, ако няма преспиване, как ще стане това? В същото време майката ходи на почивка с детето, както и с новия си приятел. Аз кога ще отида с детето на почивка, кога мога да отида? През лятото ли ми беше дадено по 15 дни, нали до сега такъв беше режимът. Тя отказа, каза: „Само през трупа ми ще го дам за 15 дни” през лятото. Два пъти се съобразих и с това, че детето ходи на операции.
Адв. П.: Госпожо председател, няма как да ограничим още повече срещите на детето с бащата, защото това дете все повече и повече се отчуждава от бащата. Детето е било привързано към баща си.
Адв. Й.: Моля да се приеме заключението на вещото лице.
Разпечатката съдържа 60 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea1181f1-3ad7-4c95-ab0d-d68e2ba506d1