Определение № 3826 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3826

Окръжен съд – Варна

18.11.2020 г.

Град Варна

II състав

На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100503354 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 538 ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД, ЕИК 205677435, със седалище и адрес на управление: гр.София, район "Надежда", ул."Кирил Благоев" №14, чрез 'Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД - клон Варна, ЕИК 2056774350029, с.Тополи, община Варна, област Варна, ул."Крайезерна" №100, представлявано от управителя Димитър Маринов Стоянов, срещу решение №260297/15.09.2020г., постановено по гр. Дело №14476/2019г., 24-ти състав на ВРС, в частта му, с която са уважени предявените от ищеца искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ и чл.225 ал.1 КТ, в частта му с която е уважен иск по чл.224 КТ, както и в частта, с която ответното дружество е осъдено на разноски. Жалбоподателят счита решението в тези части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено при неправилно тълкуване на доказателствата и в противоречие на приетия по делото доказателствен материал. Излага, че изводът на първоинстанционния съд, че уволнението е незаконно само на едно единствено основание, а именно - неполучаване на предварително съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на ищеца - синдикален член, е в противоречие на разясненията съдържащи се Тълкувателно решение №4 от 17.12.2013г. на ВКС по т.д.

№4/2013г., ОСГК. Освен това счита, че съдът неправилно е приел, че липсва предварително съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на ищеца. При липсата на нормативно уреден ред за провеждане на синдикалните събрания и вземане на решения в синдикалния устав, съдът е приравнил синдикалния комитет на синдикалната организация при ТСВ ЕАД - клон Варна на юридическо лице с нестопанска цел и е приложил по аналогия правилата в ЗЮЛНЦ, което се явява неправилно, поради специалния статут на синдикалните организации, нямащ общо с юридическите лица с нестопанска цел. На трето място твърди, че съдът не е съобразил приетите по делото доказателства, което е довело до изцяло погрешен извод на съда относно действителната фактическа обстановка. Счита, че 1 при изчисляване размера на БТВ, неправилно е включил в него пера, които нямат постоянен характер и изобщо нямат характер на възнаграждения, което е довело до неправилно изчисляване на присъденото обезщетение в полза на ищеца. Това неправилно изчисляване е довело и до неправилно изчисляване на обезщетението по чл.222 ал.1 КТ за един месец и половина (съгласно КТД), което е следвало да се изплати на ищеца при уволнение и от там е формулиран погрешен извод за размера на възражението за прихващане. Твърди, че в мотивите на съдът е налице объркване между обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220 КТ и обезщетението за оставане без работа поради уволнението по чл.222 КТ. Излага, че размерът на обезщетението по чл.224 КТ е неправилно изчислен. Твърди, че необосновано и неправилно са изчислени и присъдените в полза на ищеца разноски. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените срещу него искове бъдат отхвърлени. Доказателствени искания не са направени.

Въззиваемият е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно основателността на предявените от него искове. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.

Доказателствени искания не са направени.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№268758/29.10.2020 на „Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД, ЕИК 205677435, със седалище и адрес на управление: гр.София, район "Надежда", ул."Кирил Благоев" №14, чрез „Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД - клон Варна, ЕИК 2056774350029, с.Тополи, община Варна, област Варна, ул."Крайезерна" №100, представлявано от управителя Димитър Маринов Стоянов, срещу решение №260297/15.09.2020г., постановено по гр. Дело №14476/2019г. по описа на 24-ти състав на ВРС, в частта му, с която са уважени предявените от ищеца искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ и чл.225 ал.1 КТ, в частта му с която е уважен иск по чл.224 КТ, както и в частта, с която ответното дружество е осъдено на разноски

2

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 09.12.2020г. от 10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3