Решение № 4276 от 07.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4276 гр. Пловдив, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330104765 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. чл. 19 от ЗГР.

Образувано e по молба на Р. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*******, с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР, за допускане промяна на трите му имена от Р. Р. Х. съответно на Р. Х. Х..

Молителят твърди, че е роден на***** г. в гр. Р., за което е съставен Акт за раждане № ******* г. от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.

Р.. Сочи, че рождените му имена са Р. Р. Х., но желае да носи имената Р. Х. Х..

Излага, че при раждането му родителите му са го записали със собственото име Р., спазвайки традиции, но от малък го наричали Р. и поради това той се възприемал и идентифицирал в обществото единствено с името Р.. В ученическите му години, а по-късно и в професионалната му среда всички – приятели, съседи, колеги, познати и близки на молителя, го наричали с името Р.. Обстоятелството, че по документи молителят бил записан със собствено име Р., а свързва самоличността си с името Р. и се представя с това име много пъти го поставяло в неудобни ситуации. Официалното име Р. на молителя му създавало сериозен психологически дискомфорт и пречка при ежедневните ми 1 контакти. Използването на две различни имена - едно по документи и друго в реалния живот, внасяло объркване сред хората, с които влизал в лични и професионални правоотношения. Молителят твърди, че баща му и дядо му са известни в обществото с българското име Х., поради това желанието му е да носи бащиното и фамилното име Х.. Всички близки, познати, колеги и съседи познавали молителя единствено с имената Р. Х. Х..

По изложените съображения молителят счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и моли за допускане на исканата промяна в трите му имена. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК от контролиращата страна - Районна прокуратура - Пловдив е постъпило становище за допустимост на депозираната молба, в което се правят и доказателствени искания с оглед преценката за нейната основателност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на молбата от заинтересованата страна Община Кричим, с която не възразява да се допусне промяна в трите имена на молителя.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от заинтересованата страна Община Русе.

В съдебно заседание молителят се представлява от адв. С. А.. Поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Районна прокуратура – Пловдив и заинтересованите страни - Община Кричим и Община Русе, не изпращат представители в съдебно заседание.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал и като съобрази становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото дубликат на удостоверение за раждане се установява, че молителят е записан с имената Р. Р. Х..

От приетите като писмени доказателстви по делото писмо от Национална следствена служба при Прокуратурата на Република България, писмо от ОДМВР Пловдив, писмо от Районна прокуратура – Пловдив, писмо от Окръжна прокуратура – Пловдив и справка съдимост на молителя, издадена от Районен съд – Русе, се установява, че молителят е неосъждан и по 2 отношение на същия няма висящи досъдебни производства.

Видно от приетото като доказателство по делото писмо от ОДМВР Пловдив, Сектор „Български документи за самоличност“, спрямо молителя няма наложени принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи.

От показанията на разпитания по делото свид. К. А. Я. се установява, че той и молителят се познават от деца, както и че молителят винаги се е представял с имената Р. Х. Х. и всички от обкръжението му го познават с тези имена. Свидетелят К. Я. сочи, че молителят се срамува от турските си имена, че семейството му винаги се е представяло с фамилията Х., както и че знае, че дядото и бащата на молителя носят собственото име Х., тъй като така се представят в обществото и с това име ги наричат всички около тях Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като намира същите за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата се явява процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е депозирана пред местно и родово компетентен за разглеждането й съд.

Съгласно чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Съгласно чл. 14 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Съгласно чл. 19, ал. 1 о т З Г Р промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

3

В ЗГР няма легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства“ по смисъла на този закон, с което законодателят предоставя на съда преценката дали изложените пред него обстоятелства, въз основа на които се иска промяната на името, са важни по смисъла на закона или не. Трайно установената съдебна практика приема, че „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива обстоятелства, които правят лично или обществено неудобно или неподходящо за лицето да носи името, промяна на което се иска.

Името е част от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал.

1 от ЗГР. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. В съдебното производство по реализацията на правото да се промени името решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. В тази насока е константно и разбирането на ЕСПЧОС, че определянето на името, пола и сексуалната ориентация попадат в личната сфера, защитена по чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

По делото е безспорно установено, че в семейството си и обществото молителят е известен с имената Р. Х. Х.. При проведения му разпит свид. К. Я. беше категоричен, че сред близки, приятели и роднини, молителят е известен с тези имена. В случая не са налице данни за евентуален користен мотив за исканата промяна на трите имена на молителя или целени неправомерни действия. Поради това и като се съобрази продължителното фактическо ползване на името Радо от страна на молителя, с което той се самоопределя и представя в обществото, съдът намира, че следва да бъде зачетено желанието му за промяна на собственото му име. Същият желае да промени бащиното си име не със случайно избрано, а с такова, което съответства на собственото име Х., с което баща му се представя и е известен в обществото. Що се отнася до фамилното име – желанието на молителя е да промени същото така, че то да съотвества на собственото име, с което дядо му се представя в обществото и с което е известен рода му. Изложеното, според настоящия съдебен състав, обосновава „важни обстоятелства“ по смисъла на закона и се явява социално и житейски оправдано.

4

Предвид гореизложеното и доколкото в производството се събраха доказателства, че по отношение на молителя не са налице висящи наказателни производства, исканата промяна на трите имена на молителя о т Р. Р. Х. съответно на Р. Х. Х., следва да бъде допусната.

На основание чл. 537, ал. 1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, ПРОМЯНА на имената на Р. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* от „Р. Р. Х.“ на „Р.

Х. Х.“.

Да се изпрати препис от решението на Община Кричим и Община Русе за отразяване в регистрите на населението, до Служба „ГРАО“ на Област Пловдив и до Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Русе за отразяване на допуснатата промяна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5