Решение № 5514 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5514 гр. С., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110150333 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Т. К., ЕГН **********, срещу „С.В.“ АД, ЕИК *******, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от общо 4015,54 евро (с левова равностойност 7853,72 лв.), от която 2938,31 евро (с левова равностойност 5746,84 лв.) - главница за ВиК услуги за периода 19.10.2016 г. 09.09.2022 г., и 1077,23 евро (с левова равностойност 2106,88 лв.) – мораторна лихва за периода 25.10.2022 г. - 31.08.2025 г., начислени по фактура № 0143532719/01.09.2025 г. за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „На. 2“, бл. 270А, вх. А, ет. 5, ап. 13, с клиентски № 1005473662, поради липса на облигационно отношение с ответника, липса на доставка на водоснабдителни и канализационни услуги за процесната стойност, поради изтекла погасителна давност.

Ищцата оспорва наличието на облигационна връзка между страните за доставка на ВиК услуги, включително да е собственик или вещен ползвател на посочения имот. Оспорва за посочения период до имота да са доставяни ВиК услуги, отговарящи на българските държавни стандарти, твърди, че имотът не е водоснабден, както и че при начисляване на сумите по отделните фактури не е спазена Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че не дължи процесните вземания и поради изтекла погасителна давност.

Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който твърди, че ищцата е 1 придобила процесния имот на 18.05.2021 г. въз основа на завещание от завещателя Б.Г.Д. и следователно е потребител на ВиК услуги за посочения имот и период, съответно следва да отговаря за доставените от ответника ВиК услуги до имота за исковия период. Признава обаче, че вземанията са погасени по давност. Оспорва дружеството да е дало повод за предявяване на исковете, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли разноските за водене на делото да бъдат възложени в тежест на ищцата, с позоваване на съдебна практика.

Евентуално оспорва размера на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес от исковата защита - че ответникът претендира процесните суми от ищцата за доставени ВиК услуги през исковия период и лихва за забава в плащането им, а в тежест на ответника е да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги за посочения имот, че за процесния период ответникът е доставил ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на оспорената сума, която е начислена при спазване на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, че ищцата е изпаднала в забава за плащане на месечните задължения.

При отрицателния установителен иск основанието на иска не е индивидуализиращ белег на спорното право - в този смисъл е определение № 1880/18.04.2024 г. по гр. д. № 4453/2023 г. по описа на ВКС, ІV г. о. При този иск ищецът отрича съществуването на спорното право. Ищецът може да твърди, че оспорваното право никога не е възниквало и поради това няма задължение да посочва юридическия факт, от който спорното право се поражда. При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от ответника право ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз основа на които то е могло да се породи, респ. да съществува до постановяване на решението. Като последица от това силата на пресъдено нещо при отрицателния установителен иск има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо по положителен установителен иск. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания. Като последица от това, докато отхвърленият положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск може да бъде предявен със същия петитум въз основа на едно ново основание, без да има значение кога то е възникнало, ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви 2 нов иск за правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на устните състезания, след които е било постановено влязлото в сила решение. В настоящия случай независимо от няколкото поддържани от ищцата основания за недължимост на вземането за главница предявеният отрицателен установителен иск е един.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.

В случая от приетата фактура № 0143532719/01.09.2025 г. се установява, че за имот с адрес: гр. С., ж. к. „На. 2“, бл. 270А, вх. А, ет. 5, ап. 13, с клиентски № 1005473662, ответното дружество е начислило посочената в исковата молба сума 5746,84 лв. - цена на доставени ВиК услуги за периода 19.10.2016 г. – 09.09.2022 г. и сумата от 2106,88 лв. – лихва за забава за периода 25.10.2022 г. – 31.08.2025 г. С допълнителна молба от 19.11.2025 г. ищцата е представила фактура № 0116744693/09.09.2022 г. и справка в табличен вид, съдържаща информация относно размера на задълженията към клиентски номер № 1005473662, вкл. относно процесния период, от която се установява, че ответникът е отразил оспорените в настоящото производство вземания като дължими в своята счетоводна система. Установява се, че ищцата е депозирала до ответното дружество молба - заявление от 20.09.2023 г. с искане за отписване на задълженията, тъй като в имота не са потребявани ВиК услуги, както и като погасени по давност, на което е постъпил отговор от 05.10.2023 г., с който ответникът е уведомил ищцата, че формираните и неплатени задължения по партидата на предишния собствени к - Б.Д., са префактурирани по новооткрита договорна сметка № 2000963522, за дълга в размер на 5746,84 лв. е създадена съдебна договорна сметка № **********, като на основание чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.

Следователно, при наличието на посочените вземания, които се претендират именно от ищцата, за същата е налице правен интерес от установяване на тяхната недължимост до посочените в исковата молба размери (евентуално претендиране на сумите от предишния собственик/ползвател е без значение за допустимостта и основателността на настоящите искове, тъй като спрямо ищцата не е формирана сила на пресъдено нещо относно дължимостта на вземанията, за които са предявени исковете).

Разгледани по същество, исковете са основателни, поради следните съображения:

3

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

Според дадената в § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.

Съгласно чл. 2 от Общите условия на ответното дружество, „потребители на ВиК услуги са: 1. юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; 2. юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за 4 технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води; а според ал. 2 в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник“.

В чл. 2, ал. 3 е уредено, че „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок“.