Решение № 416 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. П., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. Ал. Илиев

Членове:

Иванка Г. Илинова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванина Игн. И.а Въззивно гражданско дело № 20245200500308 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл., вр. чл. 308 от ГПК.

С Решение № 260003 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград, поправено поради допусната в него очевидна фактическа грешка с Решение № 260002 от 06.03.2024г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград, (постановени след отмяната с Решение № 23/22.02.2021г. по гр.д. № 3623/2020г. по описа на ВКС на основание чл. 304 от ГПК на Решение № 100/20.04.2018г. по гр.дело № 1427/2017г. по описа на Районен съд – Велинград, потвърдено с Решение № 113/02.04.2019г. по възз.гр.дело № 127/2019г. по описа на Окръжен съд – П., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 102/12.03.2020г. по гр.дело № 3319/2019г. по описа на ВКС, и връщането на делото за ново разглеждане от първата инстанция), е признато за установено по отношение на В. М. Ш., с адрес: гр. К., ул. „К." №*, че ищците Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Т. Б. Г., ЕГН **********, с адрес САЩ, ****, Х., ДР Ф. МД *****, са собственици на ½ ид. част от 5262/5662 ид. части от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ.

Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, който имот е идентичен с имот с номер ****** по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на гр. К. с ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С. д.”, при граници и съседи:

****** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот № ******- местен път на общ. Р., имот № 1

****** - напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ****** - пасище мера на общ. Р. и имот № ****** - местен път на общ. Р., идентичен с описания в Нотариален акт за покупко продажба № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том 64, стр. 569, съставляващ дворно място от 5262 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Велинград.

Осъдена е В. М. Ш. да предаде на Г. М. Г. и Т. Б. Г. владението на ½ ид. част от 5262/5662 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, който имот е идентичен с имот с номер ****** по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на гр. К. с ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С. д.”, при граници и съседи:

****** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот № ****** местен път на общ. Р., имот № ****** - напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ****** - пасище мера на общ. Р. и имот № ****** - местен път на общ.Р..

С решението е отхвърлен предявеният от Г. М. Г. и Т. Б. Г. против В. М. Ш. иск за признаване за установено, че ищците са собственици на ½ ид. част от сграда със застроена площ от 869 кв.м., с идентификатор *****.***.**.1, по КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, предишен идентификатор няма, с трайно предназначение на сградата-промишлена сграда, брой на самостоятелни обекти-няма данни, построена в поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР гр.

К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, на основание договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху нея.

С решението е осъдена В. М. Ш. да заплати на Г. М. Г. и Т. Б. Г. сумата от 199,45 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 208/2021г. на РС – Велинград, съобразно уважената част от иска, сумата от 98,66 лева, представляваща разноски по гр.д. 1427/2017г. на РС – Велинград и сумата от 33,68 лева, представляваща разноски по в.гр.д. № 127/2019г. на ОС – П.. Осъдена е В. М. Ш. да заплати на Т. Б. Г. сумата от 69,68 лева, представляваща разноски по гр.д. № 3623/2020г. на ВКС. Осъдени са Г. М. Г. и Т. Б. Г. да заплатят на В. М. Ш. сумата от 368,49 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 208/2021г. на РС – Велинград, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на А. С. Б. и В. Д. Д. като трети лица помагачи на страната на ответницата В. М. Ш..

2

С Определение № 260016 от 13.06.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на Г. М. Г. и Т. Б. Г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В законоустановения срок срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск, е постъпила въззивна жалба, депозирана от ищците Т. Г. и Г. Г., чрез адв. В., в която се сочат доводи за недопустимост на първоинстанционния акт, както и за неговата неправилност. Сочат се като неправилни изводите на съда, че прехвърлянето на дворното място нямало за последица и прехвърлянето на изградените в него самостоятелни постройки, доколкото процесната стопанска сграда, построена в имота, била посочена изрично като предмет на сделката, обективирана в нот.акт № 9, том III, н.д. № 816/17.10.1995г. на нотариус с район на действие РС – Велинград. Твърди се, че решението е необосновано, доколкото съдът е тълкувал превратно едни, пренебрегнал е други и не е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, установяващи привидността на сключения договор, обективиран в нот.акт № 129/06.04.2009г., а едва с решението си е приложил нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, в разрез с принципа на диспозитивното начало и без да е било релевирано такова искане в хода на производството, респ. без същото да е било включено в изготвения доклад по делото, тъй като в хода на първоинстанционното производство ответницата поддържала единствено, че е придобила имота по силата на правни сделки. В тази връзка се навеждат доводи за недопустимост на обжалваната част от решението, доколкото предявеният ревандикационен иск с предмет процесната сграда, бил отхвърлен на незаявени от ответната страна основания. Наред с горното във въззивната жалба са изложени и подробни съображения относно липсата на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, като в тази връзка е направен и пространен доказателствен анализ на събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства. На следващо място се твърди, че отново в нарушение на принципа на диспозитивното начало първоинстанционният съд бил разгледал в мотивите си възражение на третите лица помагачи за придобиване на имота по давност на основание упражнявано от тях добросъвестно владение, както и за първи път в мотивите на съдебния акт бил разгледан по делото въпросът за правото на собственост на Държавата върху ид.части от процесния недвижим имот, представляващ дворно място. Сочи се за необоснован и изводът на съда, че срокът за придобиване на процесната сграда по давност от страна на ответницата изтичал на 17.09.2020г., доколкото по делото се установявало, че самата тя не знаела кой е бил собственик на този имот в периода 17.09.2010г.-21.09.2016г. С оглед изложеното, формулираното искане е да бъде обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, евентуално – да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск, като необосновано и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде уважен, като съответно на жалбоподателите бъдат присъдени разноски за първата и настоящата инстанции.

3

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна В. Ш., с който жалбата се оспорва като неоснователна, излагат се съображения за неоснователност на всяко от възраженията, направени в нея и се иска същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната му част, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба и от ответницата В. М. Ш. чрез процесуалния й представител адв. Н.. С депозирано допълнение към въззивната жалба е уточнено, че първоинстанционният съдебен акт се атакува единствено в частта, с която е уважен предявеният срещу ответницата ревандикационен иск и е признато за установено, че ищците Г. М. Г. и Т. Б. Г. са собственици на ½ ид. част от 5262/5662 ид. части от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18- 1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, който имот е идентичен с имот с номер ****** по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на гр. К. с ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С. д.”, при граници и съседи: ****** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот № ******- местен път на общ. Р., имот № ****** напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ****** - пасище мера на общ. Р. и имот № ****** - местен път на общ. Р., идентичен с описания в Нотариален акт за покупко - продажба № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64, стр. - 569, съставляващ дворно място от 5262 кв. м., на основание договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Велинград и е осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху посочената част от имота.

Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че между същите страни, на същото основание и с предмет същия имот било постановено решение по гр.д. № 1427/2017г. по описа на РСВелинград, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 127/2019г. по описа на ОС – П., с което бил отхвърлен като неоснователен предявеният ревандикационен иск от ищеца Г. Г. срещу ответницата В. Ш., като макар и въззивното решение да било отменено по реда за отмяна на влезли в сила решения, в новото производство по спора не били събрани никакви нови или различни от производството по гр.д. № 1427/2017г. по описа на РС-Велинград доказателства, които да налагат различни фактически и правни изводи и да обуславят уважаването на иска. Също така спорът относно процесния имот бил коментиран и в Решение №50120 от 10.01.2023 г. по гр.д. №71/2022 г. на ВКС, с което ВКС взел становище, че ответницата В. Ш. била придобила имота на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, което обстоятелство не било обсъдено от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Неправилни били изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл.17, ал. 2 ЗЗД към процесния случай, доколкото праводателят на ответницата се ползвал със защитата 4 на цитираната разпоредба, поради което и последващите приобретатели на поземления имот, в това число и последният – В. Ш., се ползвали със същата защита. Твърди се, че макар и нот.акт № 185/17.09.2001г., н.д. № 464/2001г., с който бил прехвърлен имотът между предишните му собственици, да бил прогласен за нищожен, като сключен при абсолютна симулация, ответницата имала качеството на трето добросъвестно лице, придобило права върху имота от привидния приобретател въз основа на нот.акт № 58, том I, рег.№ 1534, н.д.